Сънувах преди две-три нощи убития в 2014 година от мутрите на митрополита на Пловдив Николай Севастиянов дядо Кирил, митрополит на Варна и Велики Преслав... Ако щете вярвайте, даже сам не си вярвам... Викам му:
- Владико, по твое време епархиите приличаха на частни фирми.
Свежда глава, усмихва се неловко, кимва.
- А сега... Сега са ОПГ-та - организирани конгломерати от престъпни групи с "патриаршеска" шапка. Продажба и препродажба на развалени хранителни продукти, на хиротонии, офикии и ръкоположения, на съмнителни духовни и психологически услуги на безбожни цени...
- Да... Искаш ли още едно "назначение" от мене, още едно служение?
Зад главата му нещо просветва. Може да е ореол, нимб... А може и просто да го е ударил гръм... Замислям се за кратко. Но отвръщам:
- Добре.
А може и да не е бил той? Едва ли му пука за мене на него там, където е (където и да е), може да е бил и самият дявол, маскирал се в неговия образ. Не знам.
Събуждам се, ставам, включвам компютъра на жена ми, щото моя го опика една котка и го повреди, така че впоследствие изхвърлих и него, и нея котката. Започвам да пиша. Жена ми надзърта да види какво пиша. А аз нищо не пиша, а както винаги, преди да започна да пиша, слушам казашки и руски военни песни, отпивайки червено вино направо от бутилката. Рано сутрин.
- Какви ги вършиш, - разкрещява ми се - нали щеше ужким да пишеш магистратури, докторантури и прочие на разни хора за пари?!
- Да, да... Но сега пиша халтура в стил "пачуърк".
- Какво е "пачуърк"?
- Индианско наметало. Южно-американско.
- А, какво си зяпнал в захлас тая проклета песен "Русская рать"
- Вдъхновява ме.
Прибра си лаптопа, едвам успях да скрия виното поне, за да не забере и него, че да го изхвърли. Аз песни с червено вино мога да си слушам и през телефона!
После стана скандал.
- Дай ми лаптопа! Стига с женските ти номера, баба!
- Защо?
- Родина в опасности!
- И ти какво смяташ да правиш по въпроса?
- Хутор собираю!
Усмихва се... Сега пак съм с лаптоп.
"Ех, прости ми, Параскево, че такъв пиян-залян се прибирам при тебе аз завоевателят на три държави и с медал за град Будапеща на гърдите. Мислих, че ще пия за "наздраве", а се оказа, че трябва да пия заупокой" (из руска военна песен в превод-перифраза)
* * *
Защо харесвам и обичам руснаците ли? Бях забравил защо. Обичах ги някак ирационално и необяснимо. Но наскоро прочетох една история от времето на окупацията на фашисткото царство България от Съветския Съюз.
Случило се в село край град Бяла Слатина. Те били трима съветски военни летци. Хората в селото ги посрещнали, настанили, нагостили и им дали оргомно количество ракия, за да си пийнат... Седнали на една полянка край самолета си и разпили...
Разговорът им го възстановявам по фантазия.
- Ти мразиш ли Хитлер? - попитал единият другия.
- От сърце и с цялата си душа широка!
- А ти мен уважав'ш ли мъ ил' не мъ уважавъш-ш? - запелтечил третият към първия, защото от ракията бил прихванал, без да иска и подсъзнателно български лафове и табийети.
- Сега не става дума за тебе, а за нацизма! - троснал му се онзи - Я ми кажете по-добре и двамата какъв и чий хуй го дирим ние тука? Мислихме, че във вражеска страна нахлуваме, че ще трябва да търсим бидон със спирт, за да откраднем, та да се напием като хората. А тия тука ни подариха цяла цистерна със сливова ракия!
- Хлъц - потвърдил първият.
- Хлъц, хлъц - не закъснял и вторият.
С всеки изпит пореден литър ненавистта им към фашизма нараствала. И накрая третият, който бил и офицерът всъщност, изкомандвал:
- Всички обратно в самолета! Литваме за Берлин, вместо да седим тука и да изпиваме на цяло село ракията. Какво правим тука, а?! А братушките после какво ще пият, като изпием всичко? Лично ние тримата тръгваме тутак-си за Берлин и собственоръчно ще убием Хитлер там, стигнем ли!
И верно излетели. Това вече е истинската история. Обаче били много пияни и вместо да се озоват в небето над Дунава в посока Берлин, се заплели в насрещните... тополи. Самолетът паднал и се разбил. Двамата загинали, оцелял третият. Последния впоследствие, след като от НКВД разучили сутуацията, го пратили за няколко години в трудово-изправителен лагер в Сибир, заради унищожаване на държавна военна собственост в пияно състояние. Там вероятно рязал дърва. Сигурен съм, че с особено озлобление е сякал тополите.
А после бело-слатинци решили на другите двама да им направят паметник като на герои от войната в самата Бяла Слатина, защото си нямали представа каква била всъщност историята около тяхното "геройство" в селата наоколо. Поканили и него, който вече бил свободен. А оня пийнал пак, както му се полага и през смях им разправил каква била всъщност историята.
Но си останали герои и паметникът им е още в Бяла Слатина. И са герои! Защото, допуснете само какво би се случило да бяха стигнали в Берлин? Войната щеше да свърши доста по-рано. Щяха да пречукат Хитлер и да го ебат докато е още топъл. Руснаците, знаем добре, а вие не слушайте Пропагандата им, подобно на турците не подбират, не делят мъжко от женско по тая част, особено като се напият до безсъзнание почти. Последното не пиша с осъждане, щото понякога сам съм същият.
* * *
Направих грешката да разкажа на жена си за последния Български Цар - Негово Величество Цар Борис III. Как спасил българските евреи от нацистите, как и един войник български не допуснал да се бие срещу русите, как показал среден пръст лично на Адолф Хитлер, а опитал и на Сталин.
- И как показал на Хитлер хуя си Царят ви? - попита ме.
Ами ей тъй... И тук пак почва мое си историческо фентъзи...
Отишъл му на посещение в Райхстага. Да, да, точно лично на Райхс-фюрера в Райхстага. А Райхстага таман го били ремонтирали, след като Другарят Георги Димитров по прякор Жоро Мастиката му бил драснал, според злите еици, клечката.
- Дай ми българските евреи, че не ми стига сапунът! - изревал Адолф.
- На марта в сряда - обещал Царят ни по български с ръка на сърцето.
А Хитлер, понеже не знаел български, камоли идеоматичните изрази, които бил научил от малък Борката, решил да чака първата сряда на месец март.
- Изпрати българска войска на Източния Фронт! - продължил да лае Фюрерът.
А нашият покръстен на българин австро-немски аристократ, докато се правел, че се почесва под фурашката, подал изпод нея само средния си пръст.
- Какво ми показваш бе, хуй ли?! - разлаял се Хитлер.
- Не бе, майн Фюрер, расте ми просто трето ухо, заради столетията на кръвосмешение помежду ни Сакс-Кобургготите - измъкнал се Царя ни в стила на наследствената им австро-унгарска дипломация в ритъма на... Йосеф Щраус
Хитлер хапнал картофи с грах и зеле с домати, защото знаете и това е съвсем сериозно сега, бил вегетарианец, защитник на животните и противник на тютюнопушенето... Ха, също като сегашните евро-атлантици, но това е друга тема. И пръднал. Да, Хитлер ужасно пърдял впрочем и това също е част от истинската история, а не от моето вметнато "фентъзи", заради именно зеленчуковата си диета. И ужасно смърдяло... На лайна с праз.
* * *
- Искам, искам, искам да видя Евксиноград! Искам да му стъпя в стъпките на тоя ваш Невероятен Последен Цар, за когото ми разказа! -затропа с краче Малечка-Палечка, та чак почти запя от нетърпение - А после на цирк и в делфинариума!
Речено-сторено.
Дойде ми заплатата.
- Ало-ало! Евксиноград ли е?
- Да!
- Прекрасна Госпожо, искаме с жена ми да дойдем да погледнем двореца-резиденция, па ако ще да е само отвънка!
- Трябва да се запишете месец предварително.
- Ех, Госпожо, сега имам пари, а жена ми е Украинка и много иска да види къде е ходил Царя ни... Идния месец пари може да нямам, а може и да не съм жив.
- Добре! Елате максимум до час, ще ви пусна!
Казвал ли съм ви защо обичам жени, деца, старци и луди? Защото само те ме разбират.
- Бакалино, водка!
- Каква?
- "Житня"
- Ало, такси!
- За къде?
- До Евксиноград!
- Добър ден, ще влизаме.
- Не може! - отрязва охраната.
- Що?
- Става само със записване. Месец предварително. И се плаща.
- Абе ей, пред очите ти слязох от таксито, мислиш ли, че нямам 2 по 15 лева?!
- Месец напред!
Хм.
- Имам уговорка да ни пуснат.
- Обади се там пред нас.
Звъня. Никой не вдига.
И в този момент виждам група с коли. Мини-купъри, мерцедеси. И от тях слизат цигани с папийонки. Явно са към ресторанта за цигански годеж.
И ми призлява:
- Ало, ало, 112 ли е? Тука някакви охранители с униформи, имитиращи полицейските, но без никакви отличителни знаци даже върху пагоните, не ме пускат до плажа, до който по Конституция като български гражданин имам право на свободен 24-часов достъп!
Разбират каква е ситуацията по техни си канали и:
- Господине, тези охранители са от НСО!
- И какво е НСО? Народна служба за олигофрени ли?
- Не!
- Искам на плаж!
- Минете от другаде и по друг начин!
- Какъв? С айроплан или със самоделен лифт като на Алексис Зорбас на Никос Казандзакис?
- Казандзакис?!
- Това е партизанският прякор на Вуйчо ти Стойчо, шопска курво! - вече съвсем кипвам.
И как да стигна до плажа?! Той от "Почивка" нагоре е запушен от затворен тип комплекси на Дънката, на Марешки и на дявол знае кой и какъв още ръкав на Гуцанов. С портали, с охрана!! Че запушили и Евксиноград! Резервирали го за цигански сватби!!
На самите НСО-та им става срамно:
- Виж, виж, Девойката ти прави знаци отдалече, иска да се прибирате.
- Това не е Двевойка, а е жена ми.
- Така ли? - озадачава се.
- Така ами, да не съм селяндур като тебе да се оженя за кравата си!?
- Ей!
Изтеглям се предвидливо зад охраняваната зона и:
- Я ела, ела ми ти и ще видиш едно "ей"!!!
Но съм уморен, вече твърде уморен. Нагледах се, наслушах се...
- Ало, автобуса! - реших да спестявам, но зря.
И с автобус номер 409 стигнахме в Турския Ресторант до старата уличка "Направи си сам".
Хайде "наздраве" и "заупокой"... Принасят, отнасят, усмихват се, радват ни се. Келнерът казахстанец, управителката истинска туркиня.
- Ой, какие вкусняшки! Почти как у моя бубушка в Луцьк... Не искаш ли да се преместим в Турция?
- Може...
Обичам такива предиобеди, да. Може, всичко може... Само да спре в душата да гърми и тътне, да ечи и отеква това проклето "Ей!"... И после в Истанбул.
Но после.
Ей!!
- Сметката!
- Буйринуз!
- Бакшиш?
- Йок.
- Що?
- Хубави сте... Искате ли да ви събера останалото за вкъщи в кутийки? Ще сложим и сакъз.
- Благодаря ти, чок гюзелл!
В следващия живот ще се родя турчин.
Но не сега.
После.
Първо ще умра като Българин.
А сега:
- Ей! Такси за вкъщи.
Таксито идва. Оставяме я там.
- Продължаваме.
- На къде?
- За V-то Районно Управление на Българската Полиция, Златни Пясъци.
Ще пусна сигнал, че двама маскирани като полицаи са затворили пътя, че са окупирали варненските мутри чрез тях пътя за Евксиноград.
Пътьом му разказвам всичко на таксиджията, а той през зъби:
- Иди, еби им мамата! Такива като тях точно биха сина ми през 2021 година на протестите под колоните на Министерски Съвет в София, пребиха го... Ето ти и телефонния ми номер. Аз ще съм там наоколо, посегнат ли ти, звънни ми и идвам веднага да се включа в боя.
- Шегуваш се?
- Не!
Отидох, пуснах сигнала, вдигнах скандала, защото първоначално не щяха да ми приемат сигнала, понеже съм бил с... водка.
Излязох, седнах на бордюра отпреде и сълзите ми текнаха. За България.
А таксиджията след около половин час иде, загрижил се какво става, спира пред мене,
- Защо плачеш, брат? Биха ли те?! Защо не позвъни!? Аз в колата имам бухалка!
- Не, не, всичко е наред. Все в порядке, Кошевой!
Смее се с глас:
- Знам какво е есаул, знам и кошевой какво е. Качвай се в колата, "атамане", да те прибирам у вас. Безплатно!
* * *
Ех, смееш се ти, Мъниче, че мога да събера хутор? Лесно се събира хутор. Просто трябва да замахнеш достатъчно нашироко.
* * *
Ами сега? Сега накъде?
В Черквата мерзост на запустението. Единият, онзи Горно-лозенски боклук в Пловдив дърпа и тегли на Запад, за да обслужи "пророчеството" на последния фюрер, че за да победиш Русия, трябва да насъскаш против нея Белорусия и Малорусия. А другият "патриарх" със стъклен поглед фанатик (пасивен или активен) съучастник в грозното убиване на отец Стефан Камберов преди десетилетия в Невропокпско, докато сменя едни стари църковни гешефтари с други, но свои, а с някои от старите като Никанор се и договаря, тегли Църквата в съглашателство с Кремльовската духовна прелест (самоизмама), дето уж "спасява руснаци по света" в името на Православието, а всъщност съдейства на постсъвестската олигархия начело с Путин да усвоява природни ресурси в Украйна в името на мамона.
А надолу?
Мутризация.
Отивам предната неделя на богослужение в храм "Свети Никола". А там, на мястото на клисаря Симеон от Търговище стъпва, гледа лошо и обикаля нов "клисар". С глава обръсната като у онугундур и с казашки мустаци ала-Георги С. Раковски.
А аз вече "попил, прикурил".
- Ей? Ти казак ли си?!
Казаците, знаем, по руско царско време са били ползвани като охранители на черквите.
- Да, казак съм! - отвръща с усмивка.
- А защо обувките ти са кафеви в цвят педерастко-лайняно?
Умълчава се.
А аз пак настоявам:
- Хей, ти казак ли си?
А той:
- Да - но доста по-неуверено.
- А как тогава, изпод носа ти, успях преди малко да открадна от сервизното помещение в храма бутилка с червено вино?
И му я показах.
Ококори се с уските си очици.
Няма коментари:
Публикуване на коментар