12 септември 2015

Огледалото (Ползата от отец Божидар Главев)


Ако ще претендираме и ще се стремим да правим богословие, свързано с църковността и нейните проблеми, ние трябва да се занимаваме с въпросите, които занимават хората в Църквата, без значение богослови ли са те или не. 

Но ако превърнем богословието в средство за интелектуална комуникация в подбрана наша си компания от „специалисти”, неизлизащо като теми и проблематика извън компанията ни по-далеко от тесен кръг наши адепти, сме обречени на сектантщина, независимо кой или какво ни легитимира в нашия труд, според нас си.

Хората се интересуват от въпросите, които отец Божидар повдига в сайта си "Бъди верен" и тъй като неговите отговори, макар и неверни, според мене, са единствените смислени и последователни, дидактично насочени отговори, които въобще някъде получават, за тях учителят е той, а не ние, независимо колко богословски конференции сме посетили и в какви чуждестранни и домашни семинари сме участвали.

Ние трябва да благодарим на отец Божидар, задето вербализира по един или друг начин циркулиращите в Църквата страхове, настроения, подозрения, нищо, че го прави като слон в стъкларски магазин и твърде често самонадеяно и некомпетентно, защото след тези няколко десетилетия на отсъствие на какъвто и да било църковен диалог, не сме в положение да избираме с кого да диалогизираме. Ако имаме кураж и дръзновение, ще се опитаме да отговорим на предизвикателството на Главев, както аз, според скромните си сили, се опитвам да правя от години многократно*, а богословът Венцислав Каравълчев в сайта Двери бг. пък стори това великолепно по един от въпросите, които Главев повдига – за разликите в Стария и Новия Богослужебни календари...

Силите ни обаче свършиха дотук – Венцислав е един изключително задълбочен и ерудиран църковен историк и можа да коментира темата от своите си тясно специализирани позиции, аз пък съм „клъвнал от тук-таме” – от всичко по малко, отнейде повече, от другаде не много, но от никъде достатъчно. Останалите сред нас нямат или компетенцията, независимо с участието си в колко семинари се „праскат”, или нямат волята и интереса да го правят.

Затова предпочитаме да притискаме митр. Йоаникий – неговия Архиерей или да му затвори устата, или да се дистанцира от него, или най-малкото да се прави, че Главев не съществува... 

Обаче не бива тъй... Братя, не чупете огледалата!

Няма коментари: