"Защо ни е свят без Русия?!" (Putkin)
импресия в продължение на "Фантастичен роман"
От известно време не съм писал, нито съм се записвал, защото ми се губят три и половина дни... Време, времена и половин време (Даниил 7:25) или с други думи казано "настана тишина в Небесата за около половин час" (Апоклипсис 8:1)
Това се случи ето така...
Влязох в един от кварталните ни магазини и взех да си броя стотинките, за да купя хляб, леща, грах, боб, доматено пюре и други подобни простотии за готвене вкъщи. Oт дума на дума с магазинера-собственик, мой стар приятел и събеседник от супермаркета "Петте кюшета" на границата между Варна и... циганската й махала...
- Само до ден-два-три, четири-пет-шест руснаците ще ни "изчезнат".
- Как бе?! - ококорва се.
- С атомна бомба. Свръхточкова, както викаше една "бивша" от ПП "Възраждане".
- И защо трябва да е свръхточкова? - започва да се усмихва онзи.
- Ами нали сме "земя като една човешка длан" според Джагаров, а и не само според него. Как иначе ще ни уцелят?!
На път е да прихне да се хили. Знаем се отдавна и интуитивно предусеща простотията, която предстои... Отива и заключва магазина, за да не ни притесни никой, докато ме слуша.
- Ние какво ще правим?
- За вас не знам, на вас съм ви ебал лелята, около десетина пъти и буквално... Аз ще се спася.
- Как?
- Не знаеш ли оная история за японеца, напълно оцелял и след двата атомни взрива, на които е присъствал и в Хирошима, и в Нагасаки?
- Чувал съм я. И защо, според тебе, е оцелял?
- Защото е изпил предварително две бурета със саке... Е и аз така като него.
- Мислиш ли, че и ти ще се справиш?
- Не съм сигурен.
- Защо?
- Защото от месец не съм близвал водка. Не ми стигат парите, похарчих ги за грах с... леща.
Не успява да се сдържи, прихва:
- И до колко дни, според тебе, ще ни взривят?!
- До два-три! - знам накъде върви работата, затова залагам на сигурно.
- Ох, ох, ох! - превива се вече от смях - Заповядай три шишета водка в подарък!
- Житня?
- Житня!
- От по 700 милилитра или oт по литър?
- Не прекалявай!
- Добре. А ти усили хладиниците си, защото с жена ми трябва и да ядем, след като "светът свърши" и oстави вратата на магазина отключена.
- Добре.
- Чао и да Живей България!
- Да, на тебе разчитаме.
* * *
И се изгубих са три дни. Обаче водката свърши, тъй че чакайте продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар