22 април 2016

Сърдити старчета (хостия, просфора и пияници)


автор Таня Мускетарка

Както вече писахме (ТУК), филиокве съществува като авторитетен теологумен (богословско мнение) в Православния Запад още от средата на VII в. и даже има съборна санкция за него от Третия Поместен Събор в Толедо - Испания.

В началото на IX в. сл. Хр. обаче, регентът на малолетния тогава византийски император Михаил III (станал по-късно известен като знаменит пияница и любител на млади момчета) Варвас сменя Патриарх Игнатий с Патриарх Фотий. Причината е, че Варвас е оженил недъгавия си син Йоанис за Ирина. Йоанис бил впрочем гърбав, понеже като пеленаче бил запокитен от люлката на земята от самия Варвас, понеже Варвас се върнал от пиршество ядосан, а детето плачело и го дразнило с това. Та омъжената съвсем формално за Йоанис Ирина заживяла с Варвас открито пред очите на целия Константинопол. Патриарх Игнатий започнал яростно да изобличава регента от църковния амвон, като дори дръзнал да му откаже свето причастие по време на литургия, тъй като живеел в кръвосмесителни отношения със собствената си снаха. Въпросната "фатална Ирина" впрочем жълтата история вини и за ненавременната смърт на св. Константин-Кирил Философ, просветител, заедно с брат си еп. Методи, на българите и славяните. Ирина участвала, според мълвите от онова време, в организирането на отравянето му на Константин-Кирил, поради женска ревност и отхвърляне от страна на монаха. 

Варвас сменя патриарха с Фотий. Ала римският папа Сергий II отказва да приеме смяната и да признае Фотий на патриаршеския престол. Фотий въвежда в отговор презрителното обръщение "латиняни" и обвинява папата в ерес - вдига за целта знамето "анти-филиокве". Така започва историята, завършила злополучно с Великата Схизма в 1054 г. 

Спорът за това как да се служи светата евхаристия - с квасен или безквасен хляб (азимон или артос на ст. гр. ез), който се превръща в една от главните останали причини за разделението между Изтока и Запада, протича по сходен начин. Оказва се, че папа Лъв IX решава да направи едно нововъведение в западната литургична практика, ползването за хостията на безквасен хляб, което в църковната история ни на Запад, ни на Изток до този момент са познавали, чисто и просто "напук" на Константинопол и на Патриарх Михаил Каникуларий, където просфората за евхаристията се приготвя с квасен хляб (артос - ст. гр. ез).

* * *

Евхаристията (ευχαριστία - благодарност на ст. гр. ез.), известна като Свето причастие, наред с кръщението, е главното тайнство в християнската Църква. Според традицията, то е установено от самия Иисус Христос по време на Тайната вечеря (Матея 26:26-28, Лука 22:19), когато Той дава на учениците си хляб и вино, като казва, че това са Неговото тяло и Неговата кръв, според библейския текст на ст. гр. ез. впрочем, дава им именно квасен хляб, артос. Евхаристията е основа на църковния и литургичен живот 

Повечето християнски деноминации (православни, римокатолици, древните източни църкви, англикани, лутерани) вярват, че Христовото тяло и кръв присъстват реално в причастието. Някои протестантски конфесии (калвинисти, методисти, баптисти, адвентисти) възприемат причастието просто като символ.

От дълбока древност хлябът и виното се използват за религиозни цели от много народи. Сведения за тези практики намираме в Стария Завет. Например Мелхиседек посреща Авраам с хляб и вино (Битие 14:18). Християнската религия освен това възприема юдейската Пасха като първообраз на причастието. Традиционните християнски изповедания вярват, че виното и хлябът се преосъществяват и стават истинско тяло и кръв Христови. Преосъществяваните хляб и вино се наричат Свети Дарове. За водещо мнение се приема обяснението на св. Йоан Дамаскин, прието на Седмия Вселенски събор или както е известен още - Втори Никейски Събор, проведен от 24 септември до 13 октомври 787 г в град Никея, според което хлябът и виното не променят материалната си природа, но не остават обикновени земни вещества, а тяхната същност се свързва с божествената същност на Иисус Христос. Това се случва по време на определен момент в богослужението - било то Литургия или Меса, който е неговата кулминация. Първи се причестяват свещениците, извършващи тайнството, а след това останалите вярващи.

При Православието, римокатолицизма и в древните църкви, за да бъде прието причастието, вярващият трябва да е съблюдавал пост и да е преминал през тайнството Покаяние, като е имало изповед. При православието и римокатолицизма е налице учението за Христовата жертва, според което тя не е принесена еднократно, тя е постоянна във времето. Тази жертва се повтаря всеки път по време на Литургията, чиито център е Евхаристията. Според протестантските възгледи жертвата е еднократна, а причастието идва само да напомни за нея и да направи съпричастни (емоционално и ментално) вярващите към нея. В православната църква тайнството може да бъде извършено от епископ или свещеник с благословията или по поръчение на епископа. По време на Литургията, причастието се приготвя от свещениците или епископа със ритуал върху олтара, те се причестяват сами, след това причестяват вярващите, след което останалите Свети Дарове трябва да бъдат приети от свещениците.

Основната разлика между римокатолицизма и православието е в начина на причестяване. В Римокатолическата църква само свещениците се причестяват с хляб и вино, на миряните се дава само хляб. Другата разлика е, че хлябът за причастието е безквасен при римо-католиците във връзка традициите на юдейската Пасха, докато в православието той е квасен. Освен това в католическата църква има понятие като първо причастие и последно причастие, които отсъстват в православието. 

За значението на причастието при римокатолиците говори и установяването на празник посветен на Тялото Христово (Corpus Christi), празнуван 60 дни след Великден. За целта на 8 септември 1264 година папа Урбан Четвърти издава булата "Transiturus de hoc mundo". Инициаторът за празника е френската монахиня Жулиен (Юлиания) Корникьонска (1192-1258) от град Лиеж. Папа Урбан нарежда на схоластика Тома Аквински да напише службата на празника, който е наложен с решение на Латеранския събор от 1215 г.

Произходът на хостията (или просфората) е от древни времена. Заповедта за пренасянето на хляба в жертва идва от Стария Завет: "при принасяне на благодарствена жертва, освен питки, нека се принася като свой принос квасен хляб" (Левит 7:13). В скинията на Мойсей са се намирали хлябовете на предложението, състоящи се от две части, уподобяващи божествената и човешката начало на Иисус Христос според християните - квасна и безквасна.

В първите години от историята на Древната Църква този хляб се е наричал "прошение на християните", част от който служел за Литургията, а остатъкът за техните вечери на любовта (вечерите агапи). Това е обичай на Древната Църква, при който всички членове на местната община се събирали заедно на обща трапеза (агапи), по време на която винаги се извършвала Евхаристията. По такъв начин се възпроизвеждала Тайната вечеря. Първоначално характера на агапи бил строго религиозен: най-важният момент от събранието е било извършването на Евхаристията. За тези вечери на любовта всеки трябвало да носи обикновен хляб (квасен), вино и олио - с една дума всичко необходимо за трапезата. Това приношение (гръцки просфора, на латински хостия) или пожертвование се приемало от дяконите; имената на приносителите се записвали в специален списък и с молитва се огласявали по време на освещаването на хлябовете (пожертвованията). Роднините и близките на починалите правели приношение от тяхно име, и по същия начин записаните имена на починалите се четели. От тези доброволни пожертвования се отделяла част от хляба и виното и с молитва за благодарност, Слово Христово и призоваване на Светия Дух се освещавали в Тялото и Кръвта Христови, а другите дарове се употребявали на общата трапеза. Благодарението и молитвата над даровете се смятали за важна част от свещенодействието, при което се извършвало и тайнството Причастие, самите Тяло и Кръв Христови получили названието благодарение (Евхаристия).

Западната църква изменила качеството на хляба, който се приготвя за евхаристията. Преди това тя употребявала квасен хляб, също като източно-православните. Църквите на Запад приели ползването на безквасен хляб през X в. сл. Хр. Патриарх Михаил Каникуларий отправил запитване към папа Лъв IX откога е промяната. Папата отговарил, че употребата на безквасен хляб датирала от 1020 години назад (имайки очевидно предвид Разпятието на Самия Христос, Тайната вечеря директно) и някои западни богослови, като се придържали към това уверение на папата, писали че патр. Михаил Каникуларий смята употребата на безквасен хляб на Запад като един стар обичай, нещо повече, те опитали да приведат даже и доказателства за това твърдение. 

Други обаче признават грешката и оправдават Каникуларий, едни от тях са йезуитът Пиер Сисмонд и Кардиналът Льо Бон.

Няма коментари: