"Те говорят със "да" или с "не", /обожават да бъдат "почтенни" / и река пред вратата да спре / ще останат с лица инжинерни / да я мерят "оттука-дотам..." (автоцитат от ТУК)
Преди няколко дни Православната Църква на Иисус Христос празнува паметта на св. Мария от Магдала, казано по днешному - на една елитна, макар провинциална, при това дълбоко провинциална, проститутка, която за да последва Онзи, Когото за пръв път истински и с цялото си същество обикнала, оставила разврата и богатството, което имала чрез него. Популярна е като Мария Магдалена, макар че е правилно да се нарича Магдалина или Магдалинката, защото това показва името на родния й градец Магдала.
Църквата много обича тази светица, независимо от спекулативните теории на хора като Дан Браун, твърдящи обратното в псевдоинтелектуални романи като "Шифъра на Леонардо", че авторитетът й нарочно бил разрушен от "мъжкото начало" в християнството от такива като св. ап. Петър. Тя е сред първите и броящи се на пръстите на едната ръка в християнската история жени, които православните християни назовават равноапостолна и даже Апостолка на самите Първоапостоли, заедно с още шест други свети жени, сподвижници на Иисус и на Дванадесетте Апостоли. Защото те първи станали свидетелки на празния Христов гроб и срещнали лично Възкръсналия от мъртвите Господ, та известили това веднага на Апостолите, преди да Го видят самите те. Заради това е традиция Църквата да назовава равноапостолни всички светци, които с живота и делото си са приобщили към Евангелието - Благата Вест за Христовото Възкресение, цели народи. Такъв е св. имп. Константин Велики, Равноапостолните свети братя Кирил и Методи, св. княз Борис, св. княг. Олга, св. княз Владимир...
Църквата на Иисус Христос обича толкова много тази Мария обаче не само заради това... Защото ако и в християнството да има много история, то не е "религия на историята", а е "слово за личността" и за нейното овечностяване, за бъдещето й, за нейното възстановяване и украсяване, за обожествяването й във връзката й с Бога, чрез причастността и единението й с Бога.
Така че, жената от Магдала я славим още като мироносица, защото тя също както и другите равноапостолни жени от Евангелския разказ, носила миро, за да помажат с него тялото на умъртвения Господ в Гробницата. Но за разлика от останалите жени Мария неведнъж облива с миро Иисус или се приготвя, за да го направи. Тя прави това и преди самия арест на Спасителя. Тя и мие нозете Му със сълзи на разкаяние, изтрива ги с косите си от собствените си сълзи, когато са заедно години по-рано на един "благотворителен обяд", даден от някакъв богат фарисейски дълбоко религиозен лицемер.
Христос Господ очиства и обновява, укрепва и благоукрасява човешката душа, но възкресената човешка душа в благодарността по същия начин чисти, слави и прави благоуханен Господа - "Бог се прославя в светиите Си" е казал още древният Псалмопевец. Мария от Магдала е "притча" за човешката душа и за нейната среща и спасение с Христос. Той е отхвърлен и разпет от завистниците Си, а тя е ругана и презирана, заплашвана понявга и от пребиване с камъни от смятащите се за извънредно благочестиви и твърде морални "религиозни скотове". Човекът среща и намира себе си, възпълва се с истинска човечност при Кръста, следвайки Бога си в отхвърлянето, в срама, в смъртта, но и във Възкресението, което е съвъзкресение заедно с Него.
Бог да ви помага и благослови.
Няма коментари:
Публикуване на коментар