"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 "Філософські статті" в Аудіоформат  ТУК

10 октомври 2020

Поп Георги Фотакиев (гуру пие, верните припадат)

"Туй петно за Храма, този срам за Бога" (Ив. Вазов)

Да продължим с още една от иториите на Н., около 16-годишния наркоман, "лекуван" в нарко-центъра на поп Георги Фотакиев. След като полицията го връща от Шумен на път от Варна за София при бягството му с откраднатия служебен автомобил на комуната, упоен с успокоителните - дозите на останалите пребиваващи за следващия ден от склада, месец по-късно Н. отново бяга. Този път от новата, строго охранявана къща, намираща се на пътя за кв. "Галата" с видеокамери и СОТ, в която "лекуваните" са преместени от старото помещение за пребиваване на центъра на кв. "Аспарухово". Оттам Н. бяга, заедно с една тонколона за караоке от изолацията си на последния етаж в триетажната къща (под наем). 

Тия бягства впоречем не са нещо изненадващо, мнозина са споделяли с мой приятел, че биха избягали, но се чувстват безпомощни, заради силните успокоителни. "Лекуваните" са подлагани често и на различни унижаващи и пречупващи достойнството и вътрешната им съпротива психологически техники. Една от тях е т. нар. "емоционална изолация" - непокорните получават забрана да говорят с когото и да било, заговорят ли някого, въобще не им се отвръща, все едно не присътват. Задължени са да участват във всички видове терапии групови, но да не говорят, стоейки само с гръб към групата. Това, заедно с "шепите силни успокоителни", не цели друго, най-малко лечение, а контрол над групата и пълна доминация, включително използване на самата група за целта, не само физическа, включително побой, както видяхме в случая с Никита... Такъв е случаят с техника "емоционална изолация" и с цитираната по-предния път Габриела Иванова... Абе, я наистина гледайте филма на Форман "Полет над кукувиче гнездо"!

Правила в центъра отдавна няма. Никой не е гонен, нито за агресия, нито за опит за бягство, нито е отпращан, върне ли се, след осъществен опит за бягство. Нито след секс между обгрижванните, както беше едно време

Съвсем наскоро в двора на храма припада, пред свидетели, след края на светата литургия, около 18-годишно момиче, нисичко, слабичко, по израза на разказващия "40 кила  напикани гащи". Да уточним. Тя е новопостъпила и може би е минала на детоксикация през варненския Терапевтичен блок "Света Марина", където има отделение по наркология в психиатричния комплекс. Казваме "може би", защото предварителният престой там вече е рядкост. Няма нужда от него. Силните успокоителни решават въпроса за опасността от поведението на хората в абстиненция. Абстиненция просто няма. Та тя е с блуждаещ поглед, силно упоена. Слабовата и жена. А "лекуваните" са карани да спазват т. нар. "евхаристиен пост" - пълно въздържание от храна, вода и тютюн с кафе преди света литургия. За нарушаването на тоя пост преди години, аз като 24-часов възпитател съм се правил, че не забелязвам, когато става дума за храна или вода, но нарушаването му с тютюн или кафе строго съм наказвал с лишаване от "неделна организирана разходка" и гледане на телевизия, което беше разрешено само в неделен ден, а понякога и от няколкодневната им доза цигари от по десет на ден по мое време... Но сега, при това на психически болни и физически немощни деца, а не като по мое време на здрави и прави млади мъже, тоя пост се налага... Могат да се бият, да правят секс, да бягат и да се връщат, но важното е да са "гладни и жадни" преди личния цирк на попа, дето всички там се преструват, че вярват да е истинска света литургия. При първата тоест цигара с кафе, гладна и жадна на силни успокоителни, хлапачката просто припада. Облагодатена ли беше, попе? 


* * *  


Има ли впрочем владика във Варна или не?


Малко след като се върнах от студентското си фиаско в Белград и продължих работата си в нарко-центъра лично, като катехизатор, във връзка със свободното ми писане по църковни теми в блога тогава, поп Георги ми рече:


- Виж там как с видинци искат да те пребиват, за Варненкия владика не се притенявай. Аз го държа изкъсо.


Малко по-късно разбрах, как смята, че го държи. Веднъж закъснях за архиерейска света литургия в Аспарховския храм, пристигнах по-точно малко след края й. Поп георги го виждам на двора как буквално се тресе от кипналия адреналин и бърза да ми разкаже:


- В олтара митрополитът ми повиши за нещо тон и аз откачих, заобиколих тичешком олтара и посегнах да го ударя с юмрук, но... Божията благодат ме спря, слава Богу!


Да, той така и всяка седмица "по благодат" спира пиенето и като пропусне да се опердаши с ракия един ден, почва на всички да разправя колко е хубав и благодатен животът на въздържателите... Докато не се напука на следващия ден.

Та, въпросът ми е толкова ли чак е уплашен от един квартален хулиган, дето даже и мутра трудно може да се нарече, владиката, че няма да вземе мерки и отношение към случващото се в църковния нарко-център и превърнатата в секта енория (или пък е купен от буйния си поп), защото ние знаем как да намерим заинтригувани медии...

Йоане, ще стане тъй накрая, че един от подкрепилите те да станеш Варненски митрополит, ще ти затвори пътя за София и патрирашеския трон, за които Варна ти е само трамплин?


П. П. Погледнете през ТОЗИ ЛИНК постъпленията от общински събсидии в нарко-центъра, които през 2018 г. са постъпили, според официалния отчет, добавете месечните такси на "лекуваните" за период от 15 месеца (9 за рехабилитация и 6 за ресоциализация) по 900 лева и ми кажете какво мислите за твърдението на управляващото центъра сдружение "Отвори очи", което написано снимахме и публикувахме, че нарко-центъра се издържал главно от доброволни дарения.

При учредяването на сдружение "Отвори очи", а съм учредител с длъжност... ликвидатор. Попът е Пророк!

В бонус: Благодатния диспенсър за освещаване на ракия (как поп Георги ръсил на един Йордановден с... ракия)

следва: за другия Пророк в нарко-центъра - "лекувания М. Петров Вседържителя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар