Докато преминавах през 2016-година през немалка част от Русия, ми направи впечатление нещо, което доскоро остана само като непроверено и неанализирано лично наблюдение. Не чух диалекти. Слушах писмен руски, който в богатството или оскъдността се различаваше според културата и образованието на говорещия. Чак в Белогород, който е съвсем близо до Украйна, реших в един магазин да се пошегувам с продавачката, за да й видя реакцията.
- Дайте мне водка.
- Какая?
- Червена.
Подаде ми с усмивка "Пят озера" с червен етикет.
- Украинец ли сте?
- Не, българин... Сериозно.
Тия дни реших да проверя привиделия ми се "феномен". Да, в Шестую часть Земли диалекти в истинския смисъл на думата диалект, няма. Според хабилитирани и авторитетни учени лингвисти. Или по-точно има само три - руски, който е официален "диалект", а нали знаете, че обикновено официалният език е един от диалектите, зад който стои армия и полиция, освен ако не е изкуствено създаден синтетичен език, като комбинация на диалекти, следват другите два диалекта - украински и белоруски.
За сравнение на територията на Малка България, която е една девета част по големина само от Украйна, различаваме цели три диалекта. Пирински, Трънски, Родопски. Като тука говорим не за акценти или местен сленг, а за диалекти. Трънският на пръв поглед прилича на нещо между български и сръбски. Но само на пръв поглед, повярвайте ми, защото аз знам и български, и сръбски. Особено в селата, където бях половин година, се говори на нещо, което трудно ще разберат и българи, и сърби, дори, когато знаят добре и двата езика. В Пиринските и Рилските села пък, особено високо в планината, се говори език, който не се разбира нито от българин, нито от северен македонец. Ами в Родопите? А?!... Една от осакатяващите обществата и културата им "функция" на държавността е тази - разполагащият с пушки "един местен диалект", подтиска и бавно унищожава останалите. Така е и с фолклора, което се прави с цел мениджмънт и пропаганда. Да не мислите, че бабите и дядовците високо в селата на Рила и Пирин пеят, като нашия Володя Стоянов или като скопската Веска Илиева? Не, слушал съм ги, няма нищо "македонско" в песните им, каквото сме свикнали да слушаме в кръчмите или по телевизията и от двете страни на Струма. Това са буквално "напявания, увивания, нареждания, охкане", според нашия цивилизован "вкус" неритмични, слабо музикални, не стават.... за софра, ни за танц.
Но защо, според мене, е тази унификация, видима чрез езика в Русия и естествена ли е тя, а оттам и в правото си ли е Кремъл да воюва, за да я налага върху Украйна и Белорус освен езиково, но също така политически и икономически? Не, тя не е естествена, пак според мен, това е кабинетен език, синтетичен език, налаган със столетия чрез литература, образование, преса и администрация и за времето на Империята, и за времето на СССР, и сега. Не случайно Пушкин го наричат "баща на съвременния руски език", то може да се каже и съвсем буквално, подобно както Вук Караджич на ново-сръбския или Петко Славейков на българския.... Великото "чудо" Пушкин. Мавърът, дето дошъл и научил руския за дни броени едва ли не!? А защо не този, който май всъщност е измислил "новоруския"?
* * *
А говорят ли в Украйна "украински"... Спокойно, нямам лингвистични научни претенции, но просто бях и там през 2021 г. Преминах я цялата, а аз много неща може и да не умея, но умея да слушам внимателно. А какво чувам сега в България ли? Бежанците от цяла Украйна разговарят помежду си на руски по улиците, даже като семейства. Нашите им написали табелите и указанията в бюро "Миграция" на изряден книжовен украински, а мнозина от тях не разбират, макар да са очевидно писмени и грамотни люде. Помежду си си помагат, превеждайки си го взаимно на... руски. Едно на ръка ще се запитаме защо рускоговорящите украинци бягат презглава от "Спасителя на Руский мир" Путин. Но и друго ще се запитаме - украински език изобщо има ли или поне има ли го във вида, в който днес в Украйна се налага чрез медии, преса, политика. Не е ли той точно така изкуствен и неговорим (засега), като в началото си е бил "официалният" руски в Самата Русия?
В Украйна чух много архаичен български. И не само около Одеса, където досущ е като този в Добричките и особено в Шабленските и Каварненските села. Чух го и в крайния им Запад, преди Луцьк. Жена, прибираща се в града, разговаряше по телефона с мъжа си там на нещо, което бих уподобил на... пиротчански, на трънски, на.... шопски. Със спомагателните глаголи, даже с възвратните: "Солнечко, идем куде /къде, към/ тебе. Будан ли си, мислила сам /съм/ да спаваш?"
В Украйна чух и чист... сръбски. Например "бяла роза" се изговаря точно по сръбски - "bjela ruza", бйела ружа в българска транскрипция... Много полски, много руски, като татарски и унгарски елементи ми бяха обяснени сетне някои неща. Така говорят хората помежду си - в обществения транспорт, на пазара, по улиците и заведенията... Киевският нацизъм рано или късно това ще го унищожи, ако не победи Московския всерусийски (великоруски) и постсъветски фашизъм и не го изпревари да унищожи същото това разкошно и пъстро човешко многообразие с говорите, с песните, с носиите... Да, да, да! Мисля, че Киев налага сега един изкуствен и синтетичен украински, който ще унищожи автентичния говор на украинците, който слушах тогава в дома на жена ми. Точно както истинския пирински говор днес ще чуем само високо в Планината.
Та за какво воюват тези двамата лакоми и престъпни простаци - милиционерът Путин и наркоманизираното артистче Зеленский? Великоруският фашист и укро-нацистът. Единият за чудовищно набъбнала фикция, застрашаваща сега половин Европа да я глътне, другият за изкуствена идентичност, която още не съществува истински... За какво умират сега дневно по хиляда млади и силни славяни? За спора между двама фашисти от различен вид!!!
Но не, не само заради идеологии... Но също така за газ, стомана, въглища - което е всъщност битката "на живот и смърт" между двете олигархии - в Киев и в Москва.
Следва
Няма коментари:
Публикуване на коментар