Всичко за Вартоломей в едно писмо от 2019 г. Негов автор е монах Гавриил от Света гора, ученик на св. Паисий Светогорски:
Под Вашето патриаршеско покровителство и под Ваша защита намира убежище всяка ерес и всяко новопоявило се отстъпление от вярата не само в епархиите на Константинополския Престол, но и в Еладската Църква и на други места. Вашите клирици, богослови и учени, които награждавате с високи титли, участват в почетни конференции и издават свои трудове, възхвалявайки Вашето „премъдро патриаршеско управление“. Междувременно всички те се явяват основоположници и инициатори на всякакви невиждани досега богословски ереси и нововъведения на Църковно ниво, започвайки с метапатристичното (постпатристичното) богословие и езически култ към Земята под прикритието на екологична дейност, и завършвайки с „възстановяване в свещен сан“ на неразкаяни разколници от Украйна. При Вас намират подслон и оправдание от гръмогласното осъждане на православното духовенство и паство всички тези духовни вълци, а Вие сте техен пастир и покровител и по думите на Светите Отци сте напълно единомислен с тях и толкова виновен, колкото и те: „Как да не смятаме в еднаква степен нечестиви онези, които не са възвисили своя глас срещу нечестието, и не са се обявили в защита на другите, противостоящи на нечестивите и сега гонени за това от тях?“
Като втори папа вече три десетилетия Вие насаждате сред църковната пълнота мнението, че всяко произволно желание на всеки епископ, а още повече на вселенския патриарх, се явява закон за Църквата. Колко силно ли осъждат Вас и папата всички светии, които оскърбявате с изказванията си! Колко силно се отнася за Вас упрекът на светителя Григорий Палама, който е отправил към Вашия предшественик на патриаршеския престол съборно осъдения еретик патриарх Йоан Калека: „Събор той считаше единствено самият себе си, защото многократно единствено себе си наричаше „Църквата“, и каквото и да учеше, и каквото и да говореше на Църквата, само това му се струваше правилно, и той заявяваше, че цялата Църква мисли по същия начин“.
С делата и ученията си Вие проявявате пренебрежение към правилата на Светите Апостоли, на Светите Поместни и Вселенски събори и към светоотеческото предание, които строго забраняват съвместни молитви, дружествени отношения и съвместно богослужение с еретици. Нашата Църква счита, че „не напълно, а наполовина православен е онзи, който смята, че държи правата вяра, но не се ръководи от божествените канони“. По този начин Вие показвате, че не вярвате в Бога, в безсмъртието на душата, в невидимия свят, в Рая и ада, в Страшния Съд и въздаянието. Ваше Всесветейшество, може би Вие мислите, че честите срещи с представители и благотворители от масонски ложи и други свързани с тях ордени свидетелстват за Вашето неизразимо високо положение и статут в Църквата? Всичко това е несъвместимо с Православната Вяра и дълбоко враждебно към нея.
За съжаление онези, на които се е налагало да получават любезни указания от Вас и Вашите сътрудници, несъответстващи на свещените постановления на Православната Църква, прекрасно знаят, че всички, оказващи съпротива на Вашите методи за разпространение на икуменизма, се подлагат на изолация и отчуждение в средата, където пребивават, затова им се налага или да замълчат, или да си отидат. Там, където е възможно, Вие използвате и политическа намеса, както това беше направено на Света Гора – Атон, затова към Вас напълно се отнася и това, което св. Атанасий Велики смята за определяща характеристика на еретиците, следващи лъжеучението на Арий: „Не с меч и стрели, не с помощта на воини се възвръща истината, а с убеждаване и съвет. Какво убеждаване има там, където е страхът от царя? Или какъв съвет, където прекословещият е поставен пред заточение или смърт?“.
За 28-те години на Вашето патриаршество Вие не направихте нито една постъпка, която да зарадва и утеши сърцата на истинските православни християни, Вие вършите угодното само на онези, които имат земно мъдруване. Всички награди и отличия, получени от Вас от властителите на мира сего, който „лежи в злото“ (1 Йоан. 5:19), Ви бяха дадени не за деяния за слава на спасителното Православие, а като поощрение за неговото унищожение, което Вие осъществявахте по всички възможни начини.
Ваше Всесветейшество,
Покайте се и спрете да вървите по широкия и душепагубен път, по който Вие без спиране се придвижвате все по-напред! Този път и вектор на движение нанасят вреда на чистото и неповредено православно мислене и на междуправославното единство на милиони кръстени души, за които ще трябва да дадете страшен, „вселенски“ отговор на неподкупния Съд Божий. Устрашете се при мисълта, че нетварният и нескончаем ад е пълен с неразкаяни архиереи и патриарси. В историята на Църквата са добре известни случаи, когато патриарси и тяхното височайше обкръжение са ставали ересиарси и са били осъждани, начело с първия от тях – падналият апостол и предател Иуда Искариот. Нали Божественият съд най-напред започва от нас – църковнослужителите: "Защото време е да почне съдът от Божия дом; ако пък почне първом от нас, какъв ли ще е краят на ония, които се не покоряват на Божието евангелие?“ (1 Петр. 4:17). И така, Ваше Всесветейшество, „ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак, когато никой не може да работи“ (Йоан. 12:35, Йоан. 9:4).
Няма коментари:
Публикуване на коментар