автор доц. Иван Г. Илиев (тексът е предоставен лично от автора)
Ако този човек създаде партия, аз ще стана член. Но да има предвид, че средното ми образование е завършено "с клизма", а висшето ми е "само семестриално", както доскоро у Слави Трифонов (бел. Св. Анг.)
ПРЕДИСТОРИЯ
ПП Възраждане е първата политическа партия, в която някога съм членувал, влизайки в нея на 52-годишна възраст, и предполагам, последната (освен ако някой ден наистина не основа собствена партия). По принцип никога не съм имал желание да бъда партиен член, понеже съм индивидуалист. Родителите ми са социалисти. Дядо ми по майчина линия също беше социалист. Вероятно бих могъл да достигна до някакво партийно развитие в БСП, ако бях се записал в тази партия още преди двадесет-тридесет години, но освен нежеланието ми да бъда партийно зависим, тази партия отдавна ме отблъсква с лицемерието си и с некадърността си. Тъй като от 1999 година работя и живея в Кърджали, а и десет години бях женен за туркиня, вероятно бих могъл да стигна донякъде и в ДПС, но тази алтернатива винаги ми е била още по-неприятна.
Някъде към 2004-2005 година съвсем случайно разбрах, че съм обект на внимание за кърджалийските служители на това, което в различни страни и периоди се е наричало Гестапо, ЧК, КГБ, ФБР, ДС и така нататък. От 2006 до 2010 година бях в чужбина и работих като лектор по български език в южнокорейски университет. Завръщането ми в страната в началото на 2010 година съвпадна с началото на управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов, които вече от половин година бяха на власт и изграждаха мутренско-полицейската си диктатура, която с всеки изминал ден се превръщаше в мутренско-фашистка и ставаше все по непоносима. Телефонни и интернет компании, банки, катаджии и „вся остальная сволочь’’ мачкаха народа все по-грубо, без някой да може някъде да се оплаче. Пишех жалби до Комисията за защита на потребителите без никакъв ефект. От една измамническа компания за интернет и кабелна телевизия се наложи да се освободя по съдебен път.
След завръщането си в България не си правех илюзии, че кърджалийските „гестаповци’’ са се отказали да се занимават с мен, и не се излъгах, понеже разбрах, че престоят ми в чужбина и академичният ми напредък (през 2005 година получих докторска степен, а през 2012 година станах доцент) още повече ги е стимулирал. Освен това през 2007 година издадох първата си стихосбирка, озаглавена Моята война. Едно лице от Филиала на Пловдивския университет в Кърджали доста съмнително ме представи на местен шеф от Криминалната полиция, понеже същият желаел да му подаря бройка от книжката. След време, когато споменатото лице вече не беше между живите, (отново случайно) разбрах, че то е било нещатен сътрудник на полицията. И нещата ми се изясниха още повече.
През 2018 година мой познат беше заплашван с убийство от бившата си жена и нейния любовник. Намесих се да му помогна, в резултат на което се оказах подсъдим за „клевети, обиди и заплахи’’ в два съдебни процеса, продължили две години (до 2020 година) и които, за щастие, завършиха благополучно за мен. Но през това време злобата ми към така наречените „институции’’ в страната достигна връхната си точка, защото окончателно се убедих, че полицията има единствено шпионски и репресивни функции. И нищо повече. И колкото повече полицейщината в страната се засилваше и достигаше непоносимо ниво, толкова по-зле се чувствах и търсех изход от ситуацията, като въпреки нежеланието си да членувам в политически партии започнах да се оглеждам и да мисля дали в страната няма организация, която би могла да се опълчи против ГЕРБ. Първоначално все пак не се ориентирах към политическа партия, защото бях попаднал в интернет на сайта на „опълченците’’ на Валтер Калашников. Размених няколко имейла с човека, той ме натовари със задачата да създам структура на „опълчението’’ в Кърджали, от което нищо не излезе, понеже това е един от най-заспалите български градове, където властва тежък ориенталско-келепирджийски манталитет, независимо дали става въпрос за турци, цигани, помаци или българи. Когато се превърнах в подсъдим, споменах на Валтер за това и той ми каза да не се притеснявам. Щяло да има сбирка на тяхната организация във Варна, на която ме покани да отида.
Така и направих. Мероприятието беше в един от големите варненски хотели. В интерес на истината, Калашников ми плати пътя, като извади тесте едри банкноти и ми даде 50-100 лева (не помня точната сума), естествено без никакъв платежен документ. След което ме хвърли в шок, съобщавайки ми, че ще ми напише и „служебна’’ бележка, която да покажа на съдиите и с която той ме освобождавал от всякаква съдебна отговорност. Работата ми се изясни напълно, но останах за срещата, за да видя какво ще представлява. Залата беше пълна с хора (нещо, което по-късно във Възраждане никога не видях). Снимаха ни с камера и вероятно това видео и днес стои като доказателствен материал в някое полицейско хранилище. Всеки трябваше да се представи с по няколко думи. За себе си казах съвсем накратко и съвсем делово, че съм доцент по български език, че съм офицер от запаса и съм служил като командир на танков взвод. След представянето се започнаха разисквания какво ще правим, „като вземем властта’’ и се отчаях напълно, докато слушах глупостите на разни бърборковци (по това „опълченците’’ наистина си приличаха със съгражданите си от Възраждане, а по-късно видях някои от тази организация да идват на „възрожденски’’ митинги в София).
Естествено, това беше краят на „опълченската’’ ми авантюра, след което се замислих дали да не направя своя партия, но ми беше ясно, че това без пари не може да се получи, пък и ченгетата щяха да ме смачкат и в преносния, и в буквалния смисъл при подобен опит. Започнах да търся евентуални съмишленици. Из телевизиите обикаляха за интервюта различни лица от сорта на „полковник’’ Николай Марков или Осман Октай, които поне на думи критикуваха системата. Опитах да се свържа с Марков, но резултатът беше единствено един получен окуражителен палец от него в месинджъра ми. По-късно щеше да ми стане ясно, че случайни хора няма как да циркулират из телевизионното пространство, освен ако не го правят с някаква определена цел.
След като пред 2020 година Васил Божков реши да създаде Българско лято, си помислих, че той е единственият човек, способен да се противопостави на Борисов. Естествено, имиджът му ми беше безкрайно ясен, но по онова време вече бях толкова отчаян от ситуацията, че смятах точно подобен имидж за предимство. Наивно би било да се мисли, че някоя госпожа от сорта на Мая Манолова (за Корнелия Нинова изобщо не си и помислях) би могла да представлява проблем за ГЕРБ. По същото време изгря и ИТН на Слави Трифонов, но аз към споменатото лице винаги съм имал крайно отрицателно и неприязнено отношение. Попълних кандидатската онлайн бланка на Божковата партия и дори бях решил да присъствам на учредителното им събрание. По някое време ми пратиха имейл, с който искаха в рамките на 60 секунди да изложа възгледите си за промяна на държавата. Мислих-мислих и ми стана ясно, че това не може да се направи за по-малко от пет минути. А още по-ясно ми стана с какви аматьори си имам работа. Изругах така нареченото Българско лято, като си помислих, че в Булгаристан, кавито са ни политиците, такива са и всички останали, и спрях да отговарям на имейлите им. Точно тогава в Кърджали имах началници от Пловдив, които идваха на работа от дъжд на вятър, спускайки ни глупави заповеди по имейл, без да се показват пред нас, и заради тях начина на общуване на божковистите ми беше още по-неприятен, защото очаквах с мен да се свържaт живи, истински хора. От авантюрата с Българско лято, които в края на краищата се провалиха политически, окончателно ме отказа господин… Осман Октай, при когото бях отишъл за автограф на книгата му за ДПС. Когато го попитах какво мисли за подобна моя постъпка, конкретно да участвам в учредителното събрание на тази формация, той ми отговори: Бягай по-далеч оттам! После поисках да узная от него каква алтернатива вижда за България и той ме срази, казвайки: Иди в ИТН! Не му отговорих нищо, но осъзнах, че всъщност алтернатива липсва. Впоследствие съвсем се отчаях от въпросния „политически Нострадамус’’, когато той започна да агитира за ПП на Кирил Петков и Асен Василев.
През март 2021 година беше обявено извънредното положение против епидемията от Ковид-19. До есента ситуацията се затягаше все повече, въведоха се зелените сертификати и носенето на маски. Човек не можеше да влезе в ресторант и в някои магазини, ако няма сертификат. От област в област можеше да се пътува само с разрешение. Стоях на село, а детето ми беше в Кърджали и за да ида да го видя, трябваше да се занимавам с куп бюрократични глупости. На протест в Холандия 14 души бяха застреляни от полицията. Чичото на моя позната умря от ваксината, която му биха. Леля ми влезе в болница. На втория ден ù звъннах по телефона и вече ми звучеше по-добре, за разлика от предишния, а на третия ден съобщиха, че е починала. Излезе информация, че в Румъния в болниците умишлено са убивали хора.[1] Нищо чудно и в България да го правеха. Нямаше съмнение, че медицинският фашизъм вилнее с пълна сила и ще продължава да беснее все повече. Абсолютно съм сигурен, че ако в началото на 2022 година Русия не беше нападнала Украйна, още щяхме да ходим маскирани като чучела и да си стоим затворени вкъщи.
След като ми стана ясно, че с Българско лято нищо няма да излезе, а положението в страната става съвсем сериозно, се замислих какво още бих могъл да направя. При това не желаех да бъда член на русофобска партия. Тъй като по информация на медиите в страната имаше само две русофилски партии – тази на Александър Малинов и Възраждане на Костадинов (колкото и смешно да ми се струва това сега), изборът не беше голям. За Малинов обаче чух лоши неща от наши общи познати. Освен това само Възраждане декларираше готовност да се бори с медицинския фашизъм. По тази причина в края на октомври реших да наруша един от най-важните си принципи и да се присъединя към партията на Костадин, въпреки че личността му определено не ми вдъхваше доверие. И понеже в Кърджали, където работех, нямаше структура на тази партия, се насочих към Казанлък.
Вероятно ще ме попитате защо, след като се имам за много умен, се подлъгах в такава авантюра. Сега постъпката ми може да ви изглежда глупава, но си спомнете какво беше положението тогава. От телевизионния екран ни засипваха с лъжлива информация и с агитация да се „ваксинираме’’ против вируса. Подобни плакати висяха по гари, автогари, банки и другите обществени места. Един ден отидох уж за малко при личния си лекар, а той ме накара да стоя цял ден в казанлъшката поликлиника за разни изследвания и си тръгнах чак вечерта, през което време лекари и медицински сестри кресливо грачеха в лицето ми, че трябва да си сложа ваксина. В университета една личност в рамките на две седмици три пъти най-настоятелно ме пита дали не желая да направя същото, и ако не я бях наругал, сигурно щеше да продължи да ме изнудва. Някои, впрочем, не издържаха на натиска и се ваксинираха. Една от тях вече не е между живите. Мой приятел и колега от Германия ми говореше още по-отвратителни неща за положението там. За Холандия вече споменах. При това положение трябва ли да се учудвате, че се съмнявах в повечето лоши неща, които се говореха за Костадинов, от когото дотогава почти не бях се интересувал. Пък и скандалите и напусканията на хора от партията му не бяха масово известни освен на тогавашните ù членове. Партиотарството на Костадинов и ненаучните му възгледи не бяха достатъчна причина за мен да бягам далеч от него, при условие че само Възраждане декларираше готовност да оказва съпротива в създалата се ситуация. Мислех си, че дори Костадинов да не става за нищо, край него и в партията все ще има хора, които ще стават за работа. Оказа се, че съм се лъгал жестоко!
СТАРА ЗАГОРА И КАЗАНЛЪК
Старозагорската структура на Възраждане е основана през 2017 година. Ето какво пише по случая БНР: [2]
Партия „Възраждане’’ учреди структура в Стара Загора. За областен лидер на организацията е избран адвокатът Слави Котаров, а 21 учредители са гласували бизнесдамата Красимира Стоянова да оглави градската структура в Стара Загора. Целта е създаване на организации във всички общини в региона, обяви председателят на партия „Възраждане’’ Костадин Костадинов. Местната структура ще защитава каузата „Бедечка’’ да остане парк на предстоящия референдум в Стара Загора, обявиха днес от партията. „Възраждане’’, обединява хора, разочаровани от настоящата политическа ситуация в страната’’ – обяви Костадин Костадинов. Той очаква, че това народно събрание няма да изкара мандата си и ни очакват предсрочни избори. Формацията предстои да учреди свои структури в Русе, Видин и Сливен.
Медията Kazanlak.com [3] пък съобщава за проведен през септември 2017 година в Стара Загора втори национален конгрес (?? вторият не е ли във Видин!!!???), на който Възраждане се обявява срещу политиката на избраните същата година управници. Настоящото управление на ГЕРБ и т. нар. обединени патриоти е катастрофално – заявяват на 16 септември в Стара Загора делегатите на „Възраждане’’ и обявяват, че ще вложат всички свои сили, за да сложат край на това правителство.
През април 2019 година партийната
инициатива Възраждане на семейните ценности стартира в Стара Загора: [4]
ПП „Възраждане” стартира своята ежегодна
инициатива „Възраждане на семейните ценности”. Тази година откриването ще
бъде в Стара Загора с пресконференция в залата на БТА от 14:00 часа на
16. април. Участници в пресконференцията ще бъдат: Костадин Костадинов –
председател на „Възраждане’’, кандидат за евродепутат от Варна, Николай
Дренчев – организационен секретар на Възраждане, кандидат за евродепутат
от София, Слави Котаров – областен координатор на Възраждане за област
Стара Загора, Искра Михайлова – общински председател на Възраждане, кандидат
за евродепутат от Стара Загора. Целта на инициативата „Възраждане на
семейните ценности” е да засегнем ключови въпроси като семейство, семейни
ценности, образование, възпитание, традиции, демографските проблеми пред
нас и други теми от съществено значение за едно здраво общество.
„Възраждане на семейните ценности 2019" ще се проведе в поредица от
събития с различен характер и формат, и ще премине през няколко града в
България.
През пролетта на 2022 година присъствах в Стара Загора на петгодишния юбилей от създаването на старозагорската структура. Тогава вече в областния град колеше и бесеше Искра Михайлова, а Котаров и мнозина други отдавна бяха напуснали. Михайлова произнесе реч, в която разказа за историята на структурата. От речта на Михайлова запомних две важни неща. Едното е, че: „Възраждане’’ ще управлява, но това няма да е скоро! (в сравнение с бомбастичните изхвърляния на Костадин Костадинов, Цончо Ганев и Деян Николов това изказване заслужава нобелова награда). Второто, което ми направи впечатление, беше, че: Когато нямахме успех на първите избори, след тях в структурата останахме само четирима души: аз, Галин Динев, Яна Динева и още един (но не Даниел Проданов). Всички други си тръгнаха! Тогава все още бях доста нов в организацията, но не след дълго щях да разбера, че това, тоест предателството, е единственият начин да се обяснява всяко напускане на партията от определен човек или от група хора.
Около половин година след учредяването на старозагорската структура, на 30 септември 2017 година се създава и казанлъшката. Ето какво пише Казанлък.cом по случая:[5]
"Тази събота, на 30 септември 2017 г. в залата на ЛХМ „Чудомир’’ бе проведено Учредително събрание за създаване на местна структура на ПП „Възраждане“ в Казанлък. На събранието присъстваха Костадин Костадинов, председател на ПП „Възраждане“, Слави Котаров, областен ръководител за старозагорска област, кандидат членове и симпатизанти на ПП „Възраждане“, съобщиха от партията. С пълно мнозинство е избрано ръководство на структурата на ПП „Възраждане“ в Казанлък в тричленен състав. Председател ще бъде Димитър Пашев, на 31 г., учител по български език и история; магистър по Управление на образованието; председател на шахматен клуб, треньор на деца и състезател. Заместник-председател е Калин Калинов, на 30 г., доктор по химия на високомолекулните съединения, защитил докторантура в БАН в Институт по полимери, лаборатория Биологично активни полимери; магистър по Анализ и контрол на храни и напитки от Университета по хранителни технологии – Пловдив. За секретар учредителите на „Възраждане“ в Казанлък избраха Яни Ташев, на 27 г., магистър по Стопанско управление от Лесотехническия университет - София; работи като офис-мениджър.
„Възраждане“ е сравнително нова политическа партия в България, учредена през август 2014, с председател Костадин Костадинов. Философията на политическото сдружение е да обедини образовани, професионално реализирани и съзидателни млади хора, които „да направят България по-добро място за живеене“, посочва партийният сайт. Партия „Възраждане“ се самоопределя по икономическата ос, като нито лява нито дясна, а като „национално отговорна“.
Освен
на предизборните цели на партията, обърнете внимание на следните факти:
заместник-председателят на казанлъчани тогава Калин Калинов е с научна степен
„доктор’’ – още преди Костадинов, Димитър Пашев още оттогава се рекламира като
„председател на шахматен клуб и магистър по управление (!) на образованието’’ –
явно човекът обича да управлява още от самото начало и се кани да става
директор на училище, бъдещият заместник-председател Симеон Шопов, който ще
заеме мястото на Калин (подобни рокади, ако Пашев ми позволи да използвам този
шахматен термин, постепенно се извършват навсякъде из структурите в страната),
там не се споменава изобщо, а след неговото идване Яни Ташев вече няма да е в
организацията.
Изнесената по-горе информация се повтаря и във фейсбук профила на Възраждане-Казанлък
Друга казанлъшка медия допълва казаното (не
пропускайте целите на партията в края на текста!):[7]
"Местна структура на политическа партия
„Възраждане“ бе учредена днес в Казанлък. За създаването й пристигна лично
председателят на партията историкът Костадин Костадинов (!? –
удивителната и въпросителната от мен – Ив. Ил.). Учредители на новата
политическа структура в Казанлък станаха основно млади хора, радетели за
възстановяване на солидарна България. За лидер на новосъздането формирование бе
избран учителят Димитър Пешев, а за негов заместник химикът Калин Калинов. Секретар
на структурата ще е програмистът Яни Ташев. ПП „Възраждане“ е сред
новосъздадените политически партии у нас през последните 4 години към които има
огромен интерес, и то основно от млади хора и патриотични запасни структури (!
– удивителната от мен – Ив. Ил.). На парламентарните избори тази година
партията спечели близо 38 хиляди гласа в национален мащаб, или 1,8% от всички
действителни бюлетини. Формацията бе единствената, която обяви, че няма да
се възползва от правото на партийна сибсидия, в размер на близо 400 хиляди лева.
Сред основните цели на ПП „Възраждане’’ са драстични мерки срещу
престъпността, референдуми по всички важни въпроси, намаляване броя на
депутатите наполовина, мажоритарна избирителна система, премахване на
държавната субсидия за всички политически партии, отпадане на депутатския
имунитет, наказателна отговорност за решения, взети от колективни органи,
прекратяване на участието на страната ни във военни мисии и пренасочване на
средствата за здравеопазване, закон против спекулата, премахване на ДДС за
лекарства и книги, възраждане на българското село държавен фонд за подпомогане
на българския селянин.
В казанлъшката организация не липсват интелигентни хора. Освен Калин Калинов, такъв е и учителят по физика в казанлъшката Математическа гимназия Георги Бяндов, отличаван с различни награди:[8]
Учителят по физика и астрономия от Казанлъшката математическа гимназия Георги Бяндов е един от двамата носители на тазгодишната награда на фондация „Вигория“, обявиха официално от организацията. Бяндов, който е ученик на „златния“ физик Теодосий Теодосиев, получава Почетния плакет „Златна детелина“ в област „Образование“.
От комуникация с казанлъчанина Добромир Ганчев знам, че Георги е бивш член на ВМРО и на Атака.
Друга популярна възрожденка от Казанлък е джаз-певицата Надя Тончева.
Това накратко е нейната творческа
биография:[9]
Тя е един от членовете на първата
джазова акапелна формация в България – „Траяна“, която твори в стила „WORLD MUSIC“, претворявайки
музикалния ни фолклор с елементите на джаза. За репертоара на групата Надя
Тончева аранжира голяма част от песните на състава. Прави вокална адаптация на
популярната „Ръченица“ от композитора Петко Стайнов, която влиза в репертоара
на много хорови колективи в страната и има две издания зад граница – в САЩ и
Канада. Вокалният вариант на „Ръченица“ в изпълнение на група „Траяна“ е
включен в учебниците по музика, като задължително произведение за слушане. След
приключване дейността на група „Траяна“, Надя Тончева започва солова кариера и
десет години работи като певица и пианистка в Швейцария, Норвегия, Гърция,
Кипър, Сирия, Мароко, Ливан, Канарските острови, Египет, Израел. След
завръщането с в България започва педагогическа дейност и е преподавател по поп
и джаз пеене в Национално училище за музикални и сценични изкуства „Христина
Морфова“ – Стара Загора. Тя присъства активно на българската джаз сцена и
организира културни събития, свързани с джаза. Има съвместни проекти с
изтъкнати български музиканти: Ангел Заберски, Михаил Йосифов, Стоян Янкулов,
Стийв Хамилтън, Мирослав Турийски, Арнао Гарофе, концертира с пианистите Амро
Салах /Египет/, Пиер Франсоа Бланшар /Франция/ и др. Участва ежегодно на почти
всички джаз фестивали в България.
През 2014 г. представя самостоятелна програма пред българската общност в Берн, Швейцария. На следващата година изнася концерт „С песните на Едит Пиаф“ в Париж, по повод българското изложение в Лувъра. През 2019 г. по покана на изтъкнатия диригент Изидор Рудник концертира като солист на Младежкия Биг бенд от гр. Синсинати /САЩ/,а съвсем наскоро тя пя пред българска и унгарска публика в Българския културен институт в Будапеща. През 2016 година Надя Тончева бе удостоена с високото държавно отличие „Златен век – звезда“ за принос към българската култура.
Отдругаде [10] научаваме, че:
Надя Тончева бе удостоена с
вписване в „Почетната книга на град Казанлък“ за нейните изключителни
постижения в областта на музикалното изкуство. Като дългогодишен изпълнител,
педагог и преподавател тя е допринесла за съхранение на българското и световно
музикално наследство.
Въпреки професионализма и популярността си, Георги Бяндов, Надя Тончева, пък и Калин Калинов, чиято докторска титла в последните години старателно се крие, за да не засенчва Вожда, са тотално пренебрегвани във Възраждане (ако не броим факта, че Калинов сега заема мижавото място на общински съветник в Казанлък).
Когато вече членувах в казанлъшката организация, за нейния първи секретар – Яни Ташев, чух информация в типичен „възрожденски’’ стил от местните „възрожденци’’, че същият бил напуснал, понеже „търсел бърза кариера’’, но тя не все не идвала. Струва ми се обаче, че истината е съвсем друга и е свързана с дългото неизпълнение на обещанието на казанлъшката организация да подпомогне финансово изграждането в село Шейново на паметник на загиналите във войните шейновци. Че Ташев е писал писмо до кметицата на Казанлък по този повод, личи от неин доклад до ОС Казанлък. [11] По-късно, при едно ходене в Шейново, косвено научих още информация по случая от тогавашната „възрожденска’’ кметица Петя Лейкова.
И така. В края на октомври 2021 година вече бях твърдо решен да се присъединя към Възраждане, независимо от силните си съмнения относно Костадинов, предизвикани от споделените в Уикипедия няколко изречения за него, които не ми вдъхваха необходимото доверие. Ето какво пише варненската журналистка Веселина Томова ва Възраждане и Костадинов в началото на 2022 година, след протеста против зелените сертификати от 12 януари, който Възраждане си присвои (цитирам Томова, понеже написаното от нея напълно важеше и за мен):[12]
"Влизали сме в много остри разпри (с
Костадинов), много хора му вярват, нямам нищо против, нека да му вярват, но факт
е неговият възход в момента, набирането на инерция, което идва от това, че на
политическата сцена няма нови играчи. Всички тези, които са във властта
и в Парламента, те са вече издегустирани, те са приключени. И това, че
Възраждане е единствената опозиция, която заяваява, че е опозиция, а дали е
опозиция, не знаем още, защото аз не съм много убедена дали Коцето е опозиция,
то ще лъсне нататък, при другите гласувания и сделки ще видим колко е опозиция,
но факт е, че хората се увличат и имат нужда от нови играчи на политическата
сцена. И очевадно Костадин обира тази ниша.
Въпрос от водещия Боби Ваклинов към
Томова:
- Какъв е Вашият прочит на организирания от Възраждане протест – на 12. 01. 2022 – срещу зеления сертификат? Знаете, това е човек, който е против ваксините, но е ваксиниран! Който е против сертификатите.
В. Т.: - Да, знам, и който през 2017
каза: „Антиваксърството е умствена епидемия!“
- Кажете ми нещо различно от това,
което се знае в медиите.
В. Т.: - Той е от Вdрна и аз съм от Варна.
Аз знам неговото политическо развитие от първите му стъпки. Никога не съм
имала особено добър афинитет към него, напротив, остро съм го критикувала, и то
още от самото начало. Има и нещо друго – вчерашният протест не трябва да
бъде персонализиран единствено с Възраждане. Много хора, включително и аз,
са против зелените сертификати. Факт е обаче, че Коцето обира тази вълна в
момента и хората, които протестират срещу това положение, се хващат за него,
защото казват: Майната му – дали е Коцето, дали е Петкан, дали е Драган,
важното е да падне зеленият сертификат. И Коцето използва тази вълна.
Точно така си мислех и аз: Майната
му – дали е Коцето, дали е Петкан, дали е Драган! Важното е да отпадне зеленият
сертификат! А през цялото кратко време на престоя си в партията му си
казвах: Майната му на това дали го харесвам! Важното е да свършим някаква
работа заедно! Но така и нищо не свършихме.
Към средата на октомври 2021 година писах на Костадинов съобщение – ДАЙ! – във фейсбук месинджъра му, изпращайки му и покана за приятелство, че искам да се присъединя към Възраждане. Не последва никакъв отговор. Имам си свое обяснение за това. Костадинов, който е защитавал дисертация по етнология, няма как в периода между 2010-2020 година да не е чувал поне веднъж за мен. Бях участвал и в телевизионни интервюта, а както споменах, песента ми за Димитър Списаревски беше доста популярна в интернет, пък Костадинов поне на думи е патриот. Няколко месеца преди октомври 2021 година бях разменил някъде няколко коментара с лице, криещо се зад псевдоним с име на български хан (не помня добре Кубрат ли беше, или Тервел, но второто е по-вероятно и ако е така, всичко си идва на мястото) относно това дали в България има гръцко малцинство. Тервел (или Кубрат), естествено, смяташе, че такова няма, което е смешно, особено за черноморските градове (вж. обясненията ми в началото, свързани с „научната дейност’’ на Костадин). След като разменихме няколко реплики, аз просто казах на спорещия с мен, ако е толкова компетентен по въпроса, да седне и да напише научна статия, вместо да разтяга локуми. С което разговорът ни приключи. Да си спомним, че Костадинов е автор на една тънка книжка по въпроса, конкретно за Варна, опитвайки се неуспешно да отстоява точно последната теза.
Така че ако съмненията ми са верни, нищо чудно Костадинов съвсем преднамерено и предубедено, а не просто от немарливост или заетост да не е отговорил на съобщението ми. По-късно един от казанлъшките „възрожденци’’ – Михаил Атанасов, горещо ме убеждаваше, че Костадинов не е приел поканата ми за приятелство, понеже вече е имал 5000 фейсбук контакта. Казах му, че Костадинов поне е можел да отговори на съобщението ми, макар отдавна да ми беше ясно, че „възрожденците’’ си имат дежурно оправдание за всичко.
Все пак не се отказах от намерението си да търся съратници в борбата и потърсих контакт директно с представители на казанлъшката организация на Възраждане. Писах, мисля че на Симеон Шопов, който беше заместник-председател на казанлъчани, а той ме препрати към председателя Димитър Пашев и ми даде телефонния му номер. С Пашев се разбрахме да се видим в края на седмицата при връщането ми от Кърджали за уикенда. Така и стана в един петъчен следобед, 29. 10. 2021 година. Дъщеря ми беше с мен, когато отидох за срещата в казанлъшкия клуб на Възраждане, понеже пътувахме от Кърджали. Освен Пашев там имаше още няколко души, сред тях Калин Калинов, Михаил Атанасов, Даниела Димитрова и Даниела Кантарджиева, ако не бъркам. С две думи обясних на Димитър какво работя и че искам да се присъединя към организацията им. Той най-напред ми каза дежурните приказки, че Възраждане се различава от всички други партии в страната, натъртвайки специално, че при тях всичко се върши на доброволни начала, без никакво възнаграждение, даде ми да попълня молба за присъединяване и с Калин ми подариха съставена от тях книжка за билките в България, а на дъщеря ми подариха „учебника на Костадин Костадинов’’ по родинознание. Обясниха ми, че правят сбирки от 18 часа всеки понеделник и четвъртък. На една от тези сбирки щяха да гласуват приемането ми, както и стана. На същата среща Пашев ми спомена, че на следващия ден ще правят митинг против въвеждането на зелените сертификати в центъра ва града и ме попита, гледайки ме изпитателно, дали ще участвам. Малко се изненадах от късното съобщение, но се съгласих, понеже иначе щеше да направи лошо впечатление. Освен това исках час по-скоро да се включа в борбата с медицинския фашизъм. Президентът Румин Радев, за когото бях гласувал първия път, заедно с протежето си Стефан Янев, клекна пред медицинските фашисти и двамата споменати показаха, че българските генерали, които би трябвало да са готови да жертват живота си за народа си, фактически не стават за нищо.
На протеста на другия ден – 30. 10. 2021 г., присъстваха малко казанлъчани, в това число и редовно стоящите наблизо в такива моменти полицаи. Пашев беше домъкнал подвижен усилвател за увеличаване на звука и държа стандартна реч. Бяха донесени и две знамена. И понеже само единият знаменосец – Калин Калинов, присъстваше в началото на митинга, ме помолиха да държа второто знаме. По някое време пристигна и вторият байрактар – Максим Дренчев, който си поиска знамето. Отвърнах, че няма проблем да продължа да го държа, но той прояви настоятелност, а аз се побоях той де не си помисли, че желая да му взема мястото, затова му подадох желания от него атрибут. От Стара Загора бе дошла Искра Михайлова. Симеон Шопов го нямаше – бил в карантина, понеже жена му, Мариела Тенева, преболедувала ковид. Искра стоеше отстрани и контролираше мероприятието, като на няколко пъти усетих проучвателния ù поглед върху себе си. Някакъв тип от Асеновград, по някаква причина оказал се в Казанлък, се включи в събитието и също се изказа. След 2 месеца дена случайно го видях в новините, арестуван от полицията, защото били намерили в колата му гранати.[14]
Когато мероприятието завърши, очаквах Димитър Пашев да ми каже поне довиждане, но той стоеше, сякаш никога не ме е виждал, и говореше с някакви уважили протеста лелки. Тогава за пръв път изпитах неприятното усещане, че „възрожденците’’ се интересуват от хората само когато имат нужда от тях. Въпреки това се приближих до него и му казах, че си тръгвам. Той се обърна към мен и рече: „Добре се получи, а!’’ Лицето му, за разлика от друг път, грееше от задоволство и чувство за изпълнен дълг, сякаш благодарение на нашия мижав протест мръсниците от Световната здравна организация се бяха уплашили до смърт и се бяха скрили в миши дупки. Човекът беше изпълнил възложеното му партийно мероприятие (нещо от сорта на: Повикахме, свършихме си работата и е време да си ходим вкъщи!), а аз се чудех каква всъщност беше практическата полза от него, ако не броим това, че ченгетата на секундата бяха отворили нова, по-сериозна сметка срещу името ми и вече пожизнено никога нямаше да ме изпуснат от полезрението си.
След няколко дена отново отидох в казанлъшкия клуб на Възраждане за приемането си в партията. Освен вече цитираните от първото ми посещение там лица, без Калин Калинов, този път дойде и Максим Дренчев. От него за пореден път разбрах, че политическа партия Възраждане не била като останалите партии. Помолиха ме да кажа няколко думи за себе си. Отговорих, че работя като доцент по български език във Филиала на Пловдивския университет в Кърджали, че доста време преди това съм работил като учител в Казанлък, че не желая да се „ваксинирам’’, че съм русофил и че мразя американците и полицаите. При изричането на последните две фрази Максим направи одобрителна физиономия, но лицето на Пашев остана напълно безизразно, за разлика от края на протеста. С времето разбрах, че той се вълнува единствено от неща, които биха могли да подпомогнат или да застрашат партийната му кариера. Съобщиха ми, че всеки месец събират по десет лева членски внос. Аз извадих банкнота от петдесет лева и я оставих на масата като предплата за пет месеца напред. Максим Дренчев отново се зарадва шумно и каза: Сега ще напълним колата и ще отидем да разнасяме листовки! А Димитър Пашев пак остана напълно безизразен. През повечето време това момче стои с поглед взрян някъде из околното пространство и много ми напомня полицейски следовател. Кой знае пък, може да му е било детска мечта да стане полицай. В тоя момент в клуба влезе Калин Калинов. Макар да бях съвсем отскоро с тези хора, беше започнало да ми прави впечатление, че определени лица от тях постоянно закъсняват за всяко мероприятие. На тръгване взех няколко пакета с листовки за идващите след няколко дена ноемврийски избори за парламент и президент, които обещах да разнеса из блоковете в казанлъшкия квартал „Васил Левски’’ (или „Западното’’) на следващия ден. Отделих цял следобед до стъмняваане, за да разпръсна листовките по входовете на жилищните сгради в споменатия квартал. Свърших работата съвестно, понеже съм на принципа, че щом човек се е захванал да върши някаква работа, трябва да я свърши, както трябва. Или изобщо да не се занимава с нея. Това, че съм доцент, никога не ми е било проблем да се занимавам с подобна деейност. Когато правим реклама на университета, по същия начин си лепя плакати из центъра на Кърджали, докато край мен някои асистенти се оглеждат нервно да не би да се изложат, ако някой техен познат ги види да се занимават с лепене на плакати. Между другото, доктор Калинов няколко седмици подред постоянно ми говореше на „Вие’’ и трябваше непрекъснато да му повтарям, че не желая такова отношение, защото просто искам да съм един от тях. Освен това повечето от казанлъшките „възрожденци’’ бяха и доста по-млади от мен, особено Михаил Атанасов, и спокойно биха могли да ми бъдат ученици, ако бяха учили в училищата в града, където съм работил.
При третото си влизане в клуба за пръв път видях тогавашната секретарка Диана Кирилова, жена с висока обща култура и интерес към поезията, но за съжаление имаща други недостатъци. По едно време Михаил Атанасов ù подхвърли небрежно: Имаш петдесет лева за осчетоводяване. Тя го попита откъде са и той отвърна, че от моя членски внос. А аз защо не съм ги видяла тия пари? – попита Диана. Похарчихме ги за гориво. – каза Михаил, а на мен ми светна лампичката, че тези хора не държат много на финансовата отчетност, когато Кирилова повече нищо не ги попита. Примерно къде е фактурата за споменатото гориво. По-късно разбрах, че във всички организации в страната е така. Ние видяхме, че си пръскал листовки из Западното. – изведнъж ми изръси Пашев. Ами пръскал съм, нали затова ги взех. Да не искаш да си ги занеса вкъщи? – ми се прииска да му кажа, но само се засмях пресилено и отвърнах: А, значи сте проверявали дали съм ги разнесъл! Както казва другарят Ленин: „Проверката е висша форма на доверие!’’ Пашев на свой ред се засмя пресилено, макар да не бях съвсем сигурен, че е започнат с цитираната мисъл на Владимир Илич. И за втори път през главата ми мина някаква асоциация между Пашев и „органите на реда’’.
Иначе официалното ми постъпване в казанлъшката организация, според датата на одобрената ми молба, беше на 08. 11. 2021 година. Относно събирането и отчитането на членския внос в организацията е писано неведнъж. Примерно в този материал, озаглавен Къде отиват парите на „Възраждане’’?: [16]
Плащат ли членски внос във
„Възраждане’’?
В
член 40 от Устава на ПП „Възраждане’’ четем: „Всеки
член на ПП „Възраждане’’ има следните задължения: Да плаща редовно членския
си внос’’. Въпреки това в Годишния финансов отчет на партията за 2021
г., подаден пред Сметната палата, пише, че „за 2021 г. ПП Възраждане няма
приходи от членски внос“. Как е възможно това? Същия въпрос задават
Елена Гунчева и други бивши членове на партията, пожелали да останат анонимни.
БСП например декларира 1 милион и 169 хиляди лева от членски внос през 2021
година, ГЕРБ – 1 милион и 53 хиляди лева, ДПС – 466 хиляди лева, ИТН – 168
хиляди лева, „Да, България’’ – 447 хиляди лева.
„Аз съм заплащала членски внос още когато
бях кандидат за депутат от гражданската квота на партията, обикновено между 20
и 100 лева един-два пъти в месеца’’ – казва Гунчева пред Д(ойче) В(еле). – „На
всяко събрание на организацията
задължително има точка за членски внос и се събира такъв’’ –допълва тя. Но
казва още, че квитанции за тези суми не се издават, поне не в пловдивската
структура, на която е била член.
„Бях в ръководството на една от
структурите. Членският внос се води незадължителен, но всички дават пари, които
уж се пишат в някакви тетрадки’’ –
казва пред ДВ друг бивш член на партията, който предпочита името му да не бъде
споменавано. – „Само на едно събрание събрахме около 1200 лева’’ – спомня си
бившият представител на „Възраждане’’.
Ако веднага след постъпването си във Възраждане
бях започнал да се интересувам от слуховете за съществуващи нередности около
Костадинов, вместо да се чудя как да помагам на организацията, още на 20. 11.
2021 година щях да попадна на това заглавие – Скандално: Борисов предлагал
милиони на Костадин Костадинов от „Възраждане’’, за да изкара хора срещу Радев
на улицата!:[17]
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е предложил няколко милиона на лидера на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, за да изкара своите хора на улицата през следващите няколко дни с цел предизвикване на протести и последващ провал в изборите на кандидатурата на Румен Радев за президент. Това разкри наш журналист, позовавайки се на свои сигурни източници от най-близкото обкръжение на бившия премиер. „Информацията е скандална, но е напълно достоверна’’ – твърдят източниците от най-близкото обкръжение на Борисов. По техните думи, лидерът на ГЕРБ от няколко месеца оказвал тежък и непрестанен психически натиск върху висшето ръководство на „Възраждане“ с цел да ги принуди да изкарат на улицата своите хора в поредица от антиваксърски протести. Скандалното е, че според нашата информация, спрямо Костадин Костадинов е бил оказван постоянен натиск от няколко човека, близки до Бойко Борисов. Към този момент обаче Костадинов все още не е потвърдил или приел наглото предложение на Борисов. За отбелязване е обаче, че официалният му фейсбук профил изобилства с постове против Румен Радев и служебното правителство по темата „зелен сертификат“.
Според сценария, начертан лично от бившия
премиер, задачата на Костадинов и хората му трябвало да включва предизвикването
на мощна общодържавна криза по линия на противоепидемиологичните мерки,
наложени от служебното правителство. Другата по-важна цел обаче била провал на
кандидатурата на Румен Радев на балотажа в неделя. Бойко искал да доведе
страната до тежка политическа дестабилизация, за която впоследствие да изкара
виновен Радев, а той самият да се върне като „Спасителят на бял кон”.
Цитираният текст показва как моя милост и останалите будали като мен още през ноември са били готвени да бъдат използвани за определени цели под предлог, че се борят против дискриминационните зелени сертификати.
Някъде в началото на 2021 година политическият анализатор Осман Октай в свое интервю каза, че Възраждане няма да влезнат в Парламента, а тяхната битка е да вземат субсидия.[18] Октай, макар и прав, обаче не можа да предвиди влиянието на ограничителните мерки срещу Ковид-19, които фактически вкараха Възраждане в Народното събрание.
Преди изборите от 14. 11. 2021 година, на които Костадин Костадинов и Елена Гунчева бяха издигнати за кандидат-президент и кандидат-вицепрезидент от Възраждане и партията щеше за пръв път в историята си да влезе в Народното събрание, получих втората си официална задача след участието в казанлъшкия протест – да бъда назначен, заедно с Калин Калинов, за застъпник в изборните секции в бившата си гимназия Антим I (по мое време ЕСПУ Тодор Юлиев). Сутринта гласувах, за пръв път от години, за кандидатите на Възраждане в село Дунавци, където живея, а след това до края на вечерта се занимавах със застъпничеството си в Казанлък. Нищо особено не се случи, ако не броим това, че Калин пак закъсня и ме шокира с изречението, че ако Възраждане не успее да влезе в Парламента, поне другата неделя да пуснем по една бюлетина за Радев… Останах като тряснат и го попитах сериозно ли ми говори. Нали все пак ставаше въпрос за човек, официално и неофициално смятан за предател. Другото, което ме потресе, бяха приказките между новите ми приятели „възрожденци’’ как на предишните и по-предишните избори те си помагали с представителите на ИТН – партията на Слави Трифонов. Всеки нов ден ми носеше нови неприятни изненади и прозрения. За какво сътрудничество би могло да става дума между партия като Възраждане, която твърди, че иска да възражда България, и между някакви циркаджии и клоуни!
Както и да е, след тези избори партията на Костадинов записа първия си по-сериозен изборен успех. Доволен съм, че това стана след моето присъединяване към тях, а не преди това, понеже сега никой не може да ме обвини в сметкаджийство. Преди изборите, както отбелязва Осман Октай, Възраждане бяха просто поредните аматьори в българската политика. За съжаление, те никога не надминаха това ниво.
Продължавах да пътувам между Кърджали и Казанлък и да посещавам сбирките в клуба в понеделник и четвъртък, когато пътувах за село без дъщеря си – обикновено през седмица. Впрочем, в четвъртък скоро престанах да ходя в клуба, понеже щом веднъж отидох в този ден, дойде единствено Михаил Атанасов, който тогава беше дежурен (баш „възрожденците’’, които имаха право да отключват и заключват клуба, се редуваха при такива ходения в четвъртък всяка седмица). Освен нас двамата никой друг не дойде и ми стана ясно, че сбирките в четвъртък са парлама. Говорихме си известно време, през което за пореден път научих, че Възраждане се различава от всички други партии. Само дето никога не разбрах с какво! После ми стана досадно да слушам Мишо и само се правех, че участвам в разговора, но си мислех за други неща.
Вкараха ме и във фейсбук чата си. След 3-4 месеца ме вкараха в още една подобна група, която беше по-ограничена и по-поверителна, където явно не участваха всички членове. Вероятно трябваше да се чувствам поласкан от този факт. Постепенно някои от тях започнаха да проявяват уважение към мен и помежду си ме наричаха Доцента. Неволно разбрах, че определени хора са много заинтересувани от личността ми – по-скоро от опасение да не им взема мястото, каквито намерения изобщо нямах, отколкото от нещо друго. Някои се бяха запознали с диалектните ми пътувания в съседни страни (Ти май доста държави си пообиколил!). Един от хората, които не показваха признаци на обич към мен, беше заместник-председателят Симеон Шопов. Той и на мен от пръв поглед не ми допадна с поведението си на сталинистки партиен секретар, който само се скатава, но постоянно заплашва хората (поразителното в случая е, че срещу жена му, Маринела Тенева, нищо лошо не мога да кажа). Особено грозни бяха инфантилните му дрязги с Даниела Кантарджиева – майка на старозагорската общинска съветничка Ива Ангелкова. За Даниела се говореше, че преди време е членувала в партията на отец Гелеменов. Дрязгите между двамата бяха толкова неприятни и инфантилни, че веднъж направо им се скарах и им казах да не правят сеир на ченгетата, които ни следят и подслушват. Впрочем, Кантарджиева се караше охотно с всеки от организацията – с Михаил Атанасов почти не си говореха. Понякога Симеон и Даниела Кантарджиева се обединяваха заедно срещу някой трети член на местната структура. Същата беше предложила в чата да изгоним Георги Бяндов от Възраждане, понеже бил ваксиниран и раздавал предизборни листовки на Възраждане с маска в центъра на града. Пашев отговори, че не можем да си позволим такъв лукс, понеже сме малко. Случката стана немного време, преди да се разбеере, че и николай Дренчев, Стоян Таслаков, Иво Русчев и Даниел Петров, а вероятно и други хора от Възраждане също са ваксинирани.
Най-много се дразнех от командирските навици на Шопов и Пашев. Двамата постоянно заплашваха в общия чат, че ако примерно Георги Бяндов направи или не направи нещо, няма да го включат в листите за следващите … местните избори (за парламентарните изобщо не ставаше въпрос). Един-два пъти се опитах да обясня на двамата, че за човек като мен, който не е влязъл с кариеристични намерения в партията, е много неприятно да слуша подобни глупости, но те не можеха да схванат какво искам да им кажа. Това е все едно да накараш човек да вижда в тъмното като бухал. Иван Савов от Банкя е прав, че повечето „възрожденци’’ не могат да си представят как някой би могъл да влезе в организацията им с цел, различна от партийна кариера, колкото и в партията да се тръби обратното! Освен това, особено Симеон Шопов, постоянно обичаше да повтаря на такива като мен: Ние сме от пет години във Възраждане, а вие идвате и след два месеца си мислите, че много работа сте свършили! Което беше смешно, понеже за една година аз ходих на поне пет протеста в София, докато Симеон за същото време, както веднъж дори Михаил Атанасов отбеляза, присъства само на един протест. Лично аз си мисля, че той си има някакви специални функции в казанлъшката структура, които тук няма да спомена, защото дори и Пашев не можеше да го командва. Накратко казано, манталитетът и на учителя по история и български език Димитър Пашев, и на инженера с втора диплома за компютърен специалист Симеон Шопов много ми приличаше на манталитет на нереализирани полицайчета. Освен че Пашев, както е очевидно, трудно умее да се изказва, макар да е учител по български, а Симеон, независимо от двете си висши образования (по неговите собствени думи) на всяко изречение прави по някоя правописна грешка, и двамата говореха, и още си говорят, изключително диалектно, което е неприемливо за хора с претенции да са политици, пък било то и на местно ниво.
Може би в края на 2021 година в свое участие в предаване на Люба Кулезич Костадин Костадинов [19] изрече няколко реплики, които са само малка част от изказаните от него противоречащи на действията му и противоречащи една на друга негови реплики. Първата, адресирана до „някои фашизоиди’’, гласеше: Фашизоидът казва следното нещо: „Аз съм единственият, аз съм прав и моята теза е неоспорима!’’ А малко след това Костадинов каза, в противоречие със собствените си предишни думи: Няма други патриоти освен „Възраждане’’. На глупаво подхвърляне от страна на Кулезич, че обича Русия, Костадинов отговори, че обича България (за първото съм сигурен, че не е вярно, а за второто силно се съмнявам). В същото предаване Вождът спомена, че събира по десет хиляди души на протест, кoето аз лично не съм виждал. А журналистката му каза основателно, че когато партиотизмът се превърне в агресия, следва съдбата на ПП Атака. И се оказа права! Когато споделих с Пашев, че съм гледал споменатото интервю, той ми подхвърли: Гледа ли го! Видя ли Костадин какво я направи тая?
Скоро след изборите имаше банкет в Стара Загора, на който присъствах. Вече бяха почнали да ме ползват за шофьор и закарах двама от тях, мисля – Калинов и Атанасов, дотам, а после върнах обратно само Калин. По пътя обратно той ми говори за участието си в студентски бригади в САЩ и как се е върнал, макар че са му предлагали да остане в Америка. Този факт ме накара известно време да имам добро мнение за него. Оказа се, че е музикант и свири в група. Споменах му за песента за Списаревски, чийто текст бях написал. От Казанлък дойдоха с друг превоз и Димитър Пашев и Максим Дренчев, заедно с приятелката си. Надя Тончева, която преподава в старозагорската Музикална гимназия, също беше там. Искра Михайлова, вече депутатка, сновеше от маса на маса. Освен нея там беше дошла и друга народна представителка от Възраждане – Цвета Галунова от Велико Търново, от която поне онази вечер имах само добри впечатления. Климент Шопов от Сливен, който на следващите избори също щеше да влезе в Парламента, също беше там. Една заралийка, може би Ангелкова, но не помня добре, също обикаляше от маса на маса и правеше снимки на присъстващите, които снимки не видях никъде. Изпитах същото чувство като при участието си в „опълченското’’ мероприятие във Варна преди време. Тоест че ни архивират за полицейски досиета. Певицата Надя, с която седяхме на една маса, ме развесели, като ми каза, че ще си купи пистолет, за да се защитава, ако някой дойде да я ваксинира насила. Веселието ми произтече не от факта, че такова нещо не може да се случи, напротив! А поради това, че в такъв случай пистолетът няма да помогне. Тя и по-нататък ме разсмиваше с подобни наивни твърдения.
Малко преди Новата година членовете на казанлъшката организация се събрахме да празнуваме в ресторант в подножието на хълма Тюлбето, където се намира прочутата Казанлъшка тракийска гробница. И в Стара Загора, и тогава оглеждах съратниците си изпитателно, стараейки се да проникна в душите им, като се надявах там да не открия нищо лошо. Беше ме обхванало едно идеалистично чувство, че всички членове на Възраждане в страната, независимо кой откъде е, са ми като братя и сестри, но се лъжех горчиво. Срещу мен бяха седнали Симеон Шопов и съпругата му – Мариела Тенева. Все още не изпитвах никакви негативни чувства към единия от тях и дори им се радвах, че са семейна двойка, която има патриотични идеали (или поне така ми се струваше тогава). Симеон ми говореше, че периодично обичал да слуша речите на Костадинов и да се зарежда с положителна енергия от тях. Тогава все още му вярвах, че е така. Изведнъж обаче той рече нещо по-трудно за вярване: Плюят Костадин, че имал имоти и не знам си какво, ама реално погледнато аз съм по-богат от него! Тъй като не бях наясно с имотното състояние на нито единия от тях, не казах нищо. Това можеше да е наивно и дори глупаво изказване от страна на Симеон. От друга страна, с времето ми стана ясно, че на ръководни длъжности в организацията се промотират предимно имотни хора. Така че Симеон, поне донякъде, би могъл да е прав. На същото събиране Пашев държа реч. Предавам я накратко: Възрожденци, ние сме по-добрата част от българите! (Тогава и аз си го мислех, а по отношение на себе си бях напълно сигурен. За другите присъстващи там вече не мисля така.) След Нова година ни предстои протест в София! Знаете, някои от вас стоят по-назад при такива протести, а аз съм в първите редици (Всъщност, на конкретното събитие нямаше да бъде точно така.) Предстои ни много работа и борба. Революцията е близо. Да живее България!
Постепенно
разбрах, че „възрожденците’’ не влагат абсолютно нищо в последния дежурен
лозунг. Също като жена, която се кълне във вечна любов на мъжа си. Симеон ме
погледна и подхвърли: Чу ли! Скоро ще има революция!
На тръгване приседнах за малко между Димитър Пашев и Диана Кирилова, които бяха се разположили на срещуположния край на масата, и им подадох банкнота от сто лева с думите: Ето ви пари да купите два стола за клуба! Беше ми направило впечатление, че няма достатъчно столове, когато дойдат повече хора. Всъщност, с тези пари биха могли да се купят дори четири по-евтини стола. Имах намерение по-нататък да им дам още пари за столове, но ще разберете, че не се наложи. На 7 януари 2022 година Димитър Пашев за пръв и последен път се обади да ми честити Ивановден.
следва
[1] Onair. 09. 03.
2021. Шокиращи разкрития в
Румъния: Медицински служители убивали пациенти с Ковид-19 - https://www.bgonair.bg/a/4-world/220058-shokirashti-razkritiya-v-rumaniya-meditsinski-sluzhiteli-ubivali-patsienti-s-kovid-19
[2] Слави Котаров е областният председател на партия „Възраждане“ в Стара
Загора - 30. 04. 17 - https://bnr.bg/starazagora/post/100825810
[3] Нова партия се учреди в Казанлък – структура на младата „Възраждане’’ - https://www.kazanlak.com/news-24422.html
[4] Инициатива „Възраждане на семейните ценности” стартира в Стара Загора. 15
април 2019 -https://www.starozagorci.com/news-30787.html
[5] Нова партия се учреди в Казанлък – структура на младата „Възраждане’’ - https://www.kazanlak.com/news-24422.html
[6] Учредяване на ВЪЗРАЖДАНЕ Казанлък - https://www.facebook.com/vazrazhdanekazanlak/photos/a.359714871123271/1085215985239819/
[7]И в Казанлък се роди
"Възраждане" - 30.09.2017г. | 21:17 от Деляна Бобева
- https://www.zakazanlak.bg/ot-denya-20/i-v-kazanlk-se-rodi-vzrazhdane-6102
[8]"Златна детелина" за Учителя Бяндов - "Златна детелина" за Учителя Бяндов - 27.03.2020г. | 19:55 от Деляна
Бобева
- https://www.zakazanlak.bg/ot-denya-20/zlatna-detelina-za-uchitelya-byandov-11005
[9] Надя Тончева. Симфониета Шумен - https://symphony-shumen.com/performers/nadya-toncheva/
[10] Отличия за Цветан Цочев и
Надя Тончева в Деня на Казанлък - https://bnr.bg/starazagora/post/101656977/otlichia-za-cvetan-cochev-i-nada-toncheva-v-dena-na-kazanlak
[11] Доклад по чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Общински
съвет – Казанлък от Галина Стоянова, кмет на община Казанлък, от 15. 02. 201(9
година - https://obs.kazanlak.bg/common/docs/2019-02/Po_t_24_2588_2019.pdf
[12] Задкулисието е тук и не смята да си ходи – разговор с Веселина Томова, собственик
на сайта „Афера“ в AlternativaBG – разговорс Боби Ваклинов - https://www.youtube.com/watch?v=GCRkGc53Ygk&t=6s
[13] 20. 05. 2019 -Жоро Пенев. Костадинов е
лъжепатриот, Врабевски използва хора за бели мишки? – - https://mejdu-redovete.bg/%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BE%D1%82-%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8/
[14] News.bg. Обезвредиха антиваксър с бойни гранати
на светлинно шоу пред БНБ. 31. 12. 2021 - https://news.bg/bulgaria/obezvrediha-antivaksar-s-boyni-granati-na-svetlinnoto-shou-pred-bnb.html
[15] Казанлъчани излязоха на протест срещу зелените
сертификати - 30 октомври 21 - https://www.kazanlak.com/news-35200.html?fbclid=IwAR2JS5H5DuYkfIcUElQrQaGvhTCh5q9AxrBlv0jHlLJKlYSIO3kDqcqGzWc
[16] Александър Детев, Дойче Веле. 25. 08. 2022.
Къде отиват парите на „Възраждане“? (https://vevesti.bg/272159/kade-otivat-parite-na-vazrazhdane/ )
[17] 20/11/2021 - Скандално: Борисов предлагал милиони на Костадин
Костадинов от „Възраждане“, за да изкара хора срещу Радев на улицата! -https://vestnikutro.com/skandal/30650/%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%bb%d0%b0%d0%b3%d0%b0%d0%bb-%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b8/
[18] Осман Октай за ПП "Възраждане" (Интервю от
2021 година) – извадка от
На четири очи с Осман Октай – Четвърта част (https://www.youtube.com/watch?v=vTH1nY-UyFU)
[19] Костадин Костадинов в право на отговор при Люба Кулезич - https://www.youtube.com/watch?v=A6QTku7E8pc&t=5s
Няма коментари:
Публикуване на коментар