"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

20 май 2017

Обединителят (Император Николай II Освободител или Боре III-ти??)


 — Убили са нашия Фердинанд — рече прислужницата на господин Швейк, който беше напуснал преди години военната служба, след като окончателно бе провъзгласен от военната лекарска комисия за идиот, и сега се прехранваше от продажба на кучета — грозни нечистокръвни изроди, на които измисляше най-благороден произход. Независимо от това си занятие той страдаше от ревматизъм и тъкмо в тоя миг разтриваше коленете си с оподелдок. 
— Кой Фердинанд, госпожа Мюлерова? — запита Швейк, без да прекъсне да разтрива коленете си. — Аз зная двама Фердинандовци. Единият слугува у дрогериста Пруша и веднъж по погрешка изпи шише с лекарство против косопад, а освен това познавам и Фердинанд Кокошка, дето събира кучешки лайна. И за двамата няма какво да се съжалява." (Из "Добрият войник Швейк", Ярослав Хашек)

Предоставянето на Вардарска Македония на Сърбия (Кралство Югославия) е решено още при договрките на "тримата северни императори" - Немския, Австроунгарския и Руския през 1881 година.

Австроунгарците искали Босна и Херцеговина, като "предоставяли" на сърбите в "компенсация" Вардарско. Император Николай II - Цар Освободител успял, заедно с министъра си Горчаков, да направи "двойна сделка" - да получи за Русия, като следствие от Руско-турската Освободителна война, Югозападна Бесарабия, т. нар. "Карпатска Рус" и заедно с това да изиска от Австроунгария гаранции, че при евентуално последващо Освобождението на България Съединение между Княжество България и Източна Румелия, те няма да се противопоставят. За сметка на това Русия се ангажирала да въздържа българите, заедно с останалите велики сили, от опити за анексиране на Вардарско.

Последвало дългосрочно умилкване на българските князе и правителства пред Германия и Австроунгария, към тия, който по думите на Капитан Петко Киряков "разпарчетосаха" България, които изтъргуваха Македония за Босна и Херцеговина, опрели пистолет в гърба на русите, както и официални росуфобски позиции на българските управници към Русия, която притисната от Средиземноморската Антанта и Западна Европа, без достатъчно силни съюзници, освен сравнително слабата Франция, отказва да лее кръв и за българщината във Вардарско.

На опитите да бъде усвоена Босна и Херцеговина от австроунгарците сърбите отговарят с атентата на Гаврило Принцип срещу австроунгарския престолонаследник в Сараево, който дава началото на Първата Световна Война, когато Русия "не се стърпява" и се намесва, заедно с французите, в защита на нападнатата от Австроунгария и Германия Сърбия. Докато в това същото време прехваленият български "патриотин" Стефан Стамболов плете русофобската кошница в България, аплодиран от немци и австроунгарци като велик български политик и "втори Бисмарк" и изтребва вардарските бълграски комити, за да се хареса на Виена, Бисмарк и Стамбул.

И разбира се, Русия ни е "виновна", задето вардарско остава извън границите на Отечеството ни, при все, че всички около нас по това време знаят, че Македония принадлежи исторически, езиково и културно към България цялата. А всъщност причината е, че докато студентът Гаврило "стреля по Австроунгария" заради Босна и Херцеговина, нашите дребнотопковци лапат немски и австрийски пишки (чак до днес) за едно "браво", а и до днес наричаме Борис III - сакскобурготската австроунгарска кукувица на българския престол, чийто баща е намерен за "български княз" из австрийските кабарета от Стамболов, Цар Обединител, вместо светия император Николай II, чиято династия заплаща със смъртта си в ленино-троцкистката интрига с немски пари накрая любовта на Русия към "по-малките братя славяни".

източници: "Международни отношения в края на XIX и началото на XX в. (1914-1918)", Радослав Мишев, издателство "Абагар", сборник "История на Новото време")

1 коментар:

  1. Свети цар Николай Втори с право може да се нарече Цар Обединител на всички славянски народи(включително и България)-той е мъченик за Светата Православна Вяра и за руския православен народ и страна. Българския цар Борис Трети не допуска български войници да отидат на Източния Фронт срещу руснаците. Цар Борис Трети(нека да почива в мир душата му!) е имал тежък живот и въпреки всичко той не е бил срещу Русия.

    Свети мъченик цар Николай Втори да се моли за всички православни християни!

    ОтговорИзтриване