Писмо в шише до храма в "Аспарухово", дето е до... Варна

 

"Като бях малък, много се страхувах от пиянците. После пораснах, станах пияннца и видях, че ние всъщност не правим нищо лошо!" (Ванката от Бургас из поредицата "Светът на Ванката")

С общи усилия Д. е почти устроен на работа, направени са му нужните документи, уреден е личния му тоалет, даже има пари да си направи и прическа, ако ще, макар да няма как, щото е плешив. За това нещо изказвам благодарностите ни на мнозина - на тоз', на онзи и на третия, без да ги споменавам поименно от съображения за християнско смирение, за да не е възгордеят и да си изтърват Небесната награда. Няма да спомена дори себе си, но не защото смятам, че съм се запътил за Рая, та ако сега се похваля, няма да ме похвалят на Небето. Не! Там и не съм напълно убеден, че ми се ходи - там е място пълно с мазни килимявки и без путки (поне не и голи, камоли обръснати), водка и тютюн, Там имало, казват, само праскови и сливи, дето приличат, особено цепнати, на путки, но не са. Имало и приличащи на цици круши, които съвсем не са цици! А се пропускам да се похваля просто, защото съм скромен симпатяга.

Благодарности изказвам и на властите в кв. "Аспарухово" за изслушването ми в лична среща по моя инициатива онзиден и проявявеното разбиране на обоснованото ми с благост и такт мнение, че не е редно да се вслушват в люде дребнави и отмъстителни и техните злобни сектантски интриги от махленско ниво и тип, та да възпрепятстват един ненарушаващ законите и пълноправен български гражданин в правото му на придвижване, пребиваване или в правото на труд, както и да посещава, ако му се прище, която и да е обществена сграда (музей или храм) и ако биха го сторили, би било наказуемо за тях и подсъдно дори. Всичко това в случай, че евентуално някой би се опитал да ги подведе да го сторят, защото аз познавам методите на тази махленска секта с бизнес, окупирала православен храм.

Сега се обръщам към църковното настоятелство при православен храм "Свети Цар Борис" в квартала на Варна "Аспарухово" с молба да осигурят на Д. едни черни спретнати обувки. Като му гледам балдърите на тоя какаванин - около 43-4 номер, които му трябват за работата му. Па и след като ще го гоните от квартала (както го изгонихте от храма), бос ли, Боже мой, да си тръгне!?

Обръщам се към тях, защото точно заради тяхното поведение такива спряха да се намират в двора на храма, оставени от дарители. Преди хората оставяха дрехи и обувки, за да минават да си ги взимат нуждаещите се даром. Обаче попове, попадии и настоятели, още даже преди да бъдат извадени, се събираха и обираха за себе си и за женичките си хубавите и приятни за носене неща, а останалото, след ден-два престой на масата отвън, изхвърляха в съседния казан, без да си сторят труд да е поне през две улици, камоли на някое сметище. Хората отново носеха, но като почнаха да виждат подаръците си преливащи от казана точно до черквата, се огорчиха и престанаха.

Така че, именно поради липса на описаната възможност да се намери това в храма, заради циганиите на попове, попадии и настоятели, точно те дължат на Д. обувки. И по-конкретно дебелият, но за сметка на това мургав и нисък поп Георги, попадията на дебелият (но за сметка на това висок и прост) поп Добромир грозната Красимира, самият поп Добромир, по чието нареждане ставаше обидното носене до казаните на останалите дрехи посред бял ден, църковният настоятел Тихомир Бинев и симпатичната му, но злобна женичка, прищипната и с тънки устнички, църковната настоятелка сестра в Христа Бога Добринка и много други.

Благодаря за вниманието и довиждане!