И тъй, махленският селяндур Бойко, комуто се уповавахте (и двамата) падна. Ако ще си говорим "по Алеко" - Ганьо Балкански се върна там, където му е мястото - на страниците на хумора и сатирата, приключи тоя кошмар "Ганьо в политиката".
Задавали ли сте си въпроса защо ние малко познаваме фейлетоните на Алеко за Ганьо, в които заедно с Гочоолу и Дочооули "прави избори"? Защото не щем да ги знаем. Щото искаме да четем за Ганьо "по Европа", за стиснатия дребнав български "бизнесмен" и плуването му в басейна на Виенската баня например, което е смешно, а не като в това мрачно пророчество за Ганьо Политика и международника, дето в кафенето не знае да каже друго, освен "Гарсон, ун бир моментал!" (по филма с Калоянчев).
Да, ние обичаме Ганьо, щото е един от нас. Ако той е грозен, знаем добре, че в много отношения и ние не сме особено хубави. И има смях в него.
Смях се искрено с Бойко: "Набило се в дупарата и си пърпори", "Ебах ги с двеста", "Акъл не мож' му вкара, ама кур можеш да му набиеш", "Цвета е проста кърджалийска путка", "Тия червени женуря мътят на Румен Радев главата - Мая Манолова, Татяна Дончева, Елена Йончева и Весела Коледа".
Не искам Бойко обесен. А в затвора искам ли го? Може, ама замалко. Не съм аз като ония тримата посерковци - Бабикян, Хаджигенов и Минеков, дето решиха, че са предизвикали протеста, щото се оказаха случайно там, с озвучителна техника и мегафони, където хората се събраха, без да знаят даже, че трите маймуни въобще съществуват. Та понесоха празни ковчези и бесилки (за него) Ама Бог на бодлива крава рога не дава. Разликата между това Трио простаци и Простака Бойко е, че тримата са "учени простаци", а той натурален. Той мирише на сено с овчи фъшкии, а те само на лайна. Как провидя Алеко него, а не видя тях?! Отвратителни са. А оная овца-стръвница Мая Манолова също, ама ми е симпатична, щото поне "става за ебане" - луда жена, весел креват.
Е, имаше в София "пет-шест юмрука" по младежите. Ама то е "за здраве" - да видят, че не се воюва "със стриймове и статуси в мрежите", че боли, като те цапнат не с думи, а с пестник. Не беше като в Минск на онзи путинясал боклук Лукашенко с изстрели по жени, когото верно бих собственоръчно обесил, но само, ако бях белорусин. Но не съм, затова нека и той да си живее, тяхна работа си е тоя.
Та и тебе тъй, Никаноре (Христо Христов Mishkoff) опрощавам (друг да се занимава с теб), щото си "паркетен насилник". Смях в теб има, много смях - и в пиротския ти, "произведен" в Гигинци, кашкавал, и в "граовските" ти маслини, и в "манастирската" ракия с отлепените етикети на Винпром "Кюстендил", и в разказите ти кой кого уплашил и бил набил, а в цяло Граово един юмрук не видях да се носи, щото тия хора там са добри и жалостиви, смирени посвоему българи, почти тракийци. Така че, халал ти милост, софиянецо, задето се срещнахме там, щото да беше другаде, сигурен съм, че щеше да си достатъчно зъл, за да ме разгневиш истински.
Махленския циганско-гагаузки убиец на болящи хора поп Георги Фотакиев обаче, дето унищожава за "пет лева", аз ще заведа при прокурор, макja ми (и Бога ми) и това ще ми е Теургията, а вий си карайте "литургията".
Той е за затвора.
Не, не е е за бесене.
Никой не бива да бъде бесен и стрелян. Тъй си казах на себе си сам в моя сън. В него нивга не удрям и не сека. Това, че съм "забил кол" в сърцето на вампира в съня, който разказах предния път, си го доукрасих - мрежелееше ми се кол (в съня ми), но не посегнах.
В сънищата си нивга не удрям през лицето, а когато стрелям насъне (случва се) по някого, куршумите цефта ги "изплюва" и падат пред мен, не го достигат Другия, като в разказ "по телефона" на Джани Родари. Та, според сънищата си, съм добър човек. Обаче съм страшен развратник, пак според тях, да му се невиди!
Но поп Георги ще влезе в затвора, за да се запознае с бай Ставри с цел... икуменизъм. За дълго. Макар не за "чак толкова дълго", надявам се, ама не залагам на това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар