"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 "Філософські статті" в Аудіоформат  ТУК

28 май 2021

Свинарник в храма (Велико, +Добата и +Геша)


Вчера късно вечерта отново разговарях със завършилия Софийската Духовна Семинария Йосиф Ковчазов.

- Отец Добромир ми каза, че момичето от наркоманките на отец Георги, с което си писахме, пуснало оплакване срещу мен във Варненска митрополия, след сигнала в полицията! Какво да говоря пред владиката, Светльо?!

- Поздрави го от мен и му припомни, че е разпран гъз! Не бе, диване, майтап си правя, ще му го повторя лично, ти дръж само инкяр! Па, ако те държат топките, разкажи му какво си видял и знаеш, ама сериозно и кротко, като епархиот на владиката си. Не чуе ли, над него остава отсъдата на Истината.

Да, чаках го да се появи отнякъде поп Добри и в тая схема. Тези двамата, приличащи си не само по лакомията и примитивизма, но и външно с Велико страхливи интриганти, точно така правят - пускат слухове и клюки, които впрочем впоследствие се оказват почти всичките верни, подбуждат някого да ги заяви публично, скрити зад него, а сетне нямат с това демонстративно "нищо общо". 

Точно впрочем както, когато призовах Добромир за свидетел при жалбата си за физическото насилие от поп Георги срещу мен, защото на подобно поведение сам е бил свидетел (и не само той, па и сам Георги пред мен затова и се похвали непосредствено след "схватката") и то срещу самия митр. Йоан преди години в храмовия олтар... Варненска прокуратура ми върна отговор, че не може да образува разследване и между другото цитира част от обясненията на "свидетеля" ми поп Добромир в документа: "Нямам данни за такива работи, да, в случая с Ангелов нещо ми се счу, ама... Да, Ангелов има проблеми с алкохола и много години работеше в центъра на поп Георги за наркозависими". Ха, така! Излязох и почти наркоман, не директно, само с намек. 

Съвсем по същия начин в 2017-та, когато настоятелите в храма пуснаха жалба срещу мен да ме проверяват евентуално за психическото ми здраве властите, защото "в блога съм пишел лъжи и клевети", Велико, след като ми издири някакъв квартален журналист, пред който да разкажа какво се случва в храма, повикан на разговор в IV-то РПУ по същия повод, обяснявал на инспектора, че всъщност действително имам известни подобни проблеми, включително с алкохола. 

В последния случай имам разказа на майка ми, на която инспекторът е цитирал думите на Величко, за да я склони и тя да каже същото, а в първия - документ от Варненска Районна Прокуратура с "обясненията на Добри просто-поп"...

В снимките от чатовете на Йосиф ми направи и нещо друго впечатление - Малкият говори за участниците в скандала от своя страна, като за група, като за "ние" - "ние знаем"; "ти обиди нас".

Та, давай Йоско, млади приятелю, по акъла на двамата шопар-стратези, накрая аз ще ти нося цигари в затвора, като те "изхабят за куршум" в поредната си интрига, та останеш само "по гилза".

Велико и поп Добромир не желаят затварянето на това престъпно гнездо - наркоцентъра, даващо отдавна вече и реални кръвни жертви на болни хора, дето в църквата ги "лекува" срещу пари поп Георги, па и те самите, заедно с цялата енорийска шайка там, в едно или друго "кярят", докато уж са против случващото се. Те искат да вземат от Георги този център просто, защото стана твърде печеливш. Искат лъвския дял, не остатъците от жертвите сиреч.

Разликата между тези два шопара и портативния нерез Георги е само в мащаба на визията за печалба.

Да опишем първо "хазяина" Велико, когото в предната публикация нарисувахме като "рентиер", в битността му на отговорник-възпитател денонощен и мой тогава колега, през 2006-та година.

Велико Тодоров Димитров (първи иподякон и мирянин с тефтер, в който е вписал по дати своите около 500 свети причастия)

1. Велико пристига на смяна сутринта, поема я от мен (или от Д. Г.) За закуска сяда заедно с обгрижваните и по техни разкази изяжда огромно количество храна, оставяйки ги почти гладни.

2. Час-два се върти около тях и ги наставлява "на общо религиозни теми". Цитирам наркоман пред мен от онова време, като нарочно запазвам изговора на Велико автентичен в някои думи: "Ех, ако Ева не беше "кусала" ябълката (?!), колко хубаво щеше да бъде!"

3. Ако Ева не беше "вкусила от плода на Дървото на познанието за доброто и злото", щяхме да сме всички още в Рая, да. Но и Велико, ако не беше изял половин чувал с милинки и баници на закуска от храната на обгрижваните сутринта, която по онова време беше и качествена, и безплатна, нямаше към 11:00 часа да му се присере зверски. Затова този платен да ги наблюдава и контролира 24-часа "отговорник", ги оставя на колективната им отговорност и слиза да се изсере у тях си (живее на две пресечки под храма), защото "не може да ака в дворен клозет", какъвто беше клозета по онова време там.

4. От срането Велико се завръща в 12:00 точно за обяд... Отпишете поне една цяла тенджера с манджа.

5. В 13:00 е време за следобедния му сън. Спи час-два, през това време наркоманите са в храма, в двора на храма и в уличките около храма на "автопилот" отново.

6. Време е за вечерна молитва, акатист или някакво последование молитвено в храма. В 17:00 Велико е вътре с тях и ги наставлява велегласно (за всеобщо добро впечатление пред попове и енория) кое какво значи и представлява в Богослужението и интериора и кой къде да застане.

7. В 18:30 ч. Велико е на магазина, за да купи около 5-6 кила "Механджийско" "вино" в пластмасови шишета. Оставя им го, за да не бягат сами да си търсят, просейки или с кражба, след като разбира се вечеря с тях и заминава уж да "гледа" старата си болна майчица (свястна жена всъщност, Бог да я прости вече, миналата година женичката почина) в кв. "Боровец". Всъщност отива да се донавечеря "с каквото мама е сготвила" у мамини.

Сварва да се прибере, за да види приемащия смяната, че Велико "е бил там". А наркоманите го прикриват, защото друг от нас вино не им купува, нито ги "оставя на автопилот".

Затова нещо Велико получаваше 300 лв. месечна заплата в 2006/7-ма година.

Момчета, решени да се лекуват наистина, започнаха да ми разказват как протичат "смените" му, а аз всичко да докладвам на тогавашния изпълнителен директор на нарко-центъра дякон Михаил Манев. И Велико беше уволнен.

До днес Велико не ще да приеме, че това е причината за изритването му. Смята се за твърде важен фактор в енорията и центъра. Смята, че това моето, което не му и спестих като факт, бегло е допринесло само, а че всъщност поповете Георги и Добромир за нещо са му... завидели.


* * *


Скандално ли ви се струва туй, че поп Георги събира субсидии от Община, Държава и ЕС за дейността си, заедно с дарения и помощ от църковници и миряни плюс 1800 лева (вече) месечна такса на "наркомански калпак" от около 15 души, които живеят почти без контрол в общи помещения, затова и на силни психотици и успокоителни медикаменти, за да не буйстват, дори да са без диагнози други, освен наркомания, при това към момента в ремисия? Скандално ли ви се струва, че колата му "Тойота" - хибрид струва 80 000 лева, а моторът му 60 000? Че раздава юмручно правосъдие регулярно насред храмовия двор?

Скандал ли е за вас, че преди години се венча второбрачно за обгрижвана от него наркоманка, защото докато я "лекува", я забремени? Венча се с нея впрочем в един силистренски селски храм тайно и преко волята на дядо Кирил, който направи компромис да не го разпопва, въпреки, че попадията му го остави, но не е благославял втори брак.

А последния скандал с поредната "лекувана" смущава ли ви?

Да, защото е пред очите на всички това и "посред бял ден". 

Но поп Георги се различава от поп Добромир само по наглостта и мащаба.

Поп Добромир Георгиев от храма в "Аспарухово":

Горе-долу във времето, когато поп Георги с гръм и трясък се венчаваше (секънд хенд) за Наталия, поп Добромир "лекуваше задочно", на принципа "дневен център", момичетата... Така "полекува" около 16-годишната Д. Доведена му впрочем за "лекуване" от зависимост от марихуана лично от татко й - негов приятел от един "клуб по интереси" (така да го наречем).

На храмов празник в с. "Звездица" Д. е седнала в скута на Добромир и кокетно го храни с грозде зрънце по зрънце с ръчица в устата. Двамата се кикотят. Приближава се към тях възрастна мирянка, местна:

- Отче, как не се срамуваш?! Що за свещеник си ти?!

Озаптяват се.

"При едно свещеническо парти в механата на "Иванова чешма" сме се събрали целия почти епархийски презвитерион, - разказва един свещеник и мой приятел - по едно време един от събратята ни показва през прозореца да видим как отец Добромир се целува уста в уста с въпросната Д. в колата си, преди да слязат и дойдат при нас като "обгрижващ духовно и обгрижвана" и коментира - Абе тия вашите аспаруховски попове по много странен начин обгрижват наркоманките там!"

Един ден на поп Добромир като "духовно обгрижващ":

1. На Света Литургия сутрин обгрижваните влизат в храма да участват след т. нар. "евхаристиен пост" - от събуждането до службата не бива да ядат и пият нищо, включително да пушат тютюн, инак има санкции, за да приемат светото Причастие. Служи Добромирчо. Попява, поизлиза навън, върне се, та пак попее. Къде ли ходи често-често? По някое време, насред службата, като отговорник, аз изпращам някое момче по спешна задача - да запали печка, да включи бойлер и т.н. Онова се връща с изблещени очи: "Светльо, току-що видях отец Добромир зад храма да пуши цигара с кафе и с пръст пред устата да ми вика: Шът, тихо, тихо!".

2. Следобед момчетата нещо работят из двора. Обаче има по телевизията важен футболен мач. Добри влиза в спалното им помещение, където нямаха право да влизат денем, ляга на някой техен креват и си пуска телевизора да гледа мача, който телевизор на тях им се пускаше само в неделен ден.

3. Привечер поп Добри идва пак отнейде (някоя треба) с автомобила си, често измит от наркоманите следобеда с маркуч насред храмовия двор, докато е гледал той мача и спира на улицата пред храма. Отвътре дъни рап, при това "наркомански" - 100 кила, Мишо Шамара, Гошо от Почивка. Прибира в колата по близките си, за да "покуфеят" заедно. Сетне започва беседата си по "духовно обгрижване". Празна откъм мисъл, не само откъм духовност, ама пълна с просташки и мръсни шеги и вицове, при това тъпи. Не изтърпявам, прекъсвам го и продължавам аз, вместо него, редовно и по негова собствена молба. Въздъхва с облекчение и излиза да пуши цигара, докато аз говоря.

4. Вечерята: Попът вечеря с тях, обикновено изяжда пет кюфтета, без значение пост ли е, с половин буца сирене и за подложка два кроасана с... шоколад. Арменска явно някаква рецепта - сладко със солено. Тръгва си с две-три "тенджурета" за вкъщи, че да спести готвенето на попадия Краса.

5. Понякога ги взима късно-вечер на разходка. Връща ги половината пияни. Да му мисля как да ги озаптявам аз. Сега впрочем на възпитателите им е значително по-леко, колчем въобще там се вяснат - "обгрижваните" са дрогирани с медикаменти и доведени в състояние "мушкато" съвсем "по правилника" от поп Георги & Co, та нямат сегашните грижи, па "шапка на тояга".

Добромир взимаше и той по 300 лева месечно над свещеническата си заплата и беше изритан от работа в наркоцентъра преди години заради тези и подобни неща от дядо Кирил. Участвах в това изритване и аз, макар тоя път с второстепенна роля от Белград по Skype и imail.


* * *


Митрополит Йоан трябва да закрие тоя център или да го премести в някой манастир под ръководството на съвсем други свещеници, за предпочитане монаси и да прекрати всякакви такси за престой, както е в Сърбия например и е под пряк епископски надзор. 

Но няма да го направи. За него това е реклама в бъдещата надпревара за патриаршестване, каквото и ще да става вътре, важното е "да не се чува". А и мисля, че взима своя дял от парсата, който му трябва, освен рекламата, за да подкупи тоз' и онзи в решителния миг.

А ти ли, приятелю Йоско? Успех с двамата си съратници - стратег Величко и архистратег Добри-поп. Дерзай, с тях ще победите и самия сатана!

То се е видяло, че в затвора ще ти нося цигари аз. Ама не разчитай да е редовно. Аз съм човек с разходи и ангажименти - пия извън работно време например.

1 коментар: