"Спрете Земята, че искам да сляза!" (Вуйчо Ачо - Гелето от Пирдопското село Антон, син на дядо Георги с двата прякора Рейса и Мигача от една ферма при проход Козница)
Това, че Земята не е кълбовидна, ами по-скоро прилича на обърната, пълна с непадаща пръст чиния, е нещо, с което ставам все по-съгласен.
И тогава излиза въпросът има ли изобщо Луна. Обяснението, че виждаме само едната й страна (откъм Земята, но не и тази към Слънцето) е, че се въртяла само около Земята, но не и около себе си.
Добре, а защо постоянно уж осветената от Слънцето страна е недостъпна даже за наблюдение със свръх-модерните ни уж телескопи? А защо пък неосветената й към нас страна "свети", какво я огрява, та го отразява? Прозираща люспа ли е тя или е подобен на Земята неин кълбовиден малък спътник?
Аз имам друг отговор. Луната я няма, тя е всечовешки ментална илюзия, създадена от дявола, за да ни подлудява - не случайно само вълците я "поздравяват" с вой, както впрочем правят и с близка смърт.
"Светещата" страна към нас е окото на братоубиеца Каин Немъртвия (и според старобългарския фолклор и космогония впрочем, освен според мен), както и ние гледаме бялата шир с очи на хищни убийци, а тъмната непознаваема страна е Нищото - всепоглъщатата, давеща мъжете путка на женския демон Лолита/Лилит, известен ни от Библейските апокрифи, а появяващ се в каноничните книги като Далила (Луна) при Самсон, подобно мъртвата, но непадаща пръст, пълна с кости, на земната обърната чиния. Второто само според мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар