Минавам днеска, на път за работа, през един варненски православен храм. Не през Катедралата, макар че, трябва да я наобиколя тия дни, за да видя тамошните попове дали не са се изхитрили да сложат пак оная мерзка "кауфландска" прозрачна кутия за събиране на пари, неведомо премахната отсред храма след моята публикация, дето ужким сбират в нея за пострадалите от взрива в кв. "Владиславово", а всъщност, според мене, за нови гуми на джипките и лимузините си, които са ги паркирали край историческия храм на площада, като да им е паркинг или по-скоро на татко им задния двор...
Та минавам през друг храм значи и ги гледам поповете ни "маскирани" като японски нинджи "тип зебра" - бели медицински маски с черни раса, а една "припадаща от възторг", колчем види поп, енориашка, приглася сякаш вие маане: "Те са в най-голям риск! Те са като... лекарите!"... Аз пък до този момент мислих, че в най-голям риск от пандемията с коронавируса са проститутките, но след като чух това, помислих и размислих.
Единият от поповете в храма, дето няма да ви кажа кой храм, е мой бивш кум. Заради мене и него преди около 15 години в епархията излезе виц: "Докога Светльо ще се жени, развежда, обручава и разобручава, годява и развява? Докато дядо Кирил ръкополага дякони!" Дякон беше тогава и той, като кума ми на църковния годеж, дето го разтрогнах, преди да се венчая, канейки него за кум. Стоя около десет години дякон, не знам защо. Всъщност знам защо, но няма да ви кажа от приличие... Та когато се венчах, той още си беше дякон, а дяконът, дето ми беше кум пък при разваленото преди това обручение, вече беше станал свещеник-поп. Та значи, гледай ти куриоз - дяконът от обручението (вече поп) ме венчава заедно с един друг поп в храма в кв. "Аспарухово", а кум ми е по онова време тоя свещеник, за когото сега иде реч, който тогава беше още дякон, без големи изгледи да спре скоро да е... дякон. Той ми е още приятел, но няма да се сдържа да изкажа твърдението, че стане ли поп дяконът, внезапно поумнява "по чудесен начин".
Mилият хич не беше толкоз умен, докато беше мой кум и дякон. За това свидетелства един разговор между него и дядо Кирил точно при онзи случай...
Тогава, веднага след обреда, той внезапно изчезна и не дойде на празненството. След години разбрах от самия него какво е станало. Обадил му се дядото, комуто тогава беше и шофьор, и дякон, и адютант.
- Идвай да ме возиш! Спешно е!
- Но дядо, кумецът ми се венча, ще ходя на празненството!
- Кой ти е кумец?
- Светльо Ангелов.
- Тръгвай, тръгвай, друг път ще наваксаш! Да не мислиш, че тоя се венчава за... последно!?
Та гледам го сега тоя бивш дякон (сега поп), дето едно време ходеше подире ми, щото беше модерно да се коткаш край мен и търсеше за всяко свое съждение теологичната ми санкция, седнал с цялата си авторитетност на пейката пред храма, надебелял повече и от аспаруховския поп Добромир, и от един владика, дето няма да ви кажа името му, щото ще му искам тържествено прошка, а тях и двамата скоро не съм ги виждал впрочем, та няма да се учудя да е затуй, че бившият ми кум ги е изял. За Велико Тодоров Димитров впрочем не се притеснявам, защото него никой не може да го глътне, ни даже синият океански кит, понеже може да не е висок, ама е феноменално и безкрайно объл!
Та седнал нашият, събрал женурята около себе си и наставлява умело за коронавируса, за отговорността, безотговорността и вярата ни, правейки вариации по опорните точки, спуснати от двамата Републикански махленци - главната мутра премиер и главния каубой прокурор, от светия синод и поотделно от българските владици... едновременно... Слушай, Земйо Българска, попа си и се пляскай по главата, ако си позволим пък ние леко непочтителна вариация по Древния Псалтир!
За 98% oт нашите попове, сестрици сладки и братя прости, Бог няма. Те са се обучили до виртуозност да играят по тънкото въже на властовата конюнктура и пред-владишкото угодничество. И в това са майстори - да загладят неизгладимото и да съчетаят несъчетаемото, когато е налице несъвместимост и непоследователност в съставките на коктейла, който "забъркват" за вярващите.
Нашите хора горещо препоръчват това, след което митр. Николай пръв повлече крак, както винаги според прищявката си и според моментния усет кое ще му донесе временна популярност: Препоръчвали и даже освобождавали от задължението им, християните да посещават публичните богослужения, съветват ги "да се молят у дома".
Обаче храмовете нямало да бъдат затваряни. Стойте, не дишайте, да направим една сметка!
Средно посетителите веднъж седмично на публичните богослужения са около една десета общо от преминаващите дневно през храма пътьом поклонници. Поклонниците палят свещи, но освен това и целуват иконите (един подир друг). Преди седмица-две пък във Варненската Катедрала, какъвто е обичаят във всички катедрални храмове в страната за вечернята служба на Сирни Заговезни, няколкостoтин души от цялата епархия се събраха, наредиха се заедно с поповете и владиката в кръг и един след друг си целунаха взаимно ръцете с думите "Простено-прости!". Това тогава не беше проблем, макар че, пандемията беше в разгара си. Защото властниците не бяха спуснали "сигнал", че е проблем, подет от услужливите медии, та нашите попове, които сега назидават и призовават към отговорност, даже не се замислиха.
А сега, като се замислиха, измислиха друго. Храмовете няма да се затварят. Защо? Заради силна вяра ли?! Не, според мен, a защото това са пари от огромния поток преминаващи, още повече сега, когато хората са уплашени и се засилва нуждата от вяра или суеверие, без значение, защото и в двата случая това са пари в касичките и на пангарите.
Но обществени богослужения било по-добре да няма. Защо? Защо е призивът пък ли? Защото оттам парите са пренебрежимо малко, a и защото сега това е модерно - в крак с власти и с медии. За нашите свещеници ми показва опитът в Църквата, винаги преимушествено важно е било не друго, а какво ще мислят за тях силните на деня и... медиите. Защото това също, макар индиректно, пак са пари... А като им казвам в очите, че не са вярващи, а са играчи по въжето на манипулацията и суеверието, сърдят се!
Но почакайте за последното - съгласно спуснатата синодна и владишка мантра, причастяването с една и съща лъжица от един и същ потир не било проблем, защото чрез него било абсурд някой да се зарази. Тук моят бивш кум прояви даже творчество - заяви, че в литургията било добре и приемливо да участват по време на карантината само тези, които ще се причастяват - ще лапват сиреч един подир друг една и съща лъжичка. Аферим бе! Ашкоулсун, машалла и за поздрав маане за великото ви богословие и пастирски подход с принос в световното православие!
...А другаде? Как е другаде?? Другаде има поне честност. Като в Еладската Църква, където позицията на Църквата беше обсъдена на богословска конференция, а не от тоз' и оня "от пейката" или от някой владика, според това "на коя страна на възглавницата си се е събудил". Там изрично се каза: от светото причастие (Тялото и Кръвта Христови в образа на хляб и вино) няма как да се заразим, но от човеците, оставящи неизбежно в него секрети телесни при тоя начин на приемане, има как. Защото Причастието не е дезинфектант! Цитиран беше и св. Никодим Светогорец, който при чумна епидемия е препоръчвал лъжичката след всеки причастник да се дезинфектира в оцет... Но хората имат и църковност, и богослови, и топки, затова им пука от Бога и за ближните, а не коя медия как ще ги отрази или как ще ги коментират тълпите религиозно прегрели активисти из социални мрежи и сайтчета...
Няма коментари:
Публикуване на коментар