Фенерджиите и Никанор (доксолози, шмекери и богослови)

"Не е чудно как Бог ги е създал, а как ги е събрал" (Стефан Сремaц из "Ивкова слава")

Тържествено и публично се разкайвам. Разкайвам се, че аз първи научих идиотите да се сдружават, създавайки "Задругата на Пръстена". Отпратката в името на сайта впрочем, започнал като блог, не беше към роман на Толкин, а към една стара македонска песен за пръстена бурмайлия. 

Събрах една група хора. 

Неколцина сериозни люде с лично отношение към Христос и Евангелието, от което произлизаше от само себе си и отношението към богословието. Отношение не като към "наука" или "начин за самоизява", а като към начин на осмисляне на реалността, като мироглед. Заедно с това отворих вратата и за всички възможни социопати, някои от които се оказаха и психопати, верен на принципа, че ако ще е кръчма, трябва да има и "бой с музика". 

Нормалните хора се примириха с психопатите и социопатите, но последните не успяха да се примирят с първите и понеже нормалните хора са нормални, се оттеглиха. И Задругата на Пръстена (бурмайлия) стана просто на "Задругата". В последното, като промяна името на общността, се вижда жаждата на социопатите да се преживеят като социални личности на всяка цена и априорно. Всичко в тебе може да крещи: "За Бога, избягвайте ме! Аз съм един опасен асоциален тип!", на челото ти може да го пише, но ако се намерите с още неколцина себеподобни, създавате "общност", която с течение на времето почва да си въобразява, че като микрообщност може да задава стандартите и поведението на макрообщността. Това е впрочем гензисът и развитието на всяка секта, започнала като бягство и самоизолация, но преминала сетне в реваншизъм и настъпление срещу обществото, от което сама се е отцепила първоначално... Или както би казал героят от едноименния анимационен филм "Шрек" - "Няма никакво значение какъв изрод си, важното е да намериш подобен на себе си и ще си щастлив!"

А ако трябва да съм искрен, на друго ме доядя най-много - че мои стойностни приятели от БПЦ ми се предовериха и решиха да участват пряко или косвено, а откачените почнаха да интриганстват пред тях по мой адрес с времето и да изтъкват себе си за моя сметка, а после, понеже шило в торба не стои, като не получиха от тях признание за собствената си самосъздадена основно на мой гръб значимост, оскърбиха един по един и всеки от тях... Съжалявам, приятели, простете ми, дето тъй сляпо и фанатично вярвам в Демокрацията!!... 

И не е виновна демокрацията, тя просто е за градска среда и култура, не случайно е възникнала в древния елински полис. А ние всинца, ако не от село, сме за село. А селото е място, както знаем, където електричеството го "обяснява" кметът, а с медицина се занимава клисарката, уроци по сексуално образование се преподават при селския бик, а на дипломация ни учат стринките.

Защо сега се занимавам със Задругата ли, която преди време тихомълком сaм напуснах и се зарекох да не я коментирам, когато откачените, които впрочем се запознаха чрез мене до един, се качиха на масата ми и взеха да се лензят и кикерчат? Защото задругите се намножиха, при това с такова настървение и постоянство, като да говорим не за виртуални сайтове, а за средновековни сръбски манастирски задужбини. Една от тях е обсъжданият наскоро тука сайт "Доскология". При това повтарят "православния facebook", където около 300 души съставляват 300 "различни" групи на църковна тематика, като разликата е само в това, че администраторите са различни - на всяка от тристате по един от тристата. Нещо като филма за тристата спартанци, ама без спартанците, само с педерастите...

Един от старите "задругари", който в "списъка с доксолозите" не споменахме, се казва Атанас Ваташки и е син на преподавателя в Шуменския Университет по теология проф. Румен Ваташки. 

Той е ярко потвърждение на принципа, че човек преуспява, когато се пoмири с наследствеността си. Като прости на мама и татко, задето за такива, каквито са и се примири, че няма как да е твърде различен от тях. Бунтът на Наско срещу таткото явно е бил, докато Наско е бил протестант. Да, да! Синът на професора по теология е бил протестант. Но е приключил. И както тате се е "специализирал" да трупа популярност, ловейки богослови-плагиати, така синът сега лови гребени на вълни на идейни течения. И както татко му, "именит" с това, че издаде доктората си (според злите езици "подарен" му от римокатолически аспирант във Ватикана) в пет различни вариации под формата на пет книги и така стана професор, така и Наско участва активно в пет (образно казано) задруги с различни имена, но приличащи си невероятно по кресливо безличие, барем стане поне асистент. 

Атанас си има духовен гид и ментор "в тънката духовност" - един емигрант в София от Република Северна Македония с българско самосъзнание, който, поне според думите му на самия него пред мен, употребява синтетична дрога и е развил разни видове паранои. Двамата обсъждат "духовни старци", фините проблеми "Изток-Запад" и кой какъв е в БПЦ. Имат си и духовен син, наркозависим, с когото се запознах в манастир в Софийска епархия... Тия тримата се разнасят заедно, откакто ги знам, вече сигурно десета година и все обсъждат възможно най-деликатните въпроси от духовността и психологията. Както пише Стефан Сремац за героите си в повестта "Ивкова слава": "Не е чудно как Бог ги е създал, а как ги е събрал".

Сега получавам информация, че бандата на доксолозите се навърта около архим. Никанор Мишков, Гигинския игумен. Подалите ми това като информация мои приятели го установяват от косвени наблюдения от четене на сайта им на базата на това, че Никанор вътре често е цитиран. Аз пък ще ви река, че още по-миналото лято Атанас Ваташки се мъкнеше и навърташе там, което съм виждал с очите си. A Г-н, г-н Никанор се изживява (или поне иска да остави всички с впечатление на такъв) като близък на Фенер и на Константинополския Патриарх български клирик. Под секрет даже ми показа веднъж в игуменарната си снимка от къщата на Вaртоломей в Швейцария, уж че сaм Вaртоломей му рекъл за мене, пращайки му я пo viber: "Покажи му я на оня, дето ме бъзика в блога си, че на приземния етаж държа бръснарница". 

Интересен е и разговорът с него на една софра, който имах.

- Дядо Никанор - нашепва ми на ухото една близка нему перничанка услужливо - не харесва руснаците, той е гръкофил...

- Негова си работа, - викам й, докато й показвам как се пие от две чаши едновременно - аз пък обичам Русия и всичко руско.

След малко сам Никанор подхваща разговор по темата "колко са лоши русите". Но сърцето ми русолюбско не изтрайва:

- Да, да, щото гърците пък са много убави!?

- Е, не са и те стока - отговаря Никанор помирително.

- Абе... Важното е ние да се "украсим" - завършвам помирително и аз и се пресягам за шишето с билкова сръбска ракия "Травaрицa", за да си напълня пак чашите.

* * *

Та гледай ти абсурди! Архонът-преводач на Константинопол Иван Желев Димитров има група клакьорстващи - екипът на сайта Двери.бг. A най-личният български приятел уж в клира на същия Константинополски Патриарх има "доксолози". И всичките са в конфликт - и спонсорите на "задругите", и "задругите"... Докато в София няма ни митрополит, ни патриарх, ами секретарят на нашата "папеса Неофита" с гениталната малформация, според сведущи като един г-н Латинов, дето няма да му напиша малкото име "Христо" от съображения за конфиденциалност,  Ангел Младенов в митрополията разполага с печата му и с образец от подписа му и раздава решенията, съгласувайки ги с еп. Поликaрп и с архим. Никанор.

Българийо, мила и родна, земя пълна с... глупости!