"В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото" (Йоан 1:1)
Това Слово, което самото то по себе си е Бог, за което говори тук Евангелистът, разбира се, че не отговаря на въпроса какво представлява с питането "какво" или "кое", ами на питането "Кой?" или "Кой е Той? Кой е Словото?" - и това е Той - Богът Слово, Богът Логос - и като Предвечен Бог е Личност, личност е и като Човек, явил се, родил се, вчоловечил се в личността на Богочовека Господ Иисус Христос.
Но това Слово, което се разкрива в историята от тоя миг нататъка "сега, винаги и вовек и веков" като нравствена, религиозна и познавателна норма на живот и осмиляне на реалността, не е словото (думите и идеологията) на институционализираната и институционализираща черква с превратно претълкуваните й постулати, като "Бой се от Бога, почитай царя" (по цар Соломон) или "покорявай се на всякакви власти, защото всяка власт е от Бога" (на св. Павел) Защото тези думи на Павел (или на Соломон) са извадени от контекста не просто на текста, а от връзката им с метатекста на самия живот и начин на отношение на библейските (и старозаветни, и новозаветни) праведници.
Та нима целият Стар Завет не е пълен с разкази за праведници и за пророци, които спорят и опонират Богу, като за Йов или за Йона? Като за Яков-Израил Богоборещият? А нима не повежда същинска партизанска война с отрядите си от "яхвити" срещу нечестивия еврейски цар обичаният от вярващите през всички векове Пророк Илия (един от малкото, за да не речем едничкият) старозаветни герои, на които Църквата именува и посвещава храмове, освен на Архангелските чинове?
На Илия Сам Христос съзнателно ще уподоби братовчеда си и Свой Предтеча Йоан Кръстителя (Матей 11:13, 14), макар сам Кръстителят това да отрича (Йоан 1:21)
А нима цялото житие и история на св. Павел, както ни се разказва от Лука в Новия Завет, а и от сам него в собствените му Послания, не е разказ на конфликта му ту с религиозните власти и структури (и юдейски, и езически), ту със светските власти (ту еврейски, ту римски), ту с религиозните и философски мислители (и елински, и такива изсред ертиците в самата Църква)? Същият ли е Павел, когато съветва да се покоряваме на всякакви видове власти, защото "всяка власт е от Бога" и когато избухва срещу заповядалия да му зашлевят шамар юдейски Първосвещеник пред синедриона, наричайки го "варосана стена на гробница" (Деяния Апостолски 23:1-3)?
Но да се върнем в нашия текст, в Пролога на Евангелието от Йоан... Защо Евангелията на Матей, на Лука и на Марко са разкази на утвърждението ли (било на църковната йерархия, било на йерархични и канонични механизми, било на историчеки събития), а Йоановото на отрицанието, не знам. Знам само, че точно заради това избрах да коментирам това на Йоан (съвместно със Съборните му Послания и Апокалипсиса)
Та Словото (и то Сам Бог-Слово) ще нарече лично Йоан Кръстителя Нов Илия, а Йоан пак лично ще отрече, че има общо въобще с Илия.
И защо се занимаваме толкоз с Йоан Предтечата и Крътител ли, докато коментираме Пролога в Евангелието на Йоан (брат на Яков и син Заведеев)? Защото освен в Пролога, в който сякаш "ни в клин, ни в ръкав" Кръстителят се явява, той е (между цялото това "високо богословие" на Евангелиста, загатнато или прошушнато с по две-три думи) ярко и ясно присъстващ и в самия Пролог, и в първите няколко глави на самото Евангелие. Защо? Не знам защо.
Само се досещам.
* * *
Словото на Църквата заповядва, изисква, настоява, при нужда даже заклина и проклина. Но нищо не "твори", нищо не създава, освен едни скрити зад претенциите си за "полза роду" и "слава Богу" нищи и безполезни, овластили своята земна власт "в Христово Име" сатрапи, но явни всъщност с греховете и безсрамието си бесове "в сютруци, в реси" (както е по Ботев), които заради своето си благополучие и кореми са готови не само себе си да продадат на мамона, комуто се покланят, докато привидно служат Богу, но при нужда и Самия Бог да предадат на сатаната, както ще ги видим по-късно в Евангелието и действително да правят.
Словото на Исус (сам Той Слово Божие) обаче твори и животвори:
"То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало" (Йоан 1:2)
- Той ли е Илия!? - питат юдеите (Йоан 1:21)
- Да, той е Илия - потвърждава Христос.
- Не, аз нямам нищо общо с Илия! - отрича Кръстителят (Матей 11:13, 14)
- Кой си ти тогава?! Христос ли си? - питат юдеите.
- Не съм аз Христос - отвръща Йоан, но не отричайки, ами изповядвайки (Йоан 1:20)
Защото в отрицанието има отхвърляне, конфликт вътрешен. Аз не зная изкушавал ли се е Йоан Кръстителят да се уподоби на Илия, задето както Илия е имал "вземане-даване" със земния цар Ахав и конкубината му Йезавеел, тъй и той с Ирод Антипа и Иродиада (Филиповата жена) - ту бил техен наставник духовен в "религиозните им щения", ту враг на похотта им. Но като се озовал в тая роля, явно изкушението престанало, пресякла го погнусата от видяното.
Кръстителят Йоан това отрекъл, ако и в тая роля да се озовал, но това "да играе" Христос "изповядал", че не умее, нито иска. Щото какво ще рече "изповядах, че не съм"? Според мене значи: "'Изкуших се, но не можах".
Защо Кръстителят не рачил да бъде Илия? Защото на Кармил-Планина Илия накървавил себе си, избивайки "пророците" на Ваал, според Стария Завет (III-та Царства 18 гл.)
А защо се страхувал да бъде като Христос? Защото на Хълма Гогота Христос разкъравил Себе Си.
Тъй свършил "спорът на Илия с Бога" за това кое е праведно и кое не - царицата Йезавел го подгонила, подир "геройството" на Кармил, обаче Илия "победил", щото имало 7 000 души, които не щяли да се поклонят пред "вносния бог" на царица Йезавеел (III-та Царства 19:18).
Но подвигът на Кръстителя другояче свършил. Обезглавили го. Тъй той отрекъл да бъде "като Илия" и се уподобил на Брадовчеда си.
И останала Инстицуционалната "църква", която побобно Йезавеел казвала:
"Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя." (Апокалипсис 18:7)
Айде, ма?! Я дочети 8-ми стих!
"Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, който я съди"
Няма коментари:
Публикуване на коментар