Нашата Обща с Хазяина кафява Котка Марта (на руски Мртиночка) преди около два месеца роди три малки котенца от един от двамата тука Котараци - Старий Рижик и Молодой Рижик.
Двете се родиха рижи, а третото на име Самуил, на галено Семи, кафяво.
Ние си харесахме Семи. Семи, като се наиграе из двора, идваше да спи нощем при нас. И всичко беше спокойно допреди малко...
Преди час и половина се прибрах вкъщи и видях Семи да спи заедно с Марта и двамата Рижи в креслата пред вратата ни, гушнат с тях.
Стана ми страшно мило, прегърнах ги всичките вкупом и ги внесох в стаята.
Прекръстих се и заспах.
След 22 минути ме събуди страховит тътен. Сякаш някой се опитваше да срути къщата.
Излязох да проверя. Никой.
Влязох обратно и... Марта предвидливо изчезнала, а тия трима Нехранимайковци се гонят, настигат се, боричкат се, изтървават се и пак се погват... По-точно рижите го правят, а Семи стои отстрани срамежлив и се колебае да се включи истински.
- Давай, Самуельчик, - викнах му, както дяволът ме подучи.
И две секунди по-късно съжалих. Тримата се опитаха да се подгонят по... тавана, ползвайки за целта пердетата.
Както казват в Добрата Стара Англия, в момента валят котки и кучета!
Няма коментари:
Публикуване на коментар