Историята, каквато я учим и знаем, започва с Тукидит и Херодот. А е изведена до чудовищен перфекционизъм даже в детайлите от немската историографска школа през XVII век - Че кой друг да стори такова колосално по размах и претенция безумие?!
Но ние знаем и друг вид историзиране от типа на омировото - чрез песни, сказания и пословици. И то е в много отношения по-правдиво, защото е сърдечно, чувствено и човечно.
* * *
Сърбия, Белград, 2010 г.
Събрали се група колеги студенти от Богословския Факултет и се зевзевчат с мене на националистични теми.
- Слушал ли си, Бугарине, песента...
"Кой ще каже, кой ще лъже, че Сърбия е малка?! В 1912--та удари Турция, в 1914-та стана срещу България, а в 1917-та победи Австроунгария..."
- О, знам я и много ми харесва!
- Що бе!? - изблещват се.
- Щото в нея ни подреждате заедно с Великите сили на онова време. Аз и друга песен знам от вашия филм "Ко то тамо пева"
"Немецът яхна черен кон и се стресна цяла Европа, приготви се нашата войска, извади един-единствен мъничък топ"
Навъсват се, ама аз продължавам, невъзмутим като пръдня.
- Има и една българска, тя е реплика на вашата, дето ми изпяхте.
"Кой ще каже и ще лъже, че България е малка? Има още осем дяла, за да стане цяла!"
- И кой са тия осем дяла? - подсмихват се.
- Е как кой!? Поволжието, Украйна, Молдова, Северна Добруджа, Беломорска Тракия, Северна Македония и Западните ни Покрайнини.
- Какви пък са тия Западни Покрайнини?
- Абе това, дето му викате Източна Сърбия. И да не забравя Косово с Метохия.
Тръгват си разлютени. Един остава, смее се:
- Не им се сърди, братко, тези хора са учили историята си от народни и кръчмарски песни.
- Не им се сърдя, нека пеят, че и хубаво пеят, мамка им!
Втората учебна година, макар пълен отличник, той напусна факултета. Отишъл при декана и му рекъл:
- Слушайте, аз съм хомосексуалист, макар да не го афиширам. Ама ми писна да слушам хомофобската пропаганда на преподавателите и свещениците, особено като знам, че половината са тайни хомосексуалисти или педофили...
Тогаз чак ми стана ясно защо колчем ме види, крещеше като изтърван пред всички:
- Убаво Бугарче!
* * *
Село Крушово, далече-далече.
- Когато в 1944 година дойдоха руснаците, - разказва ми баба ми Йова, стара РМС--истка - някои бяха временно разквартирувани в нашето село...
Домакинята занесла в стаята на червеноармееца одеало да се завие през нощта.
- Ладно - благодарил одобрително.
Тя решила обаче, че казва, че му е хладно. Носила още и още, а той все ладно, та ладно. Накрая в къщата свършили одеалата. Тя отърчала при мъжа си, който тъкмо се занимавал с една... бъклица.
- Мъжо, на войничето все му е хладно, а ние свършихме одеалата!
- Че що стоиш ма!? - рипнал й душмански - Тичай у комшиите да вземеш още!
Тогава, подсмихвайки се, се обажда дядо ми Славил:
- А като бяха преди това италианците, Славчо, знаеш ли какво стана...
Влязал италианецът в къщата вечерта и викнал радостно:
- Бона сера!
А стопанката се казвала Бона.
- Боно ма, - троснал й се стопанинът - човекът те е видял, га си срала до плета!
- Славиле бе, - прекъсва го баба - не те ли е срам да разказваш на детето такива глупости?!
...Те затова и русите имат такава военна песен "Добра страна е България". А имат и за румънците, казашка. Щото там явно никой не ги е топлил, та са се топлили сами в горещата си кръв.
"По планините Карпатски се вият виелици и мраз. Бусурманите (лютерани) сътвориха фашистки чудовище и поискаха от нашите казаци да се поклонят пред техния престол. Но нашите казаци не отидоха пред трона им немски, ами първо влязоха в една черква и след като се помолиха Богу православно, изскочиха през вратите и се хвърлиха в безпощадна битка за Родината си, преля ледената река и възвря от горещата казашка кръв"
* * *
Който събори паметника в София на двукратните ни освободители, не просто обижда Русия, а пикае на гробовете на собствените си бащи и дядовци, гаври се с тяхното великосърдечие!
Няма коментари:
Публикуване на коментар