Войната на коалицията на православните народи (руси, украинци, черногорци, българи и румънци, предвождана от руския цар, срещу Османската империя за освобождението на българските славяни, завършила с победа на Трети Март в 1878 година, не е междуособни война между Руската и Османската империи.
В тази война, по сметки на Стефан Стамболов, загиват от християнска страна около 144 000 души. От тях само 44 000 не са българи.
100 000 души от двумилионна България разпознават в тази война Освободителна и масово се включват на руска страна. Ако 100 000 са загинали, значи са участвали в боевете поне тройно повече. И това не са само шипченските опълченци от нашата емиграция в Русия, това са старозагорци, калоферци, това са включили се в битките обикновени доброволци от местното население, често стихийно въстанали българи срещу турските войски, неочаквано от никого, както и малките войски на действащите по онова време войводи - Капитан Петко, Въчан... И тоя път, за разлика от нефелните предишни въстания, се бият кръвнишки и до победа.
Другият мит, който жълтопаветната пропаганда развива в подкрепа на ултралибералните западни ценности е, че твърде малко руснаци е имало в състава на армията Освободителка. Там било пълно с украинци, поляци, финландци.
Това, че две-трети от личния състав са именно украинци, е вярно. Но е вярно и че в това време, преди етнографските експерименти на Ленин и Троцки, никой не гледа на украинците другояче, освен като на вид руснаци, наричат ги малоруси. И е съвсем естествено Русия да изпрати на фронта именно и главно украинците, най-вече казашките полкове, защото Украйна е точно люлката на казачеството, понеже те географски се намират най-близо до фронта. А глупостите за финландци и поляци са висша проба историческа неграмотност и спекулация. Това не са поляци и финландци, а част от руските имперски гарнизони по онова време във Финландия и Полша. Те няма и как да бъдат поляци и финландци, защото в армията на Царя Освободител важал железен принцип - в нея можели да служат само славяни, при това православни. Изключение се правило за кавказците - грузинци и арменци. Единственото изключение, ако щете вярвайте, е участието в боевете на Шипка на неславянин, нехристиянин и не православен - един японски самурай, при това като част от Българското Опълчение. Румънските и черногорски полкове се сражават под командването на свои офицери и под скиптъра на своите крале.
А кой помни старата казашка народна песен?! "Връщахме се от Турския Фронт у дома двама братя, а когато минавахме през Полша, гръмна по нас из засада някакъв поляк три пъти. Едната рана заздравява, втората се разжарява, а от третата аз ще умра..." И ето ти казашко шесто чувство: кой го е убил според него в края на песента? Турците на "турецкой войне", според него стрелялия поляк е духовно турчин по вероломство.
Така че, 3 март не е привнесен в България празник на Московията, а празник на четири православни народа, три от които имащи вече своя Държавност, сражавали се да отвоюват такава и за четвъртия. И основния подвиг, както видяхме от броя жертви, е Българският.
А защо българите тръгват като един, чувайки че иде Русия, която масово боготворят, пък почти не се помръдват преди това подир доморасли свои Гарибалдовци, мнозинството хаймани, пияници и аферисти, както и по чорбаджиите си и нотабили, чиито духовни наследници са днешните евро-интелектуали, е въпрос, който последните подобава да си зададат.
И последният мит е, че войната била за Проливите, не за нашата свобода. Десетте предходни войни за Проливите Русия води с турците главно по море. А тази е по суша и е за България през България. За да въоръжат и изпратят армията, мужици продават нивите си, моми чеиза си, потресени от турските зверства над братушките. От тогава е и прословутото казашко писмо до султана, започващо с "Турски дяволе, остави християните намира, че ще дойдем и ще ти ебем мамата..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар