Поп Георги Стоименов подарява боклуци

В т. нар, "кухня за бедни" при храм "Свети Архангел Михаил" във Варна, която вече ръководи поп Георги Стоименов, подаряват на изпроводяк, след като си хапнеш на място, храни с изтекъл отдавна срок на годност, смърдящи при приготвяне по-зле и от на майка им дъртата путка.

Свежите и нови продукти, дарявани за тази благородна мисия например от фен-клуба на ФК "Черно море" заминават за столовата на завода "Делфин" в село Езерово, която държи тъщата на отговорника и организатор на "църковната" кухня Иван Панайотов. А за бедните се готви храна, дарена от разни търговци на едро, които предпочитат да си "даряват" изветрелите и вкиснали продукти, получавайки така и данъчни облекчения, вместо да си платят да бъдат унищожени както следва по закон в Игнатиевския екарисаж или пък храна, по тъмни методи добита от складовете на БЧК и Държавния резерв.

Онзи ден хапнах там варена леща и отнесох няколко буркана вкъщи. Подариха ми и няколко пакетчета с нудли. Сготвих вечерта нудлите по следния начин - след като ги запарих, им нарязах вътре шпеков салам и ги облях с кетчуп, купени от магазина. Мислих си, че съм приготвил чудесна гозба, но жена ми като я помириса, рече: "Смърди!". Помирисах я и аз, но тъй като вече бях изпил около три литра вино, на нищо особено не ми замириса, затова й се троснах мъжествено: "Не си измисляй мъри, ами яж!". На следващия ден (неделя) по обяд се прибрах вкъщи след света литургия напълно трезвен и сещайки се за великолепната манджичка, реших да хапна. Беше цяла-целеничка и си рекох умствено:

- Ей с'я много хубаво с-ш-съ наям! Тъз мойта що не е яла не знам и хич не ме интересува!

Абе верно смърдеше!! Смрадта ми върна спомените. Нудлите няма как сами по себе си да се развалят, обаче във всеки пакет нудли имаше добавени малки пакетчета с подправки. Една от тях е овкусена мазнина. Докато ги готвих, ми беше направило впечатление, че пакетчето с мазнина е отвътре бяло и втвърдено като консистенция, обаче си рекох, че туй е някаква нова рецепта. Ама се оказа, че всъщност олиото е... гренясало.

Кипнах, възнегодувах и след като напълних един буркан от тенджерата с това нещо, заповядах на жена си да изхвърли останалото в кенефа. С буркана отидох право в храм "Свети Никола" при отец Василий Шаган.

- Понюхай си смрадливата йермишелька!

След като научих лично от него, че отдавна не ръководи там почти нищо, включително и кухнята за бедни при прилежащия към енорията на храм "Свети Никола" храм "Свети Архангел Михаил", разбрах и още, че не се изговаряло по руски "йермишелька", ами се викало "вермишелька". Той руски много хубаво говори, щото майка му на руски му е крещяла, раждайки го!... А аз руски не знам. Аз и сръбски не знам, според поп Тошко Стойчев например, дето преди години Новата Варненска Владика ми го навираше да е рецензент на един превод от сръбски на книга на проф. Родолюб Кубат, вместо Ивайло Найденов, когото сам Кубат беше пожелал. Та Тошко от Русе с тъщата от Попово имаше някои забележки към превода. Кубат нямаше, дето знаеше превъзходно български, защото поне година е живял с българин по време на специализацията си в Германия, а поп Тошко имаше, дето е гледал Сърбия само по телевизията!... Добре, аз нищичко не знам, добре! Аз говоря само карнобашки: "Ваш'та мама кирлива на всичките!"

 

- Кажи на Василий, - рече ми сетне жена ми - че дали е "йермишелька" или "вермишелька" е все едно, когато е развалена. Предай му и още, че не го харесвам от момента, в който, докато ми четеше молитва да забременея, ме погледна в очите и с дълбоко недоверие ме попита наистина ли искам дете от тебе.

 

Ах, Слънчице Кавказко от Зелената Украйна!!! Да беше жив татко ти Майорът, че да се напием и да изтанцуваме нещо, всеки посвоему, за твоя слава!