Задава ли се „Совещание глав" 2 ?

храм "Свето Възнесение Христово" в Москва

автор Таня Мускетарката

През изминалата седмица почти стана ясно, че неприсъствалите на събора в Крит ще си организират свой събор. В интервю за руската агенция "Риа Новости" говорителят на Руската православна църква Владимир Легойда заяви:

  „Съборът е нормалният резултат от хода на православния живот. Въпреки всички трудности, той трябва да се подготви внимателно. Мога да повторя нашата готовност да се работи в тази посока и аз мисля, че ние ще намерим начин за това. Механизмите за това ни са известни и е необходимо време. Единството, което съществува в православната църква и братските отношения ще бъдат мотив да се преодолеят трудностите.
  Затова ми се струва ,че всичките тези трудности могат да бъдат преодолени, но с уговорката ,че всяка позиция заслужава уважение ,и нито едно мнение не може да бъде отхвърлено,не може без демократично гласуване и не бива да има натиск. Важно е да се чуе всяка църква,всеки глас и да се постигне съгласие. Това са важни неща, които споделям, надявам се всичко това да е възможно."

Друг представител на властта в Русия - външният министър Сергей Лавров направо хвърли медийна бомба, като заяви:

  „...неучастието на  някои от църквите на събора в Крит се дължи на опит на неназовани външни сили да предизвикат разделение в православния свят, главно чрез използването на кризата в Украйна  и антируската риторика,за да навредят на  позициите на Руската православна църква. Политически субекти, включително и президента на Украйна Петро Порошенко, се месят в религиозните въпроси, неща които са  недопустими.
  Украинските власти се опитват да ограничат влиянието на Руската православна църква на територията на Украйна и да организират независима православна църква. Нито   една   страна, която уважава себе си, няма да допусне подобно нещо, където има православно население .
  Това е грижа на всички, грижа е на Вселенския патриарх в Константинол, в  Истанбул. Повтарям: държавата има интерес от  помирение и от  това църковните проблеми  да се решават на приятелско ниво между самите църкви, а не да се използват в геополитически игри."

Когато човек чете тези редове от интервютата на Владимир Легойда и Сергей Лавров, редът на мисли отива към  далечната 1948 година.

През 1948 година в Москва се провежда Всеправославната конференция на ръководителите на автокефалните църкви. Тази среща се е провела от 8  до 18 юли 1948 в църквата „Възкресение Христово “в Соколники, Москва.   

Официалната причина е била честването на 500-та годишнина от даването на автокефалия на Руската православна църква. Но истинската причина за това събиране е била идеята на политическото ръководство на Русия в лицето на Сталин да се проведе „Вселенски събор“, които да провъзгласи тогавашния патриарх на Русия за „Вселенски патриарх “. Тази идея логично не е била приета от Вселенска патриаршия и другите гръцки патриаршии, техните предстоятели, заедно с Вселенския патриарх, не са пристигнали на срещата.

И така на тази среща са присъствали само  главите на православните църкви от тогавашния  социалистически блок. На първото заседание е произнесъл реч Георгий Карпов, председател на  комисията към Министерския съвет на СССР за въпросите на Руската православна църква. Но въпреки усилията на тогавашното държавно ръководство да се постигнат набелязаните цели, това съвещание не дало очаквания резултат. В момента ситуацията е аналогична и може би и исканията на държавното и църковно ръководство на Русия са същите. Това времето ще покаже ,но индикациите за това са налице.