"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 "Філософські статті" в Аудіоформат  ТУК

10 юли 2021

Велико Т. Димитров кандидат за епитроп и Казанова

 


И така, докато поп Георги се опитва да вкара в политиката жена си Наталия като депутатка през парадния вход, за да имат това престъпно семейство по-добър държавен чадър за бизнеса си с наркомани и достъп до повече субсидии, аз съм на път да му организирам и стъкмя гонка през задния вход. Както би казал техният с поп Силвестър от Сливен политически кумир Бойко Тиквата - да му се "забие в дупарата и да почне да си се върти и да си пърпори с... двеста"... Но да оставим сега попа на мира да си ебе попадията спокойно, щото се надяваме скоро друг него да ебе в панделата и да се позабавляваме на сметката на другия аспаруховски индo-египтянин - провалилият се като кандидат за резервен църковен настоятел - Велико Тодоров Димитров.

Днес отново го търсиха чрез мене по телефона. На доста от бързите му кредити аз съм лицето за контакт (както и той на доста от моите), та свикнах, особено през последните два месеца, да ми звънят заради него всякакви хора... С една от девойките почти 20 минути се кикотихме, защото ме уцели пиян-засмян, та дълго й разправях за навиците и страховете му, уверявах я, че непременно ще си плати, понеже умира от страх да не му изпратят мутри да го бият.

- А вас не ви ли е страх? - попита момичето, заливайки се вече от смях.
- Мечка страх, мен не страх, кръв повръщам, пари не връщам! От катерица лешник взимала ли си?! - отвърнах и добавих - Той обаче от страх се насира нощем.
- Ха, верно ли се нааква насън?!
- Да! Затова спи върху дебел найлон у тях, вместо на чаршаф!

Девойчето взе чак да се дави от смях. Толкова се смя детето, та бях сигурен, че поканя ли я у нас, със сигурност ще я наеба. Обаче вече бях обвързан и влюбен в моята украинка до уши!... Но да се върнем на темата с Велико. Не му вярвайте, че след смъртта на майка му работи на две места, за да си връща кредитите. Нищо не връща, почти всеки ден ми звънят събирачите на пари по повод на него. А пари няма, нищо че работи наистина на две места, защото според мене ги дава по проститутки. Според мене даже е с месечен абонамент при някоя около 60 годишна фльорца без зъби и с едно стъклено око. Откакто пред очите ми се проеба, стана неудържим!... Но затова след малко!

- Здравейте, казвам се Николов и търся Велико Т. Димитров. Имате ли връзка с него? - представи ми се днешният ми телефонен събеседник.
- Не!
- Ако все пак се чуете, предайте му, че имаме за него кредит с промоция, който непременно ще му допадне!
- О! Той обожава промоциите! - оживих се аз, защото вече мислено започнах да си представям вижданото многократно: Велико взима парите и една седмица плюска до пръсване, сякаш е на собствения си помен, сиреч няма от какво да се притеснява вече за здравето си, та яде с кофите, а сетне с месеци трепери от страх и получава нервни тикове, види ли да му звъни непознат номер на дисплея.
- Харесват ли му?
- Разбира се! Затова ще се постарая да го набутам с неизречима радост и във вашата промоция!
- В какъв смисъл неизречима? Какво ще рече това?
- Ами това е нещо толкова прекрасно, че не само човеку не достигат думите и понятията от земния език, за да го разкаже и опише, ами и Сам Господ му забранява даже да се опитва да го стори, подобно на св. Павел, който чул подобни неща, докато бил на Третото Небе!
- Господине, вие луд ли сте? - попита ме онзи след кратък размисъл.
- Разбира се!

Тресна ми телефона.

...А Велико се проеба зверски или по-точно зверски му се приеба, след като преди години му пуснах Н., една позната нимфоманка, към която нямах ни чувства, ни отношение, щото го съжалих. Веднага след това, колчем видеше мое гадже - настоящо или бивше, на живо или на снимки, започваше да ми показва "на сухо" как би я чукал. Имитираше, че я хваща заднишком за ханша и правеше възвратно постъпателни движения със своя ханш, като си повдигаше дори единия крак леко във въздуха, като в порно-филм примитивът дебел и прост. Чак почваше да пъшка с "Ох, ох!", като в неговия случай звукът мязаше на нещо средно между мучене и грухтене.

Мисля, че Н. му беше първата, сефтето. Или ако не първата за 40 и кусур години, най-много втора или трета. Бях свидетел как заради втората го удари токът!

Домъкна я от "съседна енория", набарал я чрез Facebook. Видях я на снимки, показани ми от него година по-късно - около 60 годишна леля, приличаща на чувал с картофи повече, отколкото на жена. Реши да ми се похвали с нея, горд, задето на годишнината след първия им и последен секс беше му написала първото и последно съобщение в чата, състоящо се от една дума: "Благодаря!". Милата, колко ли е била пияна?!... Но тогава, когато я прие в съседната стая в пълна тайнственост, той беше застлал единствените си чаршафи, запалил свещи, купил сок от ананас, зима беше, та беше там включил единствения си отоплителен уред - духалка. Прави що струва и я изпрати, влетя при мене уплашен до смърт. Ползваше ме за свидетел пред Бога, докато се кръстеше и заричаше премалял от страх:

- Господи, Иисусе Наставниче, не ме убивай мене грешника! Ако ме помилваш, ще принеса велико покаяние, ще се замонаша!

Като се поуспокои, сподели какво се е случило. След като я е изпратил, посегнал да изключи духалката и... щепселът му гръмнал в дланта!

P. P. Величко, номерът на Николов е на снимката най-горе в публикацията!

Няма коментари:

Публикуване на коментар