Кукуригу-исагогика (Попмаринов и кръстословиците)

"Петле поjу "Кукурику!", jебу своjу слику!" (вулгарна сръбска "песничка", превежда се така: "Кукуригу, петлите вече пеят и си ебат... снимките!")

Преди години, вече не малко, Пламен Сивов ви прононсира мене, за да ви покаже "колко е яко да си клерикалист", той, ако не знаете, се яви на нашето внимание след завръщането си от USA, където вероятно ДС го беше изпратила по линия на татко му - агент на ДС, върна се с много пари и интересна идея... Каза, че в БПЦ имало "клерикалисти, ултраконсерватори-зилоти, патриотари и академстващи". Споменаваше и някакви "естетстващи" в църковността, но тъй и не разбрахме кои са, щото ни един такъв реален не успя да ни покаже - май всичките му истински познати бяха все от Сливен или от село.

Пацо Сивов пророкува, че тези четири групи всеки момент ще се скарат помежду си, хващайки се за гушите. По онова време никой от нас не знаеше, че е нещо от четирите, мислихме си, че сме просто православни християни. Даже дядо Кирил си му рече в очите, че говори глупости на един семинар във Варна, на който тогава той гостуваше.

Никой не искаше да се сбие и така Пацо все не успяваше да осъществи в БПЦ сценария от "Властелина на пръстените" - битката на няколкото царства... Както знаете, този маскирал се като интелектуалец инфантил, сам себе си наричаше из форумите Билбо Бегинс.

Веднага, след като намери "един клерикалист за сол" в мое лице, а аз не, че бях такъв, просто с тая дума мислих, че дразня "едни хора", Пацо организира работите и намери на файтона клерикалисти, който се събрахме - враг. Този враг бяха инославните и протестантите... Да става циркът, програмата с бесни маймуни да върви. Помежду си обаче ние не успяхме да се сбием хубаво, защото все-таки врагът беше външен.

Паралелно с това Пацо откри и зилот - попът Божидар Главев. Там циркът стана по-хубав, а и до днес си върви - Божидар Главев е упорит като бобена пръдня, успя да се скара сериозно и с някои богослови от БФ София, успя да се скара даже и с един свой ужким донейде съмишленик - йером. Никанор.

Сега в играта "на църква, богословие и общество" се включиха и академстващите православни богослови, те се афишираха с лъскавия етикет "-исти" и се юрнаха да спасяват по своему БПЦ от "всичко и всички".

В момента им се търси "враг", за да продължи цирк-БПЦ с програмата.

Нека да съм аз! 

Минаха наистина немалко години, уж остарявам, опада ми цялата коса, косми от носа се заподаваха, оредяха ми силно зъбите, пък интересно защо - топките ми не спряха да растат...

Та хванаха се сега подръка разни асистенти и доценти и хайде с влака (пуф-паф-пуф) - от Велико Търново през Царева Ливада и Горна Оряховица (където някои от тях спират, за да хапнат, понеже са оттам родом) - в София.

След екзегетиката за студентите, иде ред на исагогиката за простите миряни. Те двете не трябва да се смесват. Студентите им трябва задължително да знаят, че съществуват в старогръцкия език дивтонги, като не е задължително да са сигурни кои са, както и че на староеврейски вокалите се означават с точици и тук-таме по някоя чертица. Друго не им трябва, че може да стане дебат, та да им блесне на преподавателите им полуобразоваността.

Колко глаголни времена в староеврейския език има обаче, няма как да заинтригува мирянската сбирка. Но коя библейска книга през коя година е писана може силно да ангажира вниманието на събралите се лелички. На тази основа е идея, едно истинско ноу-хау, която подарявам на организаторите от фондация "Покров Богородичен", да се печатат християнски кръстословици - Послание на св. Павел, писано през еди-коя си година сл. Хр. с девет букви...

И на студентите в Богословските факултети впрочем, вече исагогиката (въведението в библейските книги) така се преподава. Попмаринов рече, че вече няма да има частна, детайлна исагогика, ами ще е само обща, даже на мене лично ми го рече в кабинета си, по какъв повод отдавна няма значение. И издаде "обща исагогика" в не повече от стотина страници, преписвайки тази на проф. Драган Милин... Няма вече разглеждане на библейските книги жанрово, тема по тема, глава по глава, не, няма - Попмаринов каза да няма... Знаеш ли в коя година предполагат професорът, доцента и асистента, че са написани, знаеш ли наизуст няколко теории относно авторството (само предполагаемите имена, не е нужно да изведеш теорията), знаеш достатъчно, за да положиш изпита.

За такава исагогика стига и половин семестър. Отживелица е проф. Иван Марковски, драги мои, по чиито учебници трябваше да се изучава една година обща и една година частна исагогика. Настана времето на Димитър Попмаринов и кръстословиците. Семестри свободни трябват за други, по-важни предмети. Като екология например. Затова и факултетите бълват "социални работници" и блогери, журналисти, публицисти - професионални манипулатори и интриганти, завършили даже магистратура, без почти да са отваряли Библията.

Това е абсолютна профанизация на науката теология, но оставете ги, не ги закачайте, щото тях сега в София на дяк. Иван Иванов жена му ги снима в "Къщата за птици" как редят кръстословици... 

А датите на библейските книги впрочем (времето на написване) са предполагаеми, хипотетични, както и често авторите им. Понякога една и съща книга е писана и дописвана в големи интервали от време от различни автори или авторски групи, "колективи". Датите се поставят според подробен анализ на целия текст, на темите, езика на най-ранните преписи, подредбата, особено, ако не съществуват външни източници за книгата. И ако "знаеш" само, че според еди-кой си, Послание на св. Павел до Римляните е писано през 57 г. сл. Хр. примерно, нищо абсолютно за тази библейска книга не знаеш. Това е все едно по история да знаеш датите на битките и най-много в съвсем общи контури между кои страни са водени, но нито как са протекли, нито какво отношение към цялата война имат, нито какви са причините да се води самата война и целите й. Тук правим уговорката, че знаейки датата на битката, все пак нещо по история знаеш, защото тя е фиксирана и документирана, а "знаейки" предполагаемата датировка на библейската книга, нищо не знаеш всъщност.

Тихо, не казвайте обаче това на нашите "нови и модерни богослови", даже не дишайте, за да не разберат, че знаете как нищо не знаят.

Те знаят! Толкова много знаят, че с това всеобхватно знание ще спасят Църквата в България, кацнали върху комина на "Къща за птици".