"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 "Філософські статті" в Аудіоформат  ТУК

04 август 2018

Не е наука богословието (Шарше ла фам)



към моя много скъп приятел отец Стоян Бербатов
"Девойко мори, Убава" (из българска народна песен)
Отче Стояне, нека ти кажа какво мисля за богословието "като наука". Мисля че, богословието не е, нито може да бъде научна дисциплина. Да "науцизираш" теологията е като да "марксизираш" философията, а даже, ти добре знаеш това, че много по-отдавна от Маркс и Ленин, в Средновековието още, с школарския и схоластически метод в богословието, философията е била подложена на съвсем сходна "сектантизация" от богословите, като тази на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин. 

Ако Платон и Аристотел твърдят, както им се стори на теолозите неща съгласни с християнското откровение и църковната традиция, значи са прото-християни. Ако ли се пристори някому обратното, веднага стават архидяволи. Затова е туй лутане ту от неоплатонизъм до краен християнски ригоризъм, ту от величаене на Сократ, та до затваряне на Платоновата Академия... И това, помоему отче, без да се правя на много умен, са чисто "гръчки шашкънлъци". Как хем да манифестират някаква древна приемственост, пък хем да се представят като най-автентични тълкуватели и представители на новата християнска традиция гърците... Но това е дълга тема, махни я сега...

Аз имам и по-добра причина да се отнасям пренебрежително към твърдението, че богословието е наука, освен моята дълбоко субективна и сигурно съвсем неоснователна неприязън към гърците - тези световно-признати търговци с очукани камъни и сбръчкани маслини. Тя е, че на тая "наука" й го няма "предметът на изследване". По-точно освен необхватен Тоя съвсем Личностен "предмет", е и несхватим - не само не можеш да го обхванеш, но и не можеш да се докоснеш и до частичка от неговата съкровена същност и това е според исихазма, на който уж всички, дето сме "по-така", се възхищаваме...

И това не е само с Бога, но и с човека. Ето, например мене не може да ме изследва истински ни психиатър, ни анатом. Психиатърът ще открие "отклонения" характерни за дадена група хора, следващият след него, ако ли първият е намерил все пак някакво "само мое" изобретение в патологията, ще намира такова и в мнозина други. И така, даже да съм родоначлник на нова диагноза, това че я е нямал никой преди мен или поне няма данни за това, не значи, че не ще се приобщят към моята лудост мнозина сетне. И къде съм аз в това - едва докоснат, едва като че ли схванат, аз ще "избягам", ще се стопя и скрия в мнозина други. И какво тогава остава от моята уникалност, от единствеността ми? Нищо, че даже и "нищо от нищото". 

Така е и с анатомията, в която също дълбоко не вярвам, защото съм почти сигурен, че имам поне седем черни дроба и осемнадесет бели, инак е съвсем необяснимо как съм още жив досега... Е, да, това са глупости, ама ти с годините се научи да приемаш всичките ми глупости, тъй че черпя те и с тая последната за моята "анатомия".

* * *

Ти обаче ще кажеш (както вече и се опита да ми го кажеш, когато си писахме онзиден), че изследвайки Писанията, ние ще открием някаква систематичност, върху която да изградим наука и научен метод. Но има ли система в личните преживявания? А цялата Библия не е ли в "лични преживявания"?

Даваш ми пример със св. прор. Йеремия...

Добре, да почнем с Йеремия... Ех, да знаеш колко пъти у пророците на Стария Завет работата опира до "шарше ла фам". Да беше само Йеремия, ами Осия?!? Ами Соломон с неговата "Песен на песните"?... 

Йеремия е бил от свещенически род, приближен на царя. Готвят го за голяма кариера. И тогава тоя разбира, че цялото й семейство на любимата му, заедно със самата нея, го готвят за продажба в т. нар. "реститутно робство" - заради дългове, според едно юдейско предание... Тогава се вглежда Йеремия във факта, че с почти целия народ на Израил е така, че цари корупция, злоупотреби с власт и в съд, че както друг пророк ще каже: "Продават сиромаха за чифт сандали". 

Душата на Йеремия е взривена, чувствата са като изригнал вулкан. Затова и ще може да пребори в ума си столетна проегипетска традиция, както политическа, така и религиозна, за да провиди в настъпващите от север вавилонци "Божии пратеници"... Щото няма какво да се лъжем, че както прозира и у романа на Болеслав Пруст "Фараон", и у този на Мика Валтари "Синухе" (а зад такива исторически романисти стои сериозно проучване историческо, не случайно Пруст е именно от школата на Сенкевич) - ако не четем "сектантски" и "доктринерски" Стария Завет за Изхода на евреите от Египет, ще видим че това много вероятно е "египетски проект" на част от египетския елит, настроен реформаторски - и опростената монотеистична религия, "обнародвана" тъй да се каже, и писмото, и политическия и стопански модел на новата държава Израил...

За да взриви закостенялата и вече вредна система, Бог има нужда от "терорист", от "камикадзе". И Бог взривява Йеремия, за да взриви Йеремия Израил духовно. От самото начало му заявява - "Ти няма да се ожениш за тази жена" и след това му посочва кои (хора) са причина за това, както и безмислието на това, защото страшни беди предстоят за целия народ, които няма да подминат и близките му... И става страшно. "Словото Ти е огън в костите ми" повтаря Йеремия, а самото Слово в ръцете му става чук за останалите, както сам казва другаде... Нещо небивало ли е това? Не е ли подобна причината за омразата на Ницше към Вагнер? Пак жена.

Но ние с тебе ще "открием" историческия контекст, ще ситуираме Йеремия в него и ще решим, че сме научили много, че сме вече учени-теолози... Но къде е и по-точно не коя е, а каква е Израилевата Девойка, къде е съкровеното на Йеремия, от което зрачат действията му, къде е "същността" - усията зад действията - "енергиите"? Изчезнала е, щото в душата на Йеремия се е родило преживяването й по тоя начин, тя не е обективна реалност, а субективно пророческо творчество. Това даже не е и неговата конкретна еврейка, затова и  да изкопаем скелета й, да направим ДНК-анализ, нищо няма да научим за преживяването на Йеремия с нея и за нея - тя още у Йеремия става проекция, става притча и префигурация за цял народ. А Девойката на Йезекиил, дето ту е най-долна курва, ту чиста и пречиста?? А тази на Осия, която той не спира да обича и за разлика от Йезекиил нивга не ругае, макар да не е много по-добра от неговата?! Ето ти три жени в мъжко преживяване, като и трите са образи на Божия народ в Стария Завет посвоему - хайде, "систематизирай" ми нещо като "старозаветна еклесиология"!

* * *

Много ви обичам всичките - и тебе с библейската ти екзегезо-философия, и Вальо Велчев с неговата библейска физико-химия, която преди години коментирах ТУК, обаче "магистрирайте", "докторирайте" и каквото щете правете, но мене с тия глупости не ме занимавайте... Оставете ме с картините ми в рими и менталните видения и се молете да ме взривява по често Бог, а не другия, за когото сега не ми се говори... Аз затова дойдох в манастир... 

А казах ли, че ви обичам?

Следва

Няма коментари:

Публикуване на коментар