Понеделнишко Евангелие - Пет лева и Една Ружа

към една сестра в Господа

А виждала ли си ги, Ружо Граовска, Цвете Румено, нашите попове, следила ли си им реакциите, мернат ли пари? Разтреперват се тъй както истинският мъж се разтреперва само при първата целувка от обичана жена, както дете трепери от радост, та чак очите му ще изхвръкнат, щом му подариш цяла кофа със сладолед. А нашите пред парите треперят от възторг и подрипват, пляскайки с ръце, като човек, комуто се е родил първороден син... Само един от тях познавах, който си признаваше директно, макар в тесен кръг - "Видя ли пари, побърквам се". Тоя и пред пълнени с кюфтета пържоли се разтреперваше от радост, даже в сряда и в петък, даже и с очите си съм го виждал да яде кебапчета с кроасан, вместо с филия хляб, ама как да не му простиш всичко, след такава обезоръжаваща искреност?!

Но щом пари искат, кажи им да ме слушат внимателно тогава, за да сполучат, с пари хората да ги засипят, па барем вземат да изпопукат от луда радост.

Хората може и да не обичат истината, обаче има моменти и по-точно места, където очакват да я чуят за поне десет минути. Такова място е Храмът. Достатъчни са им всички останали места, където лъжи слушат и сами от лъжи живеят.

Та кажи им следователно, тъй да им говорят на човеците, да им казват, че Господ винаги прави каквото ще, без да дава никому обяснения, без да следва ничия чужда логика, освен Своята, която в 99 процента от случаите даже и не обяснява. Кажи им да казват, че ако молитвите и даренията можеха да принудят Бога да помага, нямаше да има ни един умрял или болен за цялата мирска история, че хората не са прости и ако така ставаше, нямаше да излизат по цял ден от храмовете. Да им казват, че ако и нищо сигурно да няма, тоя риск да пристъпват към Бога с открити сърца си струва, щото Той може не само здраве и успех да им даде, но само и единствено, ако Сам реши, без да следва ничии манипулации, ами и най-важното - да им подари Вечността. Да, точно да им я подари, не да я продаде или да Го излъжат в ръцете им да я изтърве, като гарван сиренето на лисицата от оная басня.

А нашего брата българският поп застане пред тях, па направи най-умилната си физиономия, та да повярват, че сега си говори точно с Господ-Бог, пък отстрани изглежда като крокодил, дето се учи да свири на пиано. Ама нали всичките сме вътре да се лъжем, карай да върви... И върви ли, върви... Тоя ги лъже, че е почти свят, тия го лъжат, че вярват, че Господ е там. Па накрая му дадат пет лева за лошото театро и почва луда гоненица и криеница с другите попове, излезе ли нашият от храма - "Какви пет лева?! Няма никъде пет лева! Имаше едни пет лева, да, ама някой ги открадна!". А горките пет лева сто пъти се припотят, та подгизнат, щото оня си ги е натъпкал под долните гащи, здраво стиснал да не казвам между кои бузки, за в случай, че някой реши да го претърси.

* * *

Как да им стигне акълът, кажи ми, Цветенце, за да повярват, че най-добрата "манипулация" е чрез самата и цяла Истина?!