Аспарухово пее и танцува (Новини за трите попа)

Новината е, че отец Добромир не ме желае вече ни в двора на храма, ни в самия храм. Научих я, докато бях седнал на пейките в беседката, напълно трезвен и вменяем допреди малко. Научих я, след като послушах кратка свада между тримата - Добромир, Ясен и Георги, за която даже не подозирах, че е по повод на мен. Казах на Добата "Добре" и си излязох.

А сега аз имам новина за тях, която смятах да им спестя. Тях не ги желае кварталът пък, особено Георги не желае, отсам моста. Оня ден седнах на стъпалата пред единия магазин на спирката, за да пия вермут и да попуша след работа цигара-две, слизайки от служебния автобус. Беше към 23.30 ч. и се заслушах в разговора на местните пияници, които, защото беше доста топла мартенска нощ, бяха се излегнали буквално, подпрени на по един лакът, на плочките пред т. нар. "късен магазин", щото затваря в 24.00 ч. Пиеха, разговаряха и оглушително се смееха.

- В нашата част на квартала, - подаде единият - бяхме толкова прости хора, че лично аз стоях четири години в пети клас!

Той говори, а аз се сещам за поп Ясен. Когато го заварих в седми прогимназиален клас, беше поне с глава по-висок от всички нас. Не познавам предисторията на неговата война с българското образование, обаче в тоя момент ме осени мисълта, че може би и тоя да е престоял три-четири години в шести клас, за да е толкова висок в седми. Той престоя и една-две години във втори курс на факултета по теология на Шуменския Университет, след което се ожени и го напусна. В хода на тия мисли аз пък се сетих за съученичката ми Керанка, копанарска циганка, от едната година, през която учих и живях в Карнобат при татко. Керанка също повтаря три години седми клас, след което се омъжи... 

И докато мисля за поп Ясен Керчев, тия пияндурници продължават с разговора си:

- А аз пък, - подзема вторият - съм от другата част на квартала, където бяхме много по-прости. Ние ебяхме магарета! Даже веднъж наебахме едно прасе! Дойде обаче поп Ясен - ако щете вярвайте, ама точно поп Ясен спомена, без да сме обменили и думичка - и ни каза: "Грях е да се ебат магарета! Бог ще ви накаже!"

- И ти какво направи?! - викват всички въпроса си заинтригувано и в хор.

- Изнасилих го!

- А после?!

- Роди магаре!

В Аспаруховският хор, като в същинска социална симфония, запяват и едни комшии на Велико. Майка и дъщеря, дето ми е и колежка, които преди няколко дни ни подариха кафеварка и котлон. Виждат ме, че слизам откъм храма и питат:

- Какво стана днес?!

Разказвам им, казвам им и за жалбата в полицията, за планирания сигнал до прокуратурата. А те са скептични. Викат, че навсякъде попът бил с връзки.

- Обаче познавам една нападжийка! Даже спях с нея! - цакам аз - Ще му доведа НАП за сдружението му! За това, че от 2013-та нямат годишен доклад за дейността например. Сърбите нали знаете какво казват: "С курац че ги победимо!"

Щерката прихва да се смее... Ей, Боже прости ме, ама за смеха на Мимето живея! Да!

* * *

Задава се и местната община в лицето на чичо М. Тя пее издълбоко.

- Видях те онзи ден пред магазина с една местна пеперуда нещо се разправяхте, а ти вършеше щутротии. Стана ми симпатичен. От Аспарухово ли си?

И от дума на дума почва издалеко:

- Познавах поп Георги, когато още беше с първата си жена и с две деца само. Поправяше си колите при мене. Едни "Москвичи", дето все катастрофираше с тях. Веднъж ми вика: "Ще се прибирам за обяд, ама не знам да се прибирам ли и има ли място за мене. Вкъщи имаме в хладилника с жена ми два кренвирша и две деца", казва ми го, докато ме гледа жално... А сега седем деца има от две жени, а и земи купува. Как така става?!

Ех, чичо М., що задаваш "отговори"?!

* * *

- Абе, Велико, - викам му - ако тука е такава лудница, какво ли е във "Виница"?

- Не, не, - обяснява благо авва Велико - открай време Аспарухово е най-лудо.