Нямам църковен чин на епитимия (със съответната молитва), няма и отлъчване, няма даже и изповед... Чакали да се "разкая"...
- Добре, - рекох аз - ще се разкая, ще ви кажа в изповед, че ужасно съжалявам, дето съм ви наранил с това, което съм ви казал...
- Не! Трябва да е публично! И трябва да се отречеш пак публично от това, което си казал!
Абе я си гледайте работата, че да не кажа "Вървете по дяволите". Нито съм аз Галилео Галилей, нито вие сте повече от едни квартални мишоци.
* * *
"Целувка като тая на Иуда няма да Ти дам, нито Тайната Ти, Христе мой, на враговете Ти ще издам"
* * *
Причастих се (след като се изповядах), хубаво беше мястото, помня го отпреди близо 15 години. Пак си беше същото (със същите хора, макар доста поостарели), със същия свещенник. Литургията православна (с някои иновации - съвсем старите впрочем) - заедно с православните икони на олтарната стена (съвсем по канон), картини с религиозни сюжети (по Дюре) по корабните стени, статуетки на светците и на Богородица в католишки стил в имповизирания притвор.
По време на причастния канон се пеят ония песни, дето и ние ги пеехме (с протестантски произход, неутрален конфесионално текст и староградски аранжимент), преди да ни наложат своя "ограмотен идеологически вкус" разните там функционери с техните "старо-византийски маанета", които вкъщи си слушат чалга и гърмят из дворовете си с пищови, но в черква искат да ги разпознаваме като най-източноправославни, братовчеди на самия св. Йоан Дамаскин едва ли не... То затова и в храмовете им текучеството е тъй голямо - всякога са пълни, но на всяка втора-трета година пълнещите хора са все различни - старите си тръгват, като разберат, че братовчедът на св. Йоан Дамаскин е всъщност сестра на бай Мангал и метреса на сатаната.
"Целувката на мира", която "у нас" си дават "по православному" поповете зад затворени Царски Двери и спуснати завеси пред Олтара, докато съскат и един другиму си търсят по турски чалъма (и калъча), се размени сред цялото Събрание, като свещеник и дякон излязоха сред присъстващите в Кораба на Спасението, за да я разменят с всички богомолци.
Накрая (след литургията) слушахме "Не, за нищо не съжалявам" на Едит Пиаф и няколко рождественски песни на испански, италиански и английски от професионални певци. Чухме и една любовна. Накрая имаше на изхода почерпка с вафлички.
Пред Големия вход свещеникът помена "нашия православен епископ, който Си ни подарил да преподава вярно словото на истината". Не дочух и питах около себе си:
- Кой епископ той спомена?!
- Никого конкретно, - рече ми един.
А една баба се навед към нас, кикотейки се:
- Не му казва името на епископа, щото тоя епископ е... нелегален.
- Какво му се връзвате на тоя? - обади се някаква кака от задния ред, имайки предвид очевидно мен - Гъбарка се с вас, всичко му е ясно! Ама като знае толкоз, питайте го що се нарича с името на "френски кралски мускетар", като тая институция не съществува от 400 години, заедно със самата френската кралска.
Загледах я, позната ми се видя.
Права е жената. Тоя свещеник "чака" епископ, който ще преподава вярно (верен сам Нему и само Нему) Словото на Истината, както аз се "бия" в Името на Краля, който си е тръгнал.
* * *
Тъй, причастявам се в черква, която не поменава владика по име. Това нищо не е - бял кахър, искам да ви известя също, че преди седмица-две (три назад по-точно), свещеник Василий Шаган на неделната литургия в хр. "Свети Архангел Михаил" причасти копт-монофизит.
Това стана съвсем случайно и ето така...
Седя си аз на света литургия там, кръстя се всякога, колчем чуя "Отца, Сина и Светия Дух" и си викам сам в себе си: "Светославчо, дошъл си тука и простотии не бива да правиш. Ще почакаш, причастие няма да ти дадат бездруго (няма нужда да ходиш пред Потира, за да правиш там магарии), ама ще ти дадат нафора (антидор), после може и запивка (светена вода и вино) и ако си достатъчно бърз, ще се нагълташ "по обичая си" със сто-двеста грама "Кагор", преди иподяконът да се усети какво става и да ти издърпа канчето от ръцете. После ще има почерпка - сладкиши, вафлички, може даже и домашна баничка, донесена от някой "брат в Христа" в книжарничката до храма. А може Марто Димитров псалтът и шише ракия да извади..."
И в тоя миг, докато се смирявам, влиза самата "простотия", намирайки ме лично.
Индиец!
Истински индиец, ако щете вярвайте, родом от Британия. Студент по медицина във Варна. Православен, както се заяви, на име Ален.
- Итс ис ортодокс чърч?
- Йес, ъвкорз?!
(Пера и английски, ако не знаете, пера-недопирам, ама ме разбират)
- Иф ю лан гив сакраментс?! - питам го по някое време, щото дяволът си няма друга работа.
- Йес, йес! - оживява се.
Веднага се вмъквам в олтара и заявявам на поп Василий Шаган, че в Кораба има един православен индиец, студент по медицина, който иска да се причасти. Знам какво да кажа. Те в село Тераклия - гагаузкото молдованско село, от което е родом, постилат сигурно червен килим, щом чуят още, че иде лесничеят, а чуят ли за студент по медицина от Индия, вероятно волове за курбан колят.
Причасти го. Честитихме си.
- Конгречулейшънс - викам му и му обяснявам, че това е една наша традиция тука.
- Вери найс традишън! - вика оня.
Прекръсти се. С три пръста, ама наобратно - отляво надясно. Копт.
Искам аргос (тримесечно запрещение да служи) за поп Василий Шаган, задето причасти копт-еретик. Поговориха си, не ме интересува колко добре са се разбрали "кой какъв е", виновен ли съм аз, че Васил от Тераклия не знае и бъкел английски!?
Няма коментари:
Публикуване на коментар