"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

25 декември 2019

Олеле, то май излезе вярно! (Хайдуци - баща и син)




















Разглеждам сега снимки и разни стари кадри от телевизионни предавания. Чертите сходни, сходна походката. Зачитам се в стари публикации около кончината и опелото. Монашеското опело на набедения за биологичен баща извършено било от тогавашния митр. Натанаил от Неврокопска епархия и от викарийния епископ (Знеполски) Николай от София - набеден за биологичен син... Намекват ми го ясно и източници, които няма да цитирам.

Какъв ли скандал сега тече в синода между Варненски Йоан и Пловдивски Николай?! Ако помните, в по-ранна публикация посочих (ТУК) индиректно Йоан като инициатор на слуха, стигнал до мене не случайно (според мен), че митр. Геласий е биологичен баща на митр. Николай... Ценил ми някой акъла, решил че непременно ще го напиша това, щом го чуя. Ама не преценил добре как ще го напиша - цитирайки го. Тц!

Дали в синода четат блога ми?!

- Г-н Ангелов, аз лично нямам нищо против блога ви, но един мой събрат в синода на почти всяко заседание крещи по ваш адрес, заради публикациите в него и иска за вас отлъчване или епитимия!

Това са думи на Варненски и Великопреславски митр. Йоан в личен разговор с мен през 2016-а година, в които подизирам, че визираше именно митр. Николай.

- Не подозирах, Светльо, че толкова хора четат блога ти - казва ми архим. Никанор в края от първата третина на 2018-а година, а в края на втората третина възкликва - От синода те ненавиждат!

- Особено силно те мрази митр. Йосиф Американски - вика ми наскоро свещеник от български произход в чужбина.

- Отречи се публично от това, което си написал! Не е късно! - крещи горе-долу оня ден свещ. Василий Шаган, гагаузкият "апостол" на коптите във Варна - Напиши пак в блога, че си го писал мъртво-пиян!

Последният май искрено ме обича... Е, обичам го и аз, но повече обичам себе си, затова и ще се отстоявам, ако ще не само срещу всички, но и въпреки всички. Сбогом, приятели, не тъжете за мен, ще си намеря нови.

А на Йоан Варненски ще река оттука: Е, владико, преди Николай ти е крещял заради мене, почти без да си виновен. Сега ти крещи, но вече има за какво. Нищо, ти си свикнал! На мене например ми крещи някой само един-единствен път, сетне чува такива неща, обикновено със спокоен глас, от устата ми, че сам не иска повече да ме види нивга в живота си. Но различни хора сме и в това е... красотата на православието, богослове наш самороден, проповеднико велегласен, патрирахо бъдещ... в сънищата си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар