Благотворството на митр. Йоан Бурето и попските бандити във Варна

Много, много отдавна, чак около миналия петък, както би казала оная тъпа английска мечка Пух, любимец на всички джендъри (точно както онова френско леке Малкият Принц е на курвите и психоложките), вечерта в около 18.30, след като изчислих до последната капка алкохол в кръвта си, така че да се крепя някак на границата на привидната трезвеност, тръгнах, за да участвам в петъчната дискусионна беседа в новия храм, който посещавам във Варна, храм с малко особен статут църковен, но все пак единственият, в който все още ме търпят, че даже изповядват и причастяват. Напия ли се, ставам знаете осбено диалогичен и готов за всякакви беседи! Щом пристигнах, свещеникът мило ме посрещна и се оказа, че заради празничните дни, беседа няма, ами неколцина видни енориаши са се събрали в малката стаичка до залата на параклиса им и в непринудена дружеска обстановка пият по чаша вино. Поканиха и мен. Голяма грешка!

Сипаха ми хубаво и силно домашно вино. Но това бе критичното количество, което не просто ме бутна от границата на привидната трезвеност в откритото пиянство, но направо ме блъсна в бездната на предсъществуванието сред динамиката на "необразуваното ми още естество", както би се изразил Древният Псалмопевец.

- Може ли още една чаша? - попитах аз одрезгавял.

Обаче свещенкът явно видя, че носът ми вече свети като Александрийския фар, чрез който Клеопатра дава светлинни знаци на Марк Антоний, че хич не е време да се появява точно сега в Египетско и че в очите ми триста дяволи вече хоро вият, че положението сиреч става "Jебем ти и Jегипту, и Александриjу, и Библиотеку, и сви књижара на триста метара около кући", затова мило ми рече:

- Хайде да не прекаляваме!

Намусих се, мълчах три секунди, па най-просташки го попитах:

- Добре де, ама ти сега, така и не разбрах, имаш ли аргос от дядо Кирил или нямаш?!

Усмихна се равеселен, ама на мене ми стана неловко в потъмнялото ми, но и спорадично проискряващо съзнание, затова се изправих и тържествено заявих:

- Джентълмени, аз си тръгвам.

И подадох всекиму ръка по английски.

Три минути по-късно в английския двор на сградата паднах на дясната си скула точно пред магазинчето за герданчета и сувенири, както уверено и нашироко крачих с ръце в джобовете, което може да се види ето тук, на тази снимка, която още показва следи от събитието:

Горе-долу сещам се кога и къде също си навехнах кутрето на лявата ръка, защо обаче ме боли, като да е натъртена, лявата буза на гъза, нямам абсолютно никакво обяснение, освен подозрението, че задето на връщане към вкъщи минах покрай светата митрополия, а дедо Йоан Бурето сега си е във Варна... Напънал ме е (без да помня), аз съм се дърпал и... ето ти контузия встрани, а не централно, слава Богу! Това обаче е просто хипотеза.

То последното може и да е хипотеза, ама това хич не ми попречи в неделя, след като се черкувах пак при новите си приятели, които се оказа, че въобще не съм разсърдил ни с вида, ни с остроумията си, да ида право в книжарницата на хр. "Свети Архангел Михаил", за да се карам съвсем трезвен със старите си приятели. Застанах точно под портрета на дедо Буре, който стои от дясната страна на бюрото на свещ. Василий Шаган в стил "Седи отдясно ми, докле положа враговете ти в подножието ти", дето би рекъл пак добрият стар Псалмопевец и започнах:

- Гледай го ти него, свил тия малките свинските очички зад гейските си очилца и имитира мисъл. Грух-грух! Ямболски чукундур!

Тогава се приближи Ванката - местният главен благотворител и усмихнат попита:

- Искаш ли да ти дадем все пак от коледните пакети с вкусотии за нуждаещи се?

- По-дебел от тебе е само Емо А.! - контрирах го при същото предложение предния следобед.

- Ти познаваш ли Емо?! - озадачи се тогава.

Реших да не му казвам, че не само познавам Емо, ами му дължа и почти 500 лева, че не веднъж с една компания църковни обесници у тях тъй сме се напивали, че сме се изпокарвали (по-точно аз съм се скарвал с всички едновременно), защото бездруго нямаше да ми повярва. След като чух обаче, че Емо е замесен, изведнъж сега проявих огромен интерес към въпросните "луксозни пакети".

Това са продуктите от коледната инициатива на храм "Свети Никола" във Варна - празнични пакети за бедни, с която владиката и свещ. Василий Шаган особено се гордеят:

1. Месните продукти са консервите с пастет - едната с "Пастет домашен" е в приемлив срок на годност - 30.09.2022 г., срокът на Пастет "Апетит" обаче е нечетлив. Животът на оригиналния немски салам слайс на "Камко" от 150 гр. изтича след три месеца и нещо - 21.04.2020 г., а на полусух шпек "Стефанов" от 150 гр. на 7.04.2020.

2. Сиренето ще умре на 21.04.2020 г., а маслото 12 дни по-рано - на 09.04.2020 г.

3. От сладкишите слънчогледовата тахан халва ще почине след по-малко от месец - на 25.01.2020 г., локум "Сладки времена" с "вкус пъпеш" значително ще я надживее до 1.05.2020 г. Бисквитки Samyeli са помежду им - габардясват на 16.02.2020 г. Суха паста Sweet plus обаче отдавна е починала - 24.09.2019 г. и й личи!!

Същият инак свестен  (сякаш) човек Емо от склада си за храни наедро преди години даряваше продукти за препитанието на обгрижваните в православния наркоцентър. И пак с изтичащи или изтекли срокове на годност. Вие Емо не го съдете - това имал, това дал, ако мислите, че е без проблеми, щото е богат, лъжете се. A що (и дали) чрез черквата се опитва да си ги решава, си е негов проблем.

Питайте свещ. Васенка Шаган и дедо Хуан Бурето обаче защо рекламират епархийската благотворителност по сайтове и медии, след като това в същината си е подигравка с бедните и с децата им. И не се подиграва Емо, ами те, щото можеха не от Емо да искат, ами от някой хипермаркет да купят. Питайте и поп Гошо Фотакиев защо, след като събира по близо хиляда лева от около петнадесет човека ежемесечно с минимализирани до крайност разходи и големи общински субсидии, частни дарения и от НПО-та, за да ги "превъзпитава", ги храни с продукти, които в по-голямото си количество са за изхвърляне.

А инак Йоан Бурето това лято и в Аспарухово бе. Пред енорията на храмовия празник за всеобщо умиление на миряните се обърна към наркозависимите мило и топло:

- А след малко ще видим какво да направя за вас, момчета и момичета...

Какво да направиш ли?! Да спреш да обираш с поповете си родителите им, ямболски боб-тулуп!!!