"Зависимостта" в блог "Богословие" 

 В блог "Лирика" - "Остана ми една забава"

 Философските статии на Дiана Харчук ТУК

21 януари 2019

Попе, попе, къде ни е супата!?


автор на снимката: Велико Тодоров Димитров (Кампарито обаче не е нито за мене, нито за вас и няма да научите нивга за кого е, защото съм дискретен мъж, тъпаци изклецани!) 
"Лека полека и нещата си отиват на бой!" (Ъпсурт, из "Звездата")

Така или иначе нещата стигнаха до там, че по време на работа от всяка спирка очаквам да влезе някой познат бегло или почти непознат човек (щото попската секта непрестанно расте) и такъв токат да ми изгърми между очите, че да изгубя съзнание най-малко за десет минути, тъй че, давай да върви! К'во ти пука, майната му! Продължаваме.

Седим оня ден в храма аз, Велико и чичо Георги Пенчев и ядем кебапчета от благодарствения молебен. По-точно ние ядем, включително и неговите, а той ни гледа обичливо.

- Г-не Пенчев, - викам му - откакто Милена Ковчазова вече не се занимава с курбана, ами настоятелите-георгевити Тихомир Бинев и Илиан Греков, за почти година само веднъж е готвено. С Велико сме гладни, чакаме благодарствени молебени да се наядем...

Така си е, вече ги няма ежеседмичните братски трапези на двора. Тишо и Илиан веднъж сготвили, Тишо казал, че е много студено и така аз, Велико, кварталните бараби и бедняците чакаме лятото, за да почнем да ядем топла супа поне веднъж седмично. Дотогава с Велико ще ходим в закусвалня "Гюрлата", а бедняците да го духат, тях да ги хранят католиците, щото на Тишо "моралният стожер сред нас и пръв защитник на източната ортодоксия", дето продава ръчно правена водка от спирт и контрабандни цигари, му е студено!

- Да, - подема темата чичо Гошо - веднъж сготвиха и на единия му измръзна кутрето на левия крак, а другия го хвана лумбагото, но знаеш ли, Светльо, - продължава Пенчев - кое беше на потресаващото, веднъж го питам, щото аз вече не съм настоятел, Тихомир знае ли какво е да си църковен настоятел и какво като такъв трябва да прави, а оня ми вика: "Да, ние взимаме решенията!" Онемях най-вече от факта, че тоя го каза най-сериозно... Вярваше си дълбоко!

На езика ми беше да му река: "Ами като вбеси бай Христо, че заради глупостите ти преди години по мой адрес сам напусна, чакай сега Тишо и Илиан да въртят черпаци или лопати!" Ама му казах съвсем друго, щото го обичам:

- Аз навремето ви предупредих какво ще се случи, щото се връщах оттам, накъдето тръгвахте, ама вие не ми повярвахте...

Пенчев си замълча. Имах предвид поредицата "Градовете на Иисус - отворени писма до един капитан"... Но май с катехетските ми пояснения от времето, когато бях катехет и в енорията, освен в нарко-центъра, се получи като с дългите ми разяснения и разобличения относно методите и характера на протестантаската нарко-комуна "Рето". Нашият поп Георги прочете, обмисли и реши, че има хляб в това да подражава в злото.

У протестантите, особено у конгрешанския тип секти, за разлика от презвитериани и епископални църкви, моделът на "църковен" /или духовен/ съвет е протитип точно на това, което сега се случва. Съветниците /ръководители на отдели/ са досущ клато нашите неоправославни настоятели - тяхната главна функция, докато привидно ръководят разни "важни сфери", като мисиониране, социална дейност, ред в храма /молитвения дом/, е да обезпечават за пастора и проповедниците лъвския пай от парите и даренията на западните събратя, за тях е хиенския дял, а за черковните гугутки - трошиците. Затова, както преди години още писах, пасторът учи психология, заедно с богословието, за да може да манипулира "съвета", а чрез съвета - общността, която се заблуждава, че чрез съвета "демократично се самоуправлява"... Нашите аспаруховски попове - Добри Сватята и Георги Нинджата обаче тая "харзима" си я имат и без учене, като в това Сватята пред Георги е направо дилетант, затова неговата Милена не готви, а той е изолиран от управлението на енорията... Докато, както казахме, тече война между фракциите им, а поп Ясен Мъглата, дето ходи да му баят против ебане, както вече писахме, само фракция няма, защото е в мъглата и слуша предаванията на някой си Вацев, повтаряйки непрестанно: "Слушайте Вацев!"

На раздяла с настоятелстването Пенчев им принтирал текст из Посланията на св. ап. Павел, в който Павел обяснява на Коринтяните, че е абсурдно да се делят на фракции, според имената на духовниците си. Това било посланието от чичо Гошо... Ех, чичо Гошо, стари капитане, нежен няма да станеш, макар че, оказа се, че няма нужда, щото без да си нежен, си обичлив, ама дано помъдрееш! Целувам те братски, нежно и почтително по плешивата гола глава! Обичам те и тебе и се радвам, че не прецених правилно тогава - и без да си настоятел, пак се черкуваш с нас. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар