Митр. Григорий Кюфтето и дядо Иванчо П*тката

"Началото се разбира от края" (Преподобни Максим Изповедник)

следва от дядо Йорго Веселяка

 

Много време аз се чудих защо събития, разиграли се достатъчно публично през последното десетилетие, на които станах сам свидетел, а в някои бях и отчасти пряк участник, събития достатъчно скандални за всяка не само религиозна, но и общочовешка съвест, които би трябвало да предизвикат невъобразим скандал и решимост за промяна, прошумяха, като да не са били. Прасетата за гоене и нерезите в този свинарник, наречен синод на БПЦ продължиха да се изживяват като уважавани духовници и ментори даже нравствени в българското общество. Политици и общественици продължиха да им целуват публично ръцете, рехавите групички активни църковно миряни продължиха да се изповядват при тия изверги, изпявайки им и майчиното си мляко, полуатеистичният и номинално православен народ продължи да се тълпи по черквите по Коледа и Великден, да пали свещи, да се кланя и да дава в ръцете на тия престъпници и мерзавци най-милото и най-беззащитното си - децата си за кръщенки, мъртвите си за опело и невестите си за венчавки... Що ли се сещам, размисляйки, за стихотворението "Георгьовден" на Христо Ботев, ама айде нека караме подред...

През 2012-а година лятото беше намерен мъртъв в морето над Варна един знаков митрополит... Нито сигнали и вопли от отделни епископи, миряни или близки на този човек, нито даже скандалността на съшитата с бели конци интерпретация на смъртта с очеизвадни и безсрамно променящи се факти и "експертизи" възмутиха варненското свещенство, мирянство или въобще цялото "църковно изпълнение" на БПЦ или пък обществото, не го изкараха да протестира, камоли да се намеси... Кога започнаха "бунтовете" ли? Когато обезглавената в лицето на митрополита варненска църковна "аристокрация" и гравитиращите около нея "нотабили", се почувстваха застрашени от възможните разграбвания на ресурсите от митрополити като изпратения в началото от синода Калиник Врачански или за своите интереси за по-сетне от възможни наследници на митрополита, като епископ Борис Бачковски. Тогава тия се "сетиха", с половин уста и за малко, че митрополитът може и да е убит и то след като задружно побързаха да го погребат безсрамно и до три дни, за да се заличат окончателно възможните доказателства. Защо слагам "аристокрация" и "нотабили" в кавички ли? Че може ли да са аристократи духом селяни от молдованските села или израснали и възпитавани насред циганската махала люде? Или пък русенци, станали първом зетьове в Попово край Търговище, а сетне варненски попове? Или па оня поп - Дончо, дето се гордее как попадията му се облича бетер евтина магистрална курва?! Или са "нотабили" разните лели, дето основният им приход на забогатяване за от десетилетия не друго, а разните програми и проекти към Общината, които се въртят край митрополията и храмовете, когато общинската хранилка временно се поопразни?

Преди това пък, абсолютно противоканонично и противоуставно, един митрополит беше уволнен от синода и сменен с друг. Митрополит Симеон беше изпратен "на покой" в старопиталище в САЩ, щото рядко се вясвал в епархията си в... Берлин - митрополит Симеон. И на негово място сложиха Антоний, който пък изобщо не се вясва там. Съдбата на Симеон последва Галактион Старозагорски, заради здравословна несъстоятелност. Изпратиха го него в руско старопиталище пък. Не харесвах нито Симеон, нито, пази Боже, Галактион, обаче ми е въпросът - ако следствията от инсулт след автомобилна катастрофа пречиха на Галактион да си изпълнява задълженията, то диагнозата психиатрична на Пловдивски Николай, измислена от лекарите специално за неговия случай, която най-сетне научих - "религиозна маниакалност", нему не пречи ли да е митрополит?

Оказва се обаче, че това отдавна вече е играно в БПЦ, още във времето, когато варненския вятър ми е въртял сополите на плажа и не съм знаел чука ли ми се или ми се пикае. Още през 1994 година във Велико Търново. Вижда се ясно от публикуваните сега снимки на документи. До тези документи се докопах с помощта на някои нови приятели. Имам впрочем и видеоклип, на който действащ митрополит на БПЦ, облечен само в дамско бельо "на пеперудки", мяука като коте и подскача като маймунка, докато с флуоресциращ флумастер си е оцветил сфинктера като мишена, в която се "целят" с членове хубави екземпляри от мъжки пол... Но тоя клип ще излезе наяве тук чак тогава, когато въпросният тръгне да става патриарх. И... няма да стане. Обещавам ви го в памет на един Човек.... Както и да е засега...

* * *

Йорго Иванов Стефанов (нине-плюскающий митрополит Григорий Великотърновски) е роден през 1950 г. в Горноорхяховското село Козаревец и след като завършва СПТУ "Киро Конаров" в Горнa Оряховица със специалност тракторист, става послушник през 1968 година в Преображенския манастир. Тогавашният митрополит в Търново Стефан го държи послушник 6 години - до 1974-а, обяснявайки нежеланието си да го подстриже за монах с неговата некадърност. Йорго обаче е "кадърен" в друго. Той има роднина в Народната Милиция и по-точно в ДС, който му възлага мисия да открие къде е златото на известния още от Царско време с богатствата си манастир, за което знаят само игумените. И Йорго успява. Митрополит Стефан е принуден от властите да го направи монах и заедно с това да го направи йеродякон и Йорго започва да расте в кариерата, едва тогава започвайки да учи в духовната семинария, а сетне в академията в София, завършвайки ги през 1979-а В 1980-а Стефан го ръкополага и за йеромонах, като задълго се отървава от него. Йорго начева странстванията си по иностранни университети за специализации и различни епархии на БПЦ. В 1990 Йорго, вече като Константийски епископ, е нататрузен на митрополит Стефан за негов викарий в Търново.

Стефан горчиво плаща за униженията на Йорго, преди да намери той алтернативен път за "развитие" през структурите на Държавна Сигурност. На 6 март 1094-а Йорго е утвърден от синода като Великотърновски митрополит Григорий на мястото на живия още Стефан. На 10 ноември 1995-а Стефан умира в бившата си митрополия. Мълвата гласи, че отказващият упорито да се спомине старец е морен в края от глад от Йорго и даже собственоръчно душен, а търновлии са слушали предсмъртните му писъци от митрополията... 

 

Противоуставното назначение на Йорго за митрополит се опитва да осуети тогава Дирекция по Вероизповеданията към Министерски съвет. Търновски видни граждани и общественици впоследствие протестират срещу безхаберието му, грабежите и разврата. Но всуе. ДС е въдворила на важно място поредния свой изпълнителен нехранимайко и изверг, за да го завещае сетне на наследилата я българска олигархия, излязла от нейната люлка и среда.

 

Но ако сте тръгнали да превъзнасяте митрополит Стефан като светец и мъченик, не бързайте. Нему БПЦ дължи още един прогнил "дар" - този път от средата на 90-те години - лудия и амбициозен поп Христофор Събев, известен като Фори Светулката. По негово настояване и ходатайство Фори е направен от йеромонах на архимандрит. И пак едва ли без давлението на ДС, защото го виждаме сетне като добро оръдие в ръцете им при Разкола от онова време, който ясно се видя, че не цели нравствено и канонично обновление на Българската Църква, а война на едни кръгове олигархични срещу други за имоти и ресурси... Та въобще дядо ви Стефан, един от вдъхновителите и инициаторите на въпросното антикомунистическо "обновление", се оказа добър пласьор на оръдията на ДС-олигархията в Църквата - първом на Йорго, който впрочем днес е най-верен "сол-ташак" на сегашния им успешен проект - Николай Пловдивски, превзел БПЦ отвътре, за разлика от опиталия "отвън" Фори, а после и на самия Фори... В 1992 година Фори е направен от архимандрит на Макариополски епископ в оформилия се Пименов "синод" именно от Стефан, Калиник Врачански и някои други..

От тия документи стават ясни много неща. Не само защо на митр. Йоаникий Сливенски му е прякорът Иванчо П*тката: "Не ми се подписва, ама ме накараха, абе накараха ме, ама няма да го гласувам", но и как явно поповете Силвестър и Евгений до днес го държат под контрола си - както и преди време предположих: тоя умира от страх да му не обършат два шамара. Става ясно и за каква мисия някои готвят Фори Събев - разбиване и подмяна на синода - тръгва да "расте в кариера" въоръжен със свидетелство, че не е комунист, в какъвто грях се готви сетне да обвини целия синод... А защо тоя антикомунист го "подкарват нагоре" именно най-червените десари в синода, оставям вам да прецените.

следва продължение