План

"Стой, да умра помогни ми!" (Христо Ботев, из "Зададе се облак темен")

Нощ почти... Луна има ли? Не съм поглеждал, ебал съм й майката и на Луната!

Поглеждам първо протегнатите й ръце. С ръкавици са, както винаги, Слава Богу! По камъка отпечатъци от пръсти значи няма. Следователно ще чакаме полицията. Ще кажа, че съм го хвърлил аз. Преди някой да почне да оспорва, ще започна да буйствам... Ех, хубаво щеше да бъде, ако се бях напил, някак по-истински щеше да се получи!... Ами сeтне нея вкъщи кой ще я прибере? Оглеждам се за Кума, не го виждам. И Митко ще свърши работа.

Ще чакаме значи полицията. Минават двама-трима покрай нас и настойчиво шушнат:

- Тръгвайте, тръгвайте по-бързо!

Абе отче, май само аз ти вярвам, че пак си станал добър и благ! Тя не вярва, не вярват даже и Те...

* * *

- Той на Галата се смири, върна се към себе си. В Аспарухово съвсем се беше разпасал, станал беше арогантен.

- Човек трябва да се смирява заради Бога, не от обстоятелствата.

- Абе... То че е тъй, тъй е, ама...

- Какво "ама"?

- Е, нищо де, пак си права!

* * *

Както казваше Фан-Фан Лалето в едноименния стар френски филм "Бог ми е Свидетел, не исках кръв", докато хвърчат ръце, крака, черва и други карантии...

- Милке!!!

Иде бързо-бързо леля ви Милка Генчева.

- Предай на отеца, лельо Милке, че ще го платя стъклото, само да каже колко струва... Утре ще дойда да го попитам.

Ще го платя аз?! С пари в плик от "на умрял писмото". Е, хубаво бе, ще го платя! Какво сте се развикали!? На пет-шест транша. Може и на осемнайсет!

- По-хубаво да не идвате въобще! Ти идваш пиян и се караш с хората, а като доведеш жена си, чупите всичко! - вика Милка Генчева с моминско име "Божията правда".

Ох, така ли??! Ще ти кажа аз хубаво на тебе кое е най-добре! Ама... утре. Щото сега ме изпълва чудно смирение! "Хей за мен е всяко благо / при нозете на Христа. / там си аз почивам сладко / на Пресвята Му ръка" както се пее в един протестантски химн. дето ти няма от къде да си го чувала, Дърта Грешнице!

На следната сутрин веднага подир литургията леля ви Милка събрала в единия край на двора скромна публика в камерен състав и обяснява:

- А Светльо тази сутрин за "добро утро" ме нарече стара грешница!

Чувам те!

- Добре бе, не си грешница, само си стара - я успокоявам от другия край на двора.

Май прекалих пак?! Решавам да се сдобря сетне:

- Е хайде де, не се сърди! Може да си стара, ама си запазена!

Мълчи и стиска устни. Добре, че не знае да убива.

Подготвя се да сипе вода в машината за кафе. Струва ми се обаче, че тубата с водата е твърде тежка за нейната крехка същност.

- Дай да ти помогна! - опитвам се да взема тубата от ръцете й.

- Няма нужда, мога и съвсем сама! - издърпва тубата от ръцете ми.

Ей, урсуз-баба! И ичигьоз!

Машината е вече готова за ползване. И не, че ми се пие кафе, ама... Пускам стотинки в касичката, питайки невинно:

- Как да си направя кафе?

Както е разправял едно време Йоан Тетцел, дразнейки онзи заядливец Мартин Лутер, "щом монетата звънне на дъното на кутията, душата на мъртвеца, за когото сте платили папска индулгенция, се изстрелва от ада право към Небето". Че като се втурна кака ви Милка, нашата славна непенсионираща се счетоводителка, да ми прави кафе! А аз същевременно:

- О, благодаря ти неостаряваща сърцата грешнице!

Дано не разбере, че пуснах всичко на всичко в касичката три стотинки, защото ще ми издере очите, види ли ме!

* * *

А отец Георги ми даде пак 20 лева. Сам си го изпроси, Бог ми е Свидетел, че този път нямах такива намерения!

- Защо си тъжен и умислен?! - попита ме.

А аз смирено и самовглъбено:

- А, нищо-нищо!

А вътрешният ми глас: "Ти тъп ли си бе?! Сподели му!", докато другият вътрешен глас: "Мълчи си бе, гордостта е над всичко!" И като ги оставих тия двама идиоти да си "разговарят" в мене вътрешно, тръгнах подире му. Всичко чух! Даже научих, че предния ден е ходил на зъболекар, че всъщност бил родом от... Галата и че Иисус го обича. Тръгнал бил да се маха от Галата в посока Виница, но Господ го върнал обратно... Хм, излиза, че навсякъде другаде хората имат митрополити, само ние във Варна имаме дядo Йоан - Иво Михов Господа. Какво се оплаквате?!

Накрая в Притвора:

- Сподели...

- Ами аз работих на две места, сега само на едно и на 4-ти другия месец... - почвам да се кръстя енергично.

- Казвай направо!

- 20 лева!

Бърка си в джоба, поглежда какво е извадил и сякаш сам се изумява от тлъстата пачка с пари. Напипва първо една банкнота от сто лева и започва нежно да я гали... Мълча. Ако е полудял, защо да му преча?! Дядо Антоний като полудя, лошо ли ми беше?! Лудостта е неотменимо гражданско право!... Опомня се:

- Ох, тези пари са на един друг човек!

Да бе, викам си на акъла, един мина от тука на бегом, остави ти ги да ги пазиш и отиде да се удави! Аз го видях!

Но, млък!

* * *

- Няма да им се оставиш!

- Разбира се, Радост Ненагледна, само да се задържим, да се подредят нещата окончателно...

- План ли имаш?!

- Имам...

Имам аз "план"! Планирах да вляза в Одеска област, заобикаляйки Черно Море с пари "назаем" за автобус, подобно Ботев през Дунава и да стигна до фронта, за да се ударя с цялата Руска Армия, да защитя и майка ти, сиреч тъща си - Хубавата Ала със зелените очи, и баба ти, докато ти си на сигурно място при моята майка. И щях да имам сетне паметник в Киев, а ти да си вдовица на Капитан. Обаче се отмени планът ми, защото Путин се уплаши, неговата мама жидска!