Rolling Stones III

 

- Какво ще изскача такъв космат, тъмен и страшен от олтара да плаши хората!? Ще си боядисам аз косата огнено-червена и цялото си лице ще татуирам в готически мотиви и като идем следващия път, ще изскоча право пред лицето му пред олтара и ще викна: "Идвам да взема черната ти душа!" Ще получи инфаркт!

- Недей така, широка душа има всъщност...

- Широк му е гъзът на него!

- Престани!

- Защо? С години съм те чела, от какво се възмущаваш, последното е точно в твой стил!?

Ха така! С мойте камъни по моята глава!

- Защото за разлика от мнозина, които само безсрамно взимат, той умее и да раздава с лекота. Той не беше такъв, заедно сме се борили срещу злото.

- А той защо спря?

- Много деца му се народиха...

- И защо ги е направил толкова много?

- Ами нашите попове смятат контрaцепцията за страшен грях.

- Това не е ли при католиците?

- Абе тя разликата ни с католиците май е само в това, че техният папа е в Рим, а у нас всеки дръвник в расо се мисли за папа, когато някой по-папа от него не е наоколо, разбира се, в последния случай се превръща от папа в сервитьор, а ако се наложи и в компаньонка... И не е само до децата в неговия случай. След убийството на стария ни митрополит всичко стана грозно, трудно и цинично в нашата епархия.

- Как се казваше старият митрополит?

- Кирил...

И служеше точно там, в онази голямата църква на центъра, където искаш да се венчаем и където ти е толкова приятно да се молиш и да седиш...

* * *

- Велико и Диан ги съдиш без милост, а него не. Защо?!

Е, тука ме хвана натясно!

- Той ми е бил много близък приятел и много съм го обичал.

- А тях не си ли?

- Не чак толкова... А конкретно Велико никога, преди да го намразя, защото ми стана противен, ми беше просто забавен.

* * *

- И какво излиза, че в твоята Родина една от основните мафиотски шайки е попската?

- Така излиза.

- Аз не съм против свещениците, които носят достойно расата си. Но от такива се възмущавам! Ти трябваше да си свещеник, не те! Виждала съм те в подрасник по снимките. Защо не стана?

- Не знам, не ми се ставаше сякаш.

- Защото съвестта ти не позволи!

- Да, май и това така излиза.