Rolling Stones

Всички на Галата разпитват: "Къде е жена ти, къде е жена ти?! Кога ще ни я покажеш, що я криеш?!"

Е, ето ви Жена ми!... Ама давай подред.

* * *

Стоим си на вечернa молитва.

- Защо се подиграваш на Велико, че бил черен като маймуна?...

- ...Бетер маймуна e - вметвам тихичко.

-...Тука всичките българи са такива, освен тебе. С мама даже се чудехме защо си толкова бял, даже тя беше чувала, че българите сте черни. A ти бял... Сигурно е заради сръбската кръв в тебе?

- Сигурно.

- А къде е Фотакиев?

- Потърпи, сега ще ти го покажа.

Десет секунди по-късно отец Георги се подава от олтара на царските двери "в анфас". С ослепителна усмивка тип "алпийска зима" и чело по-черно от индийска нощ. Брадата му е пораснала не просто от веждите до гърдите, ами вече е почнала сякаш и от ушите да расте.

И тя напусна храма.

Отвън на пейката я питам:

- Всичко наред ли е?

- Да, да, що да не е?!

- Добре, ще ме почакаш ли тука да се изповядам, че утре ще се причастявам?!

- Разбира се!

Влизам да слушам проповед:

- Слава на Бога, велик и невероятен е Господ, един човек ни подари камбана!

Браво, викам си на акъла, че тая старата колкото пъти зачука, кучетата в квартала захващат да вият като на вампирска сватба.

- И пак слава само на Бога, наши приятели от чужбина, щото ние имаме приятели и в чужбина, - "Чакай, чакай, ти ще чуеш след малко новини от чужбина, по-точно от Украйна" викам си пак на акъла някак неосъзнато, почти пророчески - ни подариха нов покрив за храма да сменим този.

Поглеждам нагоре и пак си викам: "Че какво му е на покрива сега?!" Ама нали от покриви не разбирам, решавам да си мълча.

- И дограма ни дадоха, велик е нашият Бог!

Едното струвало 2000, другото струвало 6000 и тъкмо да чуем колко струва дарената дограма... Тряс!!!... Откъм Притвора.

Всички в един глас акапелно:

- К'во стана?! К'во стана?!

Тичам аз навънка и си викам на акъла: "Е, к'во да стане, на Господ толкова му хареса проповедта, че се обади с "Амин"... И то верно оказа се Господ! 

 

Две хиляди, пет хиляди! Къде хвърчиш бе, я си погледни първо пак... остъклението!

- Аз казах ли ти да си тръгваме, че нямаш работа тука при тоя черния бандит!? - пита ме тя.

"Абе каза ми ти, чух те, ама реших, че не си ти, ами е вътрешният ми глас..."

- Вземи ръката ми и тръгвай да си вървим. Сега решавай с мене ли си или с тях.

Разбира се, че съм с тебе! Тръгваме заедно, ама само да свием зад ъгъла.

И зад ъгъла:

- Ти знаеш ли колко пари струва това проклетото стъкло, дето го разби с камъка?! И как успя такъв огромен камък да вдигнеш?!

- С една ръка!

И понеже на последното нямам какво да кажа, започвам да си блъскам каубойската шапка в земята. Взимам си я от главата и "прас" в земята. Взимам си я от земята и "прас" на главата. И така около пет пъти. През това време нареждам:

- Пари за документите, пари за храна, пари за медицински застраховки!!! А сега и това стъкло, дето сигурно поне 100 лева струва! От къде да ги намеря, мари?!

- Душата ти, която спасявам, струва повече от всички пари на света!

Ох!! Всеки си намира майстора!!... Добре.

- А знаеш ли, че стъклото, което счупи, са го купували бедни и гладуващи пенсионерки за храма, не Фотакиев? От залъка си са делили, за да го поставят!

- Не го е срам! Значи и бабички обира! Значи ще дадем парите за стъклото на бабичките!

Ха, сега де! Ще търсим из Галата бабичките, купили стъклото!

И изведнъж прозрение:

- Ама тази църква не е ли собственост на Фотакиев?! Аз даже се чудих дали въобще е православна!

- Ами не, не е на Фотакиев! И е православна, на светия синод на каноничната църква в България е! И на всичкото отгоре е обществена сграда, та ако бяха извикали полиция, не просто нямаше да мога да те измъкна от ареста, ами щяха директно да те депортират! Ако тези хора бяха толкоз лоши, колкото съм ги описвал, щяха да го направят на минутата!

- Ох, съжалявам, покажи ми следващия път неговата къща...

Не, викам си пак наум, ще ти покажа колата му, разбиеш ли нея, повече ще го заболи!

 

- Всичко, дето с години писа за него, съм прочела, мислиш че ти е простил ли написаното?!

- Ами... иска ми се да е така.

- Защо?

- Защото съм писал това, в което съм вярвал, че е тъй. И съм писал и говорил от свое име, лично, залагайки само себе си! И той го знае. Заради Истината съм писал, не против него самия от злоба. А и нали сме християни, та истината трябва да е над всичко, над всичко именно, колко повече над личните ни пристрастия и чувства?!

 

Това е наивно... Да, знам, че е наивно.

- Ще ми купиш ли чипс?

- Не! Ще икономисваме няколко месеца, за да платим стъклото, дето го разби! Ще спестяваме не от друго, ами точно от любимия ти чипс!

- О, не!

Разбира се, че няма, Разкош мой, дай ми целувка сега и не обръщай внимание как крещя! Аз крещя само с устата си, ама сърцето ми танцува от смях.

* * *

- Следващия път ме заведи на Богослужение в храма в Аспарухово, където ходи оня Велико, за когото пишеш, за да уравновесим нещата. Имат ли в двора хубави големи камъни?

Не, имам по-добра идея. Видя ли се с пари, ще се качим на влака за Пловдив. Искам да ти покажа отблизо храм "Света Марина" там.