Вървим надолу от стария "Образцов дом" в посока отдел "Миграция" и
решавам пътьом да й покажа старата католическа черква. Влизаме вътре
и... Пълен модернизъм! В купичката с форма на раковина, в която
обикновено има светена вода, за да си затопи добрият латинянин пръстите,
преди да се прекръсти, подобно както стар турчин си ги мие подир
баклава, вода няма. Ама инак до купата шише с дезинфектант. Отстрани
вдясно на стената портрет на папа Йоан-Павел II. Много добре го
познавам, ама защо да не се заям с клисарката:
- Кой е този? Папа Бенедикт XVI ли?
- О, не! Това е Йоан-Павел II, папата светец.
Да
го еба и "светеца" аз него! Преди него отровата на икуменизма беше
просмукала само църковната история и отчасти еклесиологията. Сега е
заляла и наквасила всяка област от богословието и даже отделен въпрос,
благодарение на "светите му усилия". Докато се опитвам да измисля нещо
още по-дразнещо, се прекръствам в посока към олтара бавно и тържествено
от дясно на ляво и с три пръста и преди да река: "Трябва да уважаваме
чуждите светини, щом те си мислят, че на този еретически жертвеник се
случва истинно хлеболомение, ще се престорим от куртоазия, че е така",
Малечка ме изпреварва високо и звънко с въпрос:
- Ха, какво е това?!
- Олтар - услужливо се обажда клисарката.
- А принасяте ли върху него човешки жертвоприношения, защото изглежда доста странен?
Преди
да отвърна вместо клисарката "Разбира се! Даже папа Александър VI Борджия именно на този олтар лично е дефлорирал дъщеря си", засичам
погледа на възрастната жена и решавам, че е крайно време да си тръгваме,
вместо да казвам каквото и да е повече.
Излизаме
и срещаме поп Дончо Александров... То да минеш през която и да е част
на Гръцката махала и да не срещнеш Дончо, си е истинско чудо. Жена му
сигурно не го пуска почти да се прибира у тях, за да не й пречи да се
преструва, че рисува. Хили ми се отдалеко като мишока от илюстрацията на
детската приказка "Дядо вади ряпа". Не може да се отрече, че има
еволюция в нашите отношения с годините! В началото ме гледаше с
недоверие, после озадачено, сетне с презрение, а сега грее като ясно
слънце. Тъкмо бях пуснал сигнала, че поп Добромир от Аспарухово е
педофил. Може би това да му е било смешно. Смее се по същия начин
впрочем, по който самият поп Добромир преди години се смя, когато
прочете в блога ми, че според мене на Дончо жена му се облича и носи
като магистрална проститутка... Нашите свещеници сиреч може да не са
никак задружна компания, ама умеят да се веселят... за чужда сметка.
Първоначално
не можах да го позная. Хем Дончо, хем не е Дончо. Стори ми се
отслабнал. Как няма да отслабне тоя, като денонощно се мандахерца из
махалата?! Обаче и по-висок. Загледах се. Ами да! Беше откраднал
вълнената шапка на джуджето Хаяско (тип срязан конус) и си я беше турил
на главата.
- Дончо, ти ли си бе?!
-
Аз съм бе, Светльо - отвръща ухилен и едновременно с една тържественост,
подобно Яхве на Мойсей от Къпинака неопалимо запален, Боже прости!
Подминава ни, а Малечка:
- Този пък поп какъв беше?
- Един голям варненски разбойник!
Дончо
светкавично се извърна, чул всичко, макар от десетина вече метра
разстояние... Нищо не каза. Дончо, Дончо, защо са ти толкова големи
ушите?!
Защо чак сега ви го разказвам ли?! Щото
сега се сетих бе! А с каква цел ли?! Ами що да не направя между Дончо и
Добромир една хубава интрига!? Да се занимаят с нещо различно! Стига
единият по цял ден е мерил Гръцката махала, а другият чупил ръчките на
ротативките по хазартни зали. Че как няма да изчезнат от храма в Аспарухово стотици хиляди левове от свещи и
угарки, свети мощи, пари от касички?! Аз се чудя как сам още поп Добри
не е тръгнал да проституира!
А и какво да правя до края на нощната
смяна?! Писна ми да чета порно в сайта за секс-разкази и еротични
истории. Сега съм на категория инцест. Има спиращи дъха заглавия, дето
само тях да четеш, можеш да се напикаеш от смях. Например "Да се наебеш с
дядо си", "Аз, синът ми и кучето му Джак", "Тате и брат му с тънките
пишки". Уникално e, ама и това омръзва рано или късно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар