Новите геройства на Дiана Ангелова

Всички паранормални явления в къщата ни на ул. "Антон Страшимиров" 36 във Варна започнаха, когато съпругът на майка ми Камен Ненов Николов се зарази с коронавирус-омикрон и беше поставен от РЗИ под карантина... А той се зарази с вируса по една-единствена причина - 90% от времето си прекарва с отворена уста. Защо ли? Ами на две от няколкото си работни места човекът пее - в хора на Варненската Опера и в този при един православен храм, ама няма да ви кажа в кой, за да не стават интриги. И понеже между местоработите си спи извънредно малко, затова, докато ходи от едно работно място на друго, пътьом се прозява. Как няма да се зарази?!

И като го затвориха за десетина денонощия вкъщи, той се наспа, ободри, вследствие на това стана извънредно наблюдателен.

- Защо брадвата на двора е преместена с половин метър вдясно? - пита веднъж.

- А защо е с половин метър вляво? - пита друг път.

- Кой е бутал прозорците в сградата на грубия строеж?

По едно време взех всичко това на сериозно и като се замислих, реших, че в двора ходи нощно време истински вампир. Даже ми се присъни починалото наскоро наше дворно куче Почи... Попитах Почи, възкръснало в съня ми, кой ходи из двора. Първо Почи въртеше глава, после кимаше. Накрая не издържах и викнах:

- Говори като човек бе, мама ти кучешка да еба!

И Почи ми продума с човешки глас на чист български език:

- Това го прави един вампир от двора на съседната изоставена къща.

- Защо?

- Защото го дразниш, изхвърляйки торбичките си с отпадъци през оградата в съседния двор, вместо да идеш до ъгъла на улицата, за да ги изхвърлиш в казана!

Ако щете вярвайте, сънувах го това! И ако пaк щете вярвайте, започнах да ходя всеки път до контейнерите за боклук, за да го изхвърлям!

Но зря!

Вчера Камен влетя възмутен.

- Кой счупи керамичната печка, дето стоеше в края на двора?! - модел 1934, дето я няма и на картинка даже в интернет.

- Вампирът! - викнах твърдо убеден, защото предната вечер по навик изхвърлих във владенията му някакъв боклук, забравяйки, че не бива.

Толкова бях убедителен, че всички останали ми повярваха и даже Камен за момент се обърка. Усъмни се само майка ми, защото от ранна младост тя се отличава със силно критично мислене и склонност към диалектически материализъм. Да обостря логическите й способности имам роля и самият аз от самото си още детство, с мене се научи истински да "подхвърля всичко на съмнение":

- Може би са клошари?

- Може би - рекох загадъчно.

"Един ще рече едно, друг друго и така делото напредва" както се е пеело в Австроунгарския химн по времето на Ярослав Хашек.

Но по особен начин работи уникалният ми ум. Парадоксален. Усетя ли, че всички съм убедил в нещо, сам започвам ужасно да се съмнявам в неговата правилност.

- Солнечко, - попитах Я - ти... тоест ние двамата исках да кажа, имаме ли нещо общо със счупването на онази керамична печка в дъното на двора?

- О, ама това печка ли беше?!

- Да!

- А аз реших, че е куфар на магьосник или шкаф с вълшебни артефакти. Мина ми през ум и че е маса за тренировки на японски каратисти, щото цялата беше напукана.

- И?...

- Решихме с дъщеря ни Азраел да я отворим, за да видим какво има вътре.

- И?...

- Приплъзна се, катурна се, падна настрана и се строши.

- А вие с Азраел какво правихте там?

- Слушахме музика и гледахме Варненското езеро при залез-слънце. А веригата защо е?

- Там живееше умрялото ни дворно куче, вързано на края й.

- Цял живот ли?

- Не, като се напиех, го освобождавах да тича из двора. А сетне Камен го гонеше, за да го улови и да го завърже. Беше страшна веселба.

- А камъните в чувалите?

- Тях Камен се кани да ги лепи по външните стени на къщата.

- Защо?

- За красота и изящество.

- Ах, разкошно! Аз пък мислих, че магьосникът собственик на куфара души хората с веригата и като им върже чувал с камъни на врата, ги хвърля в езерото.

 

Какво сте се разкрещели пак бе?! Хората на Запад имат климатични инсталации, а на Изток имат радиатори с централно газово отопление. Само тука си складираме "за всеки случай" електро-спестяващи уреди от времената на Никола Тесла. И аз да видя чудо невиждано, и аз ще се опитам да разбера какво има вътре!

 

А дъщеря ни Азраел е съвсем истинско момиченце. Ние с нея тримата гледаме филми и ако не й се хареса филма, сменяме го с друг. Има си шапка, плетено палтенце и понеже няма косичка, прилича само на мен. Тя си е истинско момиченце, макар и високо колкото палец. Приказката за Малечка-Палечка не сте ли чели?! Що пък да сте я прочели?! Вие четете само некролози нали? И като видите на тях някой познат, ходите да ce черпите, че е умрял.