Сотня, слухай мою команду! (за родния свинарник)

"Поручик Галицин, а может вернемся, зачем нам, Поручик, чужая земля?!" 

Има хора, за които „новините от БПЦ и за БПЦ” са: кой какво осветил, кой с кого нещо обсъдил и за псевдоблаготворителността на висшия ни клир, при която се дават на едни нуждаещи се хора или за тях някакви средства, като обикновено, докато се раздават на нуждаещите се хиляди, под масата, между „благодетелите” от разни министерства, общини и митрополии изчезват, разпределени помежду им, десетки и стотици хиляди лично. Обичайно, това никого не учудва, което е страшното за нашата българска църковност и духовност, а не това в кой събор на кой гръцки остров сме участвали или отказали да участваме, какви са ни отношенията с Москва или с Константинопол, със Скопие или с Белград. Последното е външнополитическа църковна конюнктура, която иде, отминава и отшумява и малко зависи от нас как ще се развият или разрешат проблемите. Онова, с което оставаме, е нашия си, роден и мил, църковничарски свинарник, съставен от едни владици, които мислят основно за ядене, пиене, разврат и лукс.

А това, което мина незабелязано от т. нар. „църковни анализатори”, било из църковните сайтове и тези с православна тематика, било из светските медии или facebook, където всяка квартална кокошка е „анализатор” и „ментор” с неосведомените си и изкривени, понякога съвсем нарочно, за да се харесва тук и там, мнения, са имотите на БПЦ, възлизащи по обща груба оценка на около 4 милиарда в евро.

Мои източници от Пловдивска епархия, в това число художници-иконописци и преподаватели-богослови твърдят, че църковните имоти на Пловдивска митрополия вече ги „няма”. И по-точно не, че ги няма, но че до един са преминали или във властта, или под управлението на Георги Гергов.

Но преди да се върнем в Пловдив, нека видим какво се случи в София преди малко повече от 5 години. В годината на останалата за мнозина мистериозна смърт на Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. Няколко месеца преди инцидента имаше първо една заповед да бъде прекратена от определен човек, служител в светия синод, една дейност и не много след тази заповед – заповед за неговото уволнение от длъжността. Става дума за Митко Секулов, дългогодишен приятел и съратник на дядо Кирил, финансист на светия синод. По инициатива на Кирил Секулов, в качеството си на финансист на синода, получи задачата да опише и категоризира всички имоти на светия синод на територията на БПЦ. Месец-два по-късно задачата на Секулов беше отменена с решение на светия синод.  И още месец-два: дядо Кирил “отиде за миди” Още месец-два по-късно и Секулов беше освободен от длъжност с решение на светия синод… А най-интересното – няма пак месец-два и синодът гласува едно решение, което малко по-късно отмени, заради неговата скандалност – всички имоти на БПЦ-БП да преминат под управлението на фирмата „Смарт Брокерс”, без да са даже описани, нова и съвсем начинаеща в бранша, според запознати непринадлежаща, но намираща в шестцифрена финансова зависимост и задължения, като подизпълнител, на фирма на братя Диневи – олигарси от Сливенска епархия, част от същото котило – тежка стара партийна номенклатура, като споменатия Георги Гергов в Пловдив… Нищо никому не внушавам, чисто и просто… разказвам. Да.

А сега да се върнем в Пловдив. Съвсем наскоро, миналата година, бяхме свидетели на един кадрови трансфер. Единият викариен епископ на Лудата Владика там (по светски казано – заместникът му) Поликарп Белоградчишки, взет преди това от Видинска епархия със същата длъжност при покойния вече митр. Дометиан, зае тази длъжност в София, като викарий (заместник, представител) на патриката Неофит в Софийска епархия.

Кой е епископ Поликарп, по прякор “Кака Поли”? Възпитаник на Солунския Богослoвски факултет. Възпитан, но недовъзпитан, учил, ама недоучил, класил-недоизкласил. Да, всеки може да запише да следва, ако ще ядрена физика или космонавтика и да не се дипломира и всяка частна фирма може да го наеме за „специалист”, стига да реши. Но да стане такъв епископ, според действащия Устав на БПЦ-БП, не може. А той стана. На мене и това не ми пречи даже, защото прецедентът ми отваря врата за кариера, понеже и аз класих-недоизкласих в Белград. Само кажете кой действащ Владика да изчукам за целта?! Шега. Шегичка. Лично отклонение. Странното е не само, че Поликарп, без диплома за богословско образование, стана епископ, странното е и че беше ректор на държавно неакредитираната, но пък субсидирана Пловдивска Духовна Семинария. 

Странностите с кака Поля не свършват с това. По действащия Устав епископ не може да стане човек с кредити и нераздължени финансови ангажименти. Но освен, че Поля е сериозен длъжник на банки и хора, в това число една възрастна гъркиня, която продава жилище, за да го спонсорира, той е въвлякъл в такива задължения и братството на Одранишкия манастир в Софийско, за което лично игуменът им Ефрем преди години се опита да алармира в медиите. 

Това са фактите. А сега клюката. Запознати клирици от Софийска епархия твърдят, че до епископски сан Поликарп е стигнал, като го е купил. С парите на покойния архимандрит Августин от Троянския манастир го бил купил, който като жертва на църковна интрига придоби известност като „баба Гуси”. Като архимандрит във Видинска епархия и бидейки близък на тогавашния викариен епископ във Видин еп. Сионий, около погребението, последвало погромите в манастира от Сливенски свещеници и неонацистки политически мутри, когато Сионий е въвеждан за игумен на манастира, Поликарп е бил там. И докато грозно погребват отец Августин в гроб, чиято дъждовна вода не се и стараят да изгребат, а натискат с лопатите ковчега на духовника, за да го потопят, Поликарп докопва в килията на архимандрита кутия от обувки с пари, които Августин приживе е събирал, за да изгради в съседното на Троян село – Орешак, параклис.

Въз основа на описаното и изброеното, ние дълбоко се съмняваме в личните морални качества на Поликарп Белоградчишки да бъде православен епископ и изобщо клирик. Нещо повече, ако въобще говорим за някакъв етос при него, той е корпоративна етика – лоялност към тия, които го направиха епископ и го държат за такъв, помагайки му да напредне в кариерата. Като близък на Пловдивския митрополит освен това, Поликарп е поставен на такъв пост в София, че лесно може да подготви евентуални скорошни патриаршески избори в полза на Лудата Владика от Пловдив.

Това са нашите герои на вярата днес. Удобни на църковните акули, както и на политическите мутри, които заедно опоскват и оглозгват БПЦ по същия сценарий, както държавата ни през 90-те година на миналия век. Процес, който митр. Кирил тогава спря, но в началото на 21. в. не съумя. Църквата обаче ще го запомни с това, че поне опита.

* * *

Хайде да ги изметем!!