05 май 2016

Малка и Велика Схизма (VIII-ият Вселенски Събор)


автор Таня Мускетарката

Четвърти Константинополски събор (Осми Вселенски събор) е Съборът на Великата Схизма. Цяла поредица от събори са преди него, които са свързани с началото на разделението на Църквата на Източна и Западна и тази поредица е известна още като "малката схизма". 

Ще ги разгледаме един по един.

Съборът в константинополския храм ,,Свети Апостоли " 861 г. 
В него участват 318 епископи, в това число и представители на папата, както и Цариградският Патриарх Фотий, личен и добър приятел на византийския имп. Михаил III Пияницата и сродник на регента Варвас Склира. 

Фотий е утвърден като патриарх в очевидно нарушение на 10 правило от Сердикийския събор, което казва, че за да бъде посветен в епископския сан, духовникът трябва да е преминал през всички степени на свещенството - от четец до презвитер. Де факто Фотий ги е преминал, но само формално - само за пет дни той преминава от най-ниската степен до най-високата, за да заеме мястото на станалия неудобен патриарх Игнатий. В това отношение казусът-Фотий прилича на един от нашето съвремие - този с митр. Николай Пловдивски, при чието ръкоположение за Знеполски епископ е процедирано по сходен начин, според разкази на участвалия тогава индиректно в събитията Врачански архимандрит... Вината на патриарх Игнатий Константинополски била, че дръзнал открито да изобличава Варвас Склира в скандалното му съжителство със снаха му пред очите на на цялата империя. Вследствие на това патриарх Игнатий Константинополски се вижда принуден от властимащите да се откаже от сана си и да отстъпи на Фотий, който преди това е нямал нищо общо с църквата и клира - бил е преподавател в Магнаурската школа и императорски аскирит. 

Сваленият патриарх се обръща за с жалба към папа Николай I. Папата от своя страна свиква събор в Рим, който постановява, че решенията на събора в Константинопол са невалидни и незаконни. Впоследствие тези решения, продиктувани от верността на папа Николай към реда, установен в църковните дела, предизвиква гнева на Фотий и той започва битка срещу Рим и в частност папата. На този събор в Рим са приети също и още 17 правила, от които 6-то правило особено се откроява, а то гласи, че монасите не могат да имат частна собственост и тяхното имущество принадлежи на църквата.

Фотий, вече като патриарх, свиква през 867 година събор, на който са извикани източните патриарси. Основно на дневен ред е отклонението, според патриарх Фотий, на западната църква от Никео-Константинополския Символ на вярата, което според него се състои в това, че на запад се твърди, че Светият Дух изхожда не само от Отца, но и от Сина (Filioque). Недоволството на патриарха проличава в неговото Окръжно послание до източните патриарси, като той изказва несъгласие с тази добавка, използвана от франкските духовници, които са на мисия в България, защото я смята за неприемлива от богословски гледна точка. Основният му аргумент е, че тази добавка разклаща Божествения ред и Божественото единство. По-късно тези негови аргументи намираме в неговото съчинение ,,Тайноводство" и в писмото му до епископа на Аквилея. Фотий е бил наясно, че в Западната църква учението за Filioque по това време още не е утвърдено и че там има съгласие с него, когато съборът в Рим отказва то да бъде прибавено към Никео-Константинополския Символ. Но той е знаел, че западните духовници искат и имат стремеж да въведат Filioque, като използват богословски аргументи. Това твърдение е основен аргумент и ответен удар срещу решението на събора в Рим, взето в резултат на жалбата на патриарх Игнатий, че Фотий заема Константинополската катедра без основание и в разрез с каноните на църквата. В резултат на това Окръжно послание папа Николай бива анатемосан от Фотий (обявен своевременно от източните патриарси за Вселенски патриарх) като еретик. Това е началото на един период на крайно обтегнати отношения между двете църкви - Рим и Константинопол. 

На 25 септември 867 година, като следствие от този събор, новият император Василий I Македонец принуждава Фотий да се откаже от престола и сана си и отново е въздигнат за патриарх Игнатий Константинополски.

От 5 октомври 869 година до 28 февруари 870 е първият от двата събора, които са обозначени заедно като Четвърти Константинополски събор или Осми Вселенски събор. Този събор е проведен за помирение между Източната църква и Западната църква, свикан от imp. Василий Македонец, който имал интерес от запазването на владенията на Византийската империя в Италия и да се предпази от инвазията на арабите, но главната му цел е била да изпълни повелята на Иисус Христос христянинът да бъде миротворец. 

На този събор пратениците на папата са настоявали да се обявят всички разпореждания, които са били приети по времето на Фотий, а ръкоположенията, извършени от него, да бъдат обявени за противоканонични и епископите да бъдат низвергнати и анатемосани, решение което е прието. 

На извънредно заседание, проведено на 4 март сред участниците имало и български пратеници. На този събор България, по съгласие на Рим и Константинопол, минава под опека на Константинопол, при все, че Покръстването на светия Благоверен княз Борис-Михаил и славянобългрската държава да е в голяма степен плод на римската мисия по нашите земи, както и именно папа Николай I е този, който подкрепя Светите Братя Кирил и Методи, конкретно св. Константин-Кирил Философ, против т. нар. Триезична ерес, настояваща, че богослужението е възможно само на три свещени езика - еврейски, гръцки и латински, като така прави възможна проповедта сред южните славяни, а по-късно и сред източните. След края на този събор бил ръкоположен архиепископ на България - на Плисковската Архиепископия. 

Вторият събор в Константинопол (втората част от IV Константинополски и VIII Вселенски) се провел през 879 -880 година.
На този събор се решава връщането на патриарх Фотий като Константинополски патриарх. Дневният ред на събора е бил от пет точки: 
1) въпросът за първенството на папата
2) служенията в Църквата и връзката между тях
3) поместните обичаи
4) хиротониите без трон
5) Filioque

Ще се спра на най-важния от въпросите, т.е. на въпроса за Filioque. Обсъждането му станало по времето на шестото заседание и било взето решение за забраната му, като нещо което е погрешно, след предложение на император Василий|Македонец, този събор да осъди Filioque и да изведе Символа на вярата на франките като еретическо учение относно изхождането на Светия Дух и от Отца, и от Сина, нещо което франките вече били въвели в България. Дякон Петър, по нареждане на Фотий, прочел съответното определение, което било без прибавката Filioque, както и разпоредбата за пълно отлъчване на онези свещенослужители, които го прибавят и анатема към миряните, които го изповядват. Протоколите от това разискване и съборният орос говорят най-добре: 
,,Ние отлъчваме онези, които отстъпиха от Църквата, а прегръщаме и почитаме нашите единоверци, учителите на благочестие, на които дължим чест и свещена почит, както самите те ни завещаха. Така, като разсъждаваме и като проповядваме всички тези неща, които приемаме с разум и с език, обявяваме пред всички на висок глас определението на най-чистата вяра на християните, което снизходи при нас свише чрез отците, без да изваждаме [от нея] нищо, без да прибавяме нищо, без да заменяме нищо и без да поправяме нищо. Защото изваждането и прибавянето, когато никаква ерес не е предизвикана от изкусните измислици на лукавия, води до осъждане и до непростима дързост спрямо отците. А пък променянето и подправяне на думи на определенията на отците е по-лошо от предишното. Ето защо този свят и вселенски събор, като прегръща изцяло и заявява с божествено желание и правомислие определението на исконата вяра, което установява и гради твърдта на спасението, така прогласява към всички да мислят и проповядват ".

Следва

Няма коментари: