На един човек му умряло кучето.
Той много обичал кучето си, затова дошъл в нашия енорийски храм в град В., кв. Асп., за да попита дежурния свещеник дали би могъл да извърши над кучето му опело.
Случил се дежурен отец Д. с четирите прякора: поп Сумо, поп Сватята, поп Сватьомир и поп Добросват. Опечален чрезмерно, човекът го запитал, хлипайки:
- Отче-наставниче, може ли да опеете покойното ми куче?
- Но, моля те, сине, в никакъв случай! Само над хора се върши опело! Aз много недостатъци може да имам и като човек, и като свещеник, както пише постоянно затова и оня мискинин Светльо Ангелов - Портос, но за правата вяра и за каноните кръв давам, не отстъпвам! - уверил го със сърцераздирателна искреност попът, като току, с вътрешната част на свит юмрук, се потупвал там, дето би трябвало да се намира сърцето му между гърдите с големина колкото у двадесетгодишна девойка и продължил - Върви в Катедралата, там поповете за пари всичко правят!
- Добре, отче... - примирил се човечецът и на излизане от храма запитал, разглеждайки разтворения си дебел портфейл - А за там 500 лв. дали ще ми стигнат?
- О, чакай! - викнал тутакси светият отец Добросват - Спри, върни се тука, ще ти опея кучето!... Що не каза още отначало, че кучето ти е било кръстено, сине мой!?
П. П. Конкретният сюжет е адаптиран от виц, не е истинска случката, но подобни случаи с отец Сватята, не идентични на този от вица, но силно подобни, не са рядкост в практиката ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар