Според действащия член 13-и на Републиканската Конституция, православното християнство от източен обред, канонически и законово представлявано на територията на Република България и общините на българската Диаспора в чужбина от БПЦ-БП, е традиционната за страната религия.
От това следва, че всеки гражданин на Република България, осъзнаващ и споделящ своята православна верска и културна идентичност, има правото на територията на поверените му отговорности /в своята юрисдикция/, да реши дали да предостави на чужди за своите убеждения и религозен мироглед религиозни организации и движения поле и време за изява. Ако той желае да се консултира и вслуша в мнението на институционално оторизиран религиозен експерт от Традиционното вероизповедание, какъвто е г-жа д-р Десислава Пулиева, за да осведоми преценката си, то и това е негово право. Право е неговото лично пристрастие към дадено вероизповедание повтаряме, особено ако то единствено е упоменато като традиционно в действащата Конституция.
Ако мой приятел православен християнин ме попита за мнението ми, в качеството ми на студент по богословие, относно група религиозни хора, във връзка с тяхното желание да им се предостави от него терен за изяви, аз в никой случай не ще се почувствам подбудител на религиозно преследване и дискриминация, ако му споделя мнението си и го посъветвам да не им предоставя тази възможност, по причина, че ги считам за опасен и тоталитарен, чужд на нашите традиции и светоглед, религиозен култ, позовавайки се на религиозните си убеждения и пристрастия сам.
С решението си срещу г-жа д-р Десислава Пулиева Софийски районен съд /ТУК/ дискриминира православните християни в тяхното право на религиозно пристрастие в публичния сектор в случая с отказа да предоставят залите си управителите им в София, което си е чист либерален фашизъм, оправдаващ се с туй, че се бори с фашизма ужким.
Няма коментари:
Публикуване на коментар