Лунатизм/ Ходене насън

 

Коли ти перебуваєш на межі між світом Наві і світом Лімбо-неосознанно починаєш лунатити. Це стан-коли людина ходить, говорить і робить речі перебуваючи в стані сна. І наче в Луціани таке відбувалося: їй здавалося що говорить слова і взиває до коханого в реалі, тоді як це було в Лімбо. Знає вона це від муженька, який поруч і підтвердив що вона лише хропить і нічого більше не робить у сні.

Такий стан шкідливий як для самої людини так і для оточуючих. Це лікують таблетками, але ніхто не знає що ця проблема є суто психологічна і криється в глибині, тому таблетки не дуже ефективні в боротьбі з цією хворобою. Ця хвороба має лікувати скоріше гіпнозом й іншими регресивними методами. Її корінь лежить в нервовій системі людини і причина в прихованому стресі від пережитих бурхливих почуттів внаслідок психологічної травми. Проявляється зазвичай, коли задіються тригери пов’язані з трагедією яка викликає лунатизм. Звісно-це розлад сна, як і безсоння і тому треба боротися з цим на ранніх стадіях аби мозок не постраждав безвозвратно.

Варто дослідити фази сна і впевнитися що вони в порядку і лиш тоді можна вважати себе здоровим. Луціана знає і міцний сон де немає сновидінь, і полу-сон де ти прикімарив і провалюєшся в гущу подій в Лімбо, знає й кошмари викликані щоденним стресом.

Міцний сон дуже важливий як для фізичного так і психологічного відновлення організму після довгого тяжкого робочого дня. Варт підмітити ще й те, що поранення в Лімбо часто відображається в Лімбо. Наприклад, у Луціани синяки з’являлися на тому місці де її сильно вхопили в Лімбо. Люди думають, що нам сниться подібне коли ми в Наві хворіємо, але все якраз навпаки. Це Луціана пізнала, коли лягала невидимою а просиналася скаліченою. Таких випадків було багато і це давало всі основи для такого висновку. Що ж: любий розлад сна є небезпечним і тому варто заздалегідь виявити проблему аби потім лікування не було затяжним.

Перевод

Когато си на границата между света на Navi и света на Limbo, несъзнателно започваш да си тананикаш. Това е състояние, когато човек ходи, говори и прави неща, докато е в състояние на сън. И сякаш това се случи с Лучиана: тя си мислеше, че казва думи и вика любимия си в реалния живот, докато беше в Лимбо. Тя знае това от съпруга си, който е наблизо и потвърди, че тя само хърка и не прави нищо друго насън.

Такова състояние е вредно както за самия човек, така и за другите. Лекува се с хапчета, но никой не знае, че този проблем е чисто психологически и се крие в дълбините, така че хапчетата не са много ефективни в борбата с това заболяване. Това заболяване по-скоро трябва да се лекува с хипноза и други регресивни методи. Коренът му е в човешката нервна система, а причината е скрит стрес от преживени бурни чувства в резултат на психологическа травма. Обикновено се проявява, когато се задействат тригери, свързани с трагедия, което причинява сомнамбулизъм. Разбира се, това е нарушение на съня, също като безсънието, и затова е необходимо да се борим с него в ранните етапи, за да не се увреди мозъкът необратимо.

Струва си да проучите фазите на съня и да се уверите, че са в ред и едва тогава можете да се считате за здрави. Лучана познава както здравия сън, където няма сънища, така и полусъна, където спиш и потъваш в разгара на събитията в Лимбо, познава и кошмари, причинени от ежедневен стрес.

Здравият сън е много важен както за физическото, така и за психологическото възстановяване на тялото след дълъг тежък работен ден. Също така си струва да се отбележи, че рана в Limbo често се отразява в Limbo. Лусиана например имаше синини на мястото, където я сграбчиха силно в Лимбо. Хората си мислят, че така сънуваме, когато сме болни в Нава, но всичко е точно обратното. Лучана научила това, когато си легнала невидима и се събудила осакатена. Такива случаи имаше много и това даде всички основания за такъв извод. Е: всяко нарушение на съня е опасно и затова си струва да идентифицирате проблема предварително, така че лечението да не отнема много време.