Сонний параліч/ Спяща парализа

 

 Із моєї книги- "Лімбо Сонне Царство"

Чи було у вас таке, що ви не могли прокинутися якби не намагалися? У Луціани було безліч разів. В науці це називається - сонний параліч. Вірніше ти прокинувся, але не можеш рухатися; та в Лімбо параліч проявляється по іншому а саме: там ти як у клітці і простір замикається навколо тебе. Звичайно,ви скажете що то форма страху - клаустрофобії та там все інакше тож це нормально для Сонного Царства. Досі не визначено чому це відбувається з людиною, проте цю хворобу не вважають небезпечною. Я ж думаю, діло не у фізіології а в психічних рефлексах. Виглядає так, наче Лімбо не хоче відпускати подорожуючого аби показати щось важливе і задля цього блокується координація рухів у Наві, щоб людина не могла перервати сон.

Принципово сонний параліч виникав у Луціани під час напруженої гнітючої атмосфери сну, який сковував первобитним жахом. Сон наповнений яскравими емоціями добре запам’ятовується при прокиданні уранці. Мабуть тому так і задумано.

Її родина-мама та бабуся - люди зі снів яких їй ніколи не вдавалося піти аж доки вони того не захочуть. І в тих снах завжди присутня нервова напруга. Останнього разу Луціана та її мати були закордоном. Вони ще не довго там перебували, тож її мати облаштовувала а новий дім. А Луціана тим часом гуляла. Вона була в клубі для німфоманів, бо полюбляла подібне. Там один мужик дрочив перед усіма, взяв дилдо й дробив-уявляв себе жінкою думаю. І вона наче в трансі спостерігала за цим дійством. Та зовсім забула про час. Коли повернулася додому, була ніч - біля 22/30. Мати не спала і чекала дочку. Здійнялася сварка, мати сказала Луціані: «Де ти була?! Уже так пізно! Ти могла заблукати і не знайти дорогу додому!» місто, в якому вони перебували, було дійсно велике. Але Луціана ж не загубилася. Вона була обережна і намагалася донести ці думки мамі. Але це було важко, бо коли та переживає за свою дочку то її монолог неможливо було зупинити аж поки мати все не скаже доні. Так і сон контролювала силою волі аби займатися вихованням єдиної дочки котра в Наві була доволі далеко від отчого дому і на думку матері-потребувала наставлянь.

 

От моята книга - "Limbo Sleepy Kingdom" 

Чувствали ли сте някога, че не можете да се събудите, освен ако не опитате? Лучиана имаше много пъти. В науката се нарича сънна парализа. По-скоро си се събудил, но не можеш да мръднеш; а в Лимбо парализата се проявява по друг начин, а именно: там си като в клетка и пространството се затваря около теб. Разбира се, ще кажете, че това е форма на страх - клаустрофобия и там всичко е различно, така че е нормално за Сънното кралство. Все още не е установено защо това се случва с човек, но това заболяване не се счита за опасно. Мисля, че не е въпрос на физиология, а на психически рефлекси. Сякаш Limbo не иска да пусне пътника, за да покаже нещо важно и поради тази причина координацията на движенията в Navi е блокирана, така че човекът да не може да прекъсне съня си.

По същество сънната парализа се появи в Лусиана по време на напрегнатата, потискаща атмосфера на съня, която беше окована от първичен ужас. Сън, изпълнен с ярки емоции, се помни добре, когато се събуждате сутрин. Вероятно затова е проектирано по този начин.

Семейството й - майка и баба - хора от нейните мечти, тя никога не е успявала да напусне, докато те не са пожелали. И в тези сънища винаги има нервно напрежение. Последният път, когато Лучана и майка й бяха в чужбина. Те не бяха там от дълго време, така че майка й украсяваше нова къща. През това време Лучана се разхождаше. Тя беше в клуб за нимфоманки, защото харесваше такива неща. Там един мъж мастурбира пред всички, взе един вибратор и го смачка, представяйки си, че е жена. И тя гледаше това действие като в транс. Но напълно забравих за времето. Когато се прибрах, беше нощ - към 22:30. . Майката беше будна и чакаше дъщеря си. Имаше кавга, майката каза на Лучана: „Къде беше?! Вече е толкова късно! Може да се изгубиш и да не намериш пътя към дома!" градът, в който бяха, беше наистина голям. Но Лучана не беше изгубена. Тя внимаваше и се опитваше да предаде тези мисли на майка си. Но беше трудно, защото когато се тревожеше за дъщеря си, монологът й не можеше да бъде спрян, докато майката не разказа всичко на дъщеря си. Така тя контролираше съня със сила на волята, за да образова единствената си дъщеря, която беше доста далеч от къщата на баща си в Нави и според майка й се нуждаеше от наставници.