Котка (Ебаси съня!)

следва от "Котки"

- Светославе, спри да пиеш, алкохолик ще станеш! - рече отец Василий, както вече знаете, тия дни.

- Спри да пиеш, Светославе, гледаш много злобно, когато си пиян и ужасни неща пишеш и приказваш! - обажда се и отец Георги  завчера "антифонно".

- Ще спра да пия, Тодоре - споделям с протопсалта на храма в "Галата" Тодор.

- Най-добре ще сториш! - съгласява се Тошко.

Митко Георгиев:

- Ох, брат, стига вече пи!

А баба Милка Генчева и тя "барабар Петко с мъжете", на всяка манджа мерудия, на всяко гърне похлупак:

- Спри, спри най-сетне!

И спрях. Че то стана като решение на Църковен събор бе! Поместен! От три дни спрях и пак започнах да сънувам невероятни глупости... 

Предния път това се случи, когато бях в Сърбия през 2014 година. Тогава пак около три денонощия не пих и сънувам, ако щете вярвайте, в последната нощ, че съм Чуден Юнак във Вълшебен лес и имам задачата да го опазя от настъпващия зъл великан. Обаче трябва да остана буден, за да дочакам злия великан в кондиция, щото в самия ми сън, моля ви се, ми се... спи. За да не заспя (в съня си) ми помагат две горски феи. Едната малка, колкото кутрето на ръката ми, подобна на оная на Питър Пан - Дзън млада-младичка хвърчи покрай очите ми и с едни пръчици подпира клепачите да не се затворят. А другата около четиридесетака годишна, коленичила на поляната пред мене и ми прави фелацио, за да не... заспя в съня си. 

Когато се събудих, осъзнал какво съм сънувал, толкова се стреснах за психичното си здраве, че веднага отидох до кварталния магазин и си купих кило крушова ракия, с която веднага се напих. И пак започнах да сънувам нормални сънища - умрели познати, приятели и роднини, дето оживяват, говорят ми през дупката към комина или чак сега разбирам, че уж въобще не били умирали, вампири, обикновено порно, че съм шампион по бокс, че участвам в престрелка срещу полицията, че летя в Kосмоса съвсем телесно и  безапаратно и т.н, и т.н.

А тая сутрин, след като се прибрах от работа след почти 40 часа трезвеност, сънувам:

Котката ни се казва Самуила, мислихме я за котарак и наричахме нацяло Самуил (а галено Семи), защото жена ми прочете първо "Железния светилник", а сетне и "Преспанските камбани" на Димитър Талев, след което се поинтересува от поредицата му за цар Самуил. Обаче аз някъде я бях отдавна загубил, затова тя се информира за него подробно от интернет и така й хареса, че кръсти на него котката ни, докато я мислехме за котарак.

Та в съня ми Самуила можеше да говори с човешки глас и на човешки език. В моите сънища от подобен характер кучетата и котките редовно разговарят с нас по човешки, главно с мене всъщност, от останалите предпочитат да го крият. Та и в тоя сън за това със Семи знаех само аз. Помолих я да си признае, че може да разговаря с нас в присъствието на жена ми, а тя:

- Разбира се, че мога да говоря, само искам да уточня, че жена съм ти аз, а това тука е дъщеря ни! - рече и добави - Много се извинявам, може ли да мина, направете място, моля! - и се провря грациозно между нас.

След това я сънувах, че си играе с някаква заловена мишка, преди да я убие и изяде.

- Престани! - викнах й - Това е отвратително!

А тя:

- Аз и с гущерите така правя, ама на тебе не ти пречи.

- В гущерите няма нищо... антропоморфно. А мишлето те гледа с умни и добри очи!

- Хм - съгласи се и остави мишката намира.

Накрая в съня ми двамата с котката, не знам как, се озовахме в един дворен клозет със септична яма, тип "селски". Но докато обикаля дупката, Самуила се подхлъзна и цопна в лайната. Вадя я и се давя от смях, а тя:

- Стига си се хилил, а по-бързо ме вади от тука, че е срамота!

Извадих я, прибрахме се, жена ми я изкъпа, а тя се намърда до мене в кревата и опряла буза в бузата ми, ме прегърна с предна лапичка през шията... Будя се и... Точно в това положение и поза със Самуила заедно спим в действителност!

- Обичам те - рекох й вече наяве.

- Мяу - рече тя, което на котешки означава "И аз те обичам" и ме близна по устните.

Божичко, май трябва спешно да се напия, че да сънувам сетне пак нормалните глупости!