Дежавю

 

 

 

Із книги- "Лімбо Сонне Царство"

Всі знають напевно, що таке дежавю. Це коли ми відчуваємо, що таке з нами уже траплялося. Але в дійсності такого не було. Є такі сни, що викликають почуття повторення подій з реальності. Це не теж саме, коли сон повторюється удруге. Ні- це про сни, про ситуації та людей які були раніше або мають відбутися згодом.

Дежавю як хамелеон і не тому що змінює свою окрасу; якраз воно то є стабільно незмінним але не вивченим до кінця як і хамелеон. І якщо хамелеона можна охарактеризувати-зміною окраски під впливом тих чи інших емоцій, то дежавю не піддається логіці: воно наче з хаотичних деталей складене, однак не позбавлене сенсу. Якщо вивчати і поглиблюватися, то можна побачити деяку закономірність.

Такі сни є пророчими, коли показують що має відбутися і в Наві це підкріплюється відчуттям перед скорим пришестям подій зі сну. Та якщо такі сни про минуле, то скоріше всього дежавю хоче нас чогось навчити: показати над чим нам треба працювати в собі. Заперечуючи силу дежавю ми  наражаємо себе на неприємності. Луціана проігнорувала одного разу дежавю і покарання не забарилося. Вибравши невірний шлях, вона опинилася в місці де її могла чекати погибель. І це вже не була весела пригода, як здавалося спочатку, то була грізна реальність в якій вона не могла залишити те прокляте місце. Якби то було в Лімбо, то вона знайшла б швидко вихід та в Наві все не було так просто. Нині вона усвідомила свою помилку… хоч би не було пізно!

Передчуття того, що не все гаразд- вагома причина зупинитися і зробити крок назад. Так: саме назад, бо іноді краще відступити і уціліти ніж іти стрімголов уперед і загубити своє життя. Коли по приїзді в країну Луціана вивчала райони, то роздивлялася старовинні будинки і згадала що бачила в Лімбо точно такі ж.  І саме щодо них вона проігнорувала передчуття. Таких ситуацій було чимало. Часто ігноруючи передчуття, вона потрапляла в біду з якої завжди рятувала вдача яка породжувала чудо і ставалася подія чи траплялася людина яка почула благання Луціани й стала на заваді між нею та її роком.

 

От книгата "Limbo Sleepy Kingdom" 

Всеки знае със сигурност какво е дежавю. Тогава усещаме, че това вече ни се е случило. Но в действителност това не беше така. Има такива сънища, които предизвикват усещане за повторение на събития от реалността. Не е същото, когато сънят се повтори втори път. Не, става въпрос за мечти, ситуации и хора, които са били преди или трябва да се случат по-късно.

Déjà vu е като хамелеон и не защото променя цвета си; просто е стабилно непроменлив, но не е изучен докрай като хамелеон. И ако хамелеонът може да се характеризира с промяна на цвета под въздействието на определени емоции, тогава дежа вю противоречи на логиката: изглежда, че е съставено от хаотични детайли, но не е лишено от смисъл. Ако изучавате и се задълбочавате, можете да видите някакъв модел.

Такива сънища са пророчески, когато показват какво предстои, а при Нава това е подсилено от усещането за скорошно пристигане на събитията от съня. Но ако такива сънища са за миналото, тогава най-вероятно deja vu иска да ни научи на нещо: да покаже върху какво трябва да работим в себе си. Отричането на силата на дежавю ни поставя в беда. Лучана пренебрегна едно дежавю и наказанието не закъсня. След като избра грешния път, тя се озова на място, където смъртта можеше да я очаква. И това вече не беше забавно приключение, както изглеждаше в началото, беше ужасна реалност, в която тя не можеше да напусне това проклето място. Ако беше в Limbo, тогава тя бързо щеше да намери изход, а в Navi всичко не беше толкова просто. Сега тя осъзна грешката си...дори и да беше твърде късно!

Предчувствието, че всичко не е наред, е добра причина да спрете и да направите крачка назад. Да: точно назад, защото понякога е по-добре да се оттеглиш и да оцелееш, отколкото да вървиш стремглаво напред и да загубиш живота си. Когато пристига в страната, Лучана изучава кварталите, тя разглежда старите къщи и си спомня, че е виждала точно същите в Лимбо.И именно за тях тя пренебрегна предчувствията си. Имаше много такива ситуации. Често пренебрегвайки предчувствията си, тя изпадаше в беда, от която късметът винаги я спасяваше, което раждаше чудо и събитие или се случваше човек, който чу молбите на Лучана и застана на пътя между нея и нейния живот.