Реалізм і його негативні сторони/ Реализмът и неговите отрицателни страни

 

По перше людина через реалізм не вірить в чудеса Бога, бо її межі в матеріальному і дальше не сягають. По друге реалізм псує здоров’я і нерви, бо така людина не вміє радіти, вона живе за холодним розрахунком і не вірить у вирішення проблем, якщо це сягає за межі реалістичного. Навряд чи таку людину можна назвати щасливою. Це людина серйозна замкнута в собі, зверхня і сперечається з усіма, хоча видно що від реалізму толку мало. Такі люди збагачуються матеріально а не духовно, тому така людина не може багато досягти, осягнути найважливіше-Бога.

Людина помиляється коли вважає що реалізм зробить її сильнішою. Ну і що що людина може порішати матеріальні діла коли в душі все одно пустота, якщо душу не заповняє мир і любов. Реалісти постійно заклопотані і не вміють розслаблятися. Реалісти вважають оптимістів дурнями, але самі такі є. реалісти вважають що оптимісти бачать все в рожевих окулярах, радіють постійно а не удосконалюються. В очах Бога оптимісти як раз розумні, бо оптимісти охотніше ідуть до Бога ніж реалісти.

Взяти хоча б Ісуса Христа. Він не був реалістом а оптимістом. Бо як би Він робив ці чудеса якби не мав віри, бо оптимісти мають віру. Ісус робив це вірою яка не присуща реалістам. саме найдорожче що втрачають реалісти-це дружба з Богом. Як сказав апостол Павло» Збирайте скарби на небі, а не на землі» . досвід звичайно добре, але досвід повинен бути підкріплений вірою в Бога, щоб використовувався з розумом а не надаремно.  Бо Бог вкладе цей досвід куди у кращі справи чим реаліст сам би собі придумав.

Реалізм як антонім до духовної віри, бо віра робить такі чудеса в які реалістам важко повірити. Якби Ісус не вірив то не зробив би тих чудес, які зробив і не довів би Він Бог і тоді небуло б християнства. Страшно уявити що таке могло статися. О, тоді панувало б лише зло і небуло б добра і всі люди були б реалістами і небуло би надії на вічне життя. Тоді неможливе було би життя на цій землі. Добре що цього не сталося і тому дякуємо Господу, щ Його Син був оптимістом а не реалістом.

Можливо Армагедон прийде тоді, коли залишаться одні реалісти.

 Перевод-

 Първо, поради реализма човекът не вярва в Божиите чудеса, защото неговите граници в материалния свят не стигат по-нататък. Второ, реализмът разваля здравето и нервите, защото такъв човек не знае как да се радва, живее със студено изчисление и не вярва в решаването на проблеми, ако надхвърля реалистичното. Такъв човек трудно може да се нарече щастлив. Този човек е сериозен, самовлюбен, арогантен и спори с всички, въпреки че е ясно, че няма особен смисъл от реализъм. Такива хора се обогатяват материално, а не духовно, следователно такъв човек не може да постигне много, да разбере най-важното - Бог.

Човек греши, когато мисли, че реализмът ще го направи по-силен. Е, какво може да реши човек материалните дела, когато в душата все още има празнота, ако душата не е изпълнена с мир и любов. Реалистите са постоянно заети и не знаят как да се отпуснат. Реалистите смятат оптимистите за глупаци, но те самите са такива. реалистите вярват, че оптимистите виждат всичко през розови очила, радват се през цялото време, вместо да се подобряват. В очите на Бог оптимистите са просто умни, защото оптимистите отиват при Бог по-охотно от реалистите.

Вземете поне Исус Христос. Той не беше реалист, а оптимист. Защото как щеше да направи тези чудеса, ако нямаше вяра, защото оптимистите имат вяра. Исус направи това с вяра, която не е присъща на реалистите. най-ценното нещо, което реалистите губят, е приятелството с Бог. Както е казал апостол Павел: „Събирайте съкровища на небето, а не на земята“. опитът със сигурност е добър, но опитът трябва да бъде подкрепен от вяра в Бог, така че да се използва разумно, а не напразно. Защото Бог ще инвестира този опит в много по-добри неща, отколкото един реалист би измислил.

Реализмът е антоним на духовната вяра, защото вярата прави такива чудеса, в които реалистите трудно могат да повярват. Ако Исус не вярваше, тогава той нямаше да извърши чудесата, които направи и нямаше да докаже, че е Бог, и тогава нямаше да има християнство. Страшно е да си представим какво може да се случи. О, тогава щеше да царува само злото и нямаше да има добро и всички хора щяха да бъдат реалисти и нямаше да има надежда за вечен живот. Тогава животът на тази земя би бил невъзможен. Добре е, че това не се случи и затова благодарим на Господ, че Синът Му беше оптимист, а не реалист.

Може би Армагедон ще дойде, когато останат само реалисти.