Мої афоризми/ Моите афоризми

1)    Невдоволення собою і своїм життям пришвидшує старість. Через це ми озлоблюємося на весь світ, перестаємо співчувати і починаємо ображати.

2)    Навіть коли наше життя ідеальне, ми сумніваємося чи правильний шлях обрали. А сумніви-це дорога до нещастя.

3)    Змінами привязаностей не досягти ідеалу, його нема в людській природі і тому треба просто зрозуміти чого ти хочеш і цього триматися.

4)    Недарма кажуть не закохуватися у вигаданий ідеал, бо через деякий час коли пристрасть вщухає-ми бачимо істинну суть партнера і тому відчуваємо себе в’язнями свого вибору, розвивається почуття жалю до себе і вкінці як результат-деградація.

5)    Олігархи-це просто люди з гординею, які не розуміють що є вища влада чим гроші і це є любов: лиш вона покоряє назавжди бо приносить мир, тоді як гроші-насильний контроль над нацією.

6)    Філософія-наука, яка повинна мотивувати, вдохновляти та удосконалювати. В ній нема місця самообману. Коли філософ проповідує прекрасну сторону життя не розкриваючи другий бік-то він ухиляється від правди (є добро і зло а не лиш щось одне) і тим може нашкодити своїм послідовникам. Такий філософ не сприймає критики або об’єктивних порад щодо його робіт, а значить егоїстично сам собі перекриває путь до світопізнання і самовдосконалення.

7)    Сучасний світ каже що цілком реально поєднувати кар’єру і материнство. А я кажу: не може. Бо щоб досягти певного успіху потрібно обрати щось одне. Адже за кар’єрою ми не приділяєм дітям достатньо часу для їхнього виховання. І не треба виправдовувати себе тим, що робите це для них, адже діти будуть раді жити і в бідності лиш би батьки любили самовіддано.

8)    Ти живеш в світі не один і тому обираючи професію треба подбати не лише про своє благо а й про благо своєї країни, тільки тоді ти прожив недаремно і збагатився не лише матеріально але і духовно.

9)    Дітей треба заводити лиш тоді, коли ти відчув у цьому велику потребу а не тому що це роблять інші, адже інакше ти не зможеш повністю віддати себе батьківству.

10)                      З дитинства батьки учать нас вихованості і як бути добросовісним християнином і ми дійсно намагаємося такими стати, щоб батьки нами гордилися. Але нічого не виходить зрештою, тому що глибоко в душі ми відторгаємо цю концепцію через примусове виконання. І лиш коли ми самі захочемо змінитися, тоді отримаємо перемогу над своєю грішною природою.

11)                      Стереотипи-це те, що заважає бачити істину. Наприклад, більшість людей ,які ходять в церкву і їх учить релігія, вірять в строгий образ Бога і Його «караючу длань» .Але ті, хто пережив справжню зустріч з Ним і пізнав Його розуміють який Він є насправді, а саме: люблячий Отець який ніжно напутствує Своїх діток. Да, Бог любить нас і дбає тому ми живемо у цьому світі, маєм що поїсти і в що одягтися. Коли я це зрозуміла, то мій страх змінився на любов і вдячність. Саме любов-найкращий мотиватор для досягнення непорочності а не страх (як думають люди які люблять все контролювати).

12)                      Ми вважаємо правдою те, що знаходить відклик у нашій душі.

13)                      Коли людина кілька разів свідомо закриває очі від правди, вона перестане з часом її бачити. А це вірний шлях до погибелі.

14)                      Покоряти вершини треба для себе, а не для когось. Це безпрограшний варіант. Адже сам собі не зрадиш. І не треба  нікому нічого доводити, ти такий як є-гордися своєю унікальністю.

Перевод-

1) Недоволството от себе си и от живота ускорява старостта. Поради това се огорчаваме на целия свят, спираме да симпатизираме и започваме да обиждаме.
2) Дори когато животът ни е перфектен, ние се съмняваме дали сме избрали правилния път. А съмненията са пътят към нещастието.

3) Не можете да постигнете идеала чрез промяна на привързаностите, това не е в човешката природа и затова просто трябва да разберете какво искате и да се придържате към него.
4) Не напразно казват да не се влюбваме в измислен идеал, защото след известно време, когато страстта утихне, виждаме истинската същност на партньора и следователно се чувстваме като затворници по наш избор, чувство за развива се самосъжаление и в крайна сметка деградация като резултат.
5) Олигарсите са просто хора с гордост, които не разбират, че има по-висша сила от парите и това е любовта: само тя побеждава завинаги, защото носи мир, докато парите са насилствен контрол над нацията.

 6) Философията е наука, която трябва да мотивира, вдъхновява и подобрява. В него няма място за самоизмама. Когато един философ проповядва красивата страна на живота, без да разкрива другата страна, той избягва истината (има добро и зло, а не само едно нещо) и по този начин може да навреди на своите последователи. Такъв философ не приема критика или обективни съвети относно своите произведения, което означава, че егоистично блокира собствения си път към световното познание и самоусъвършенстване.

7) Съвременният свят казва, че е напълно възможно да се съчетаят кариера и майчинство. И аз казвам: не може. Защото, за да постигнете сигурен успех, трябва да изберете едно нещо. В края на краищата, поради нашата кариера, ние не отделяме достатъчно време на децата за тяхното възпитание. И не е нужно да се оправдавате, като казвате, че го правите за тях, защото децата ще бъдат щастливи да живеят в бедност, само ако родителите им обичат безкористно.
8) Вие не живеете в света сами и следователно, избирайки професия, трябва да се грижите не само за собственото си добро, но и за вашата страна, само тогава сте живели не напразно и сте се обогатили не само материално, но също духовно.

9) Трябва да имате деца само когато изпитвате голяма нужда от това, а не защото другите го правят, защото иначе няма да можете да се посветите напълно на родителството.
10) Още от детството нашите родители ни учат на добри обноски и как да бъдем съвестни християни и ние наистина се опитваме да станем такива, така че нашите родители да се гордеят с нас. Но в крайна сметка нищо не се получава, защото дълбоко в себе си отхвърляме концепцията чрез налагане. И само когато ние самите искаме да се променим, тогава ще победим над грешната си природа.

11) Стереотипите са това, което ни пречи да видим истината. Например, повечето хора, които ходят на църква и са учени от религията, вярват в строгия образ на Бог и Неговата „наказваща ръка". Но тези, които са преживели истинска среща с Него и са Го опознали, разбират какъв е всъщност Той, а именно: любящ Баща, който нежно се сбогува с децата Си. Да, Бог ни обича и се грижи за нас, затова живеем на този свят, има какво да ядем и какво да облечем. Когато осъзнах това, страхът ми се промени с любов и благодарност. Любовта е най-добрият мотиватор за постигане на почтеност, а не страхът (както си мислят хората, които обичат да контролират всичко).

12) Вярваме, че това, което отеква в душата ни, е истина.
13) Когато човек съзнателно затвори очите си за истината няколко пъти, той накрая ще спре да я вижда. А това е сигурен път към гибелта.
14) Трябва да покорявате върховете за себе си, а не за някой друг. Това е печеливша опция. В края на краищата вие няма да предадете себе си. И не е нужно да доказвате нищо на никого, вие сте такива, каквито сте - гордейте се с уникалността си.