Защо "прекръстих" отец Пламен пред.... Свети Никола Мир-ликийски

 

"Даj рибу, рибу, рибу даj!" (сръбска нецензурна песен, състояща се като текст само от тези две думи - на сръбски народен и уличен жаргон "риба" се нарича женският полов орган, подобно като у нас "слива", но у нас се има предвид не обикновената джанка, ами кюстендилската синя слива и то по-точно половинката й след разполовяване, погледната от вътрешната страна, а според сърбите е "риба", заради аромата й)

Добре мина Никулден във Варненския "морски" храм "Свети Никола". За традиционния "курбан" от Военноморските сили докараха "водоноската" с рибена чорба, а в кухнята при съседния храм "Свети Архангел Михаил" изпекоха скумрия и раздадоха също на събралия се народ.

А аз пък пак поисках прошка от Варненския и Великопреславски митрополит. И пак получих.

- Прости ми, Владико.... пак!

- Да си жив и здрав!

"Обезательно буду!" (Владимир Висоцки, из "Случай в ресторане")

Аз не отидох там, за да искам на Йоан прошка, о, не! Ама адски ме досрамя в един момент! Първоначално веднага след Литургията тръгнах от човек на човек между познатите си стари енориаши в храма и...

- Сложи си ръка на сърцето!

Слага си я наивникът/наивничката, мисли си, че след като съм трезвен, ще кажа нещо мъдро и душеспасително, пък аз:

- Според тебе владиката не е ли бременна?

Смях!

- Ставай да побързаме, преди да е изяла целия курбан самичка!

Още по-голям смях.

Обаче правя "грешката" да го кажа и на един наистина дълбоко вярващ и то по църковен начин вярващ брат.  Реакцията беше само в погледа му - неразбиращ, с болка... Че като ме досрамя, Божичко, само как ме досрамя! 

 

* * *

 

Със Стельо Моряка хапнахме скумрийки - две-три, посърбахме рибена чорба - по две-три, Но не се наядохме истински, а и нямаше нищо за пиене. Затова се присламчихме към инвалидизирания отец Стефан, ужким за да му помогнем да се качи на втория етаж в сградата на храма "Свети Архангел Михаил", където беше баш софрата.

- Венчански, подай проходилката! Стельо, дръж ме под мишницата!

Командва отецът, а ние изпълняваме.

- Той защо ти вика "венчански"? - пита ме Стельо междувременно.

- Щото знае, че съм се венчавал пет-шест пъти!

Не бе, майтапя се. Той знае и дядо ми Ангел от Венчан Провадийско, антифашиста с паметната плоча, и братята на баба ми - полковниците от МВР, работили в Ямбол, и вуйчо ми отец Иван от Пирдопско, когото в Търново убиха през 90-те и с когото са учили в духовната семинария заедно, ама какво да го разправям сега това, ами давай - смях да става.

И стана смях.

Аз, Стельо и единият син на отец Йордан - секретарят в митрополията, изпяхме няколко песни заедно и всички останаха много доволни, докато не запяхме на чист руски "Катюшата". На половината отец Василий ни прекъсна, щото хем дето поддържа Украйна в сегашната война, но там беше и новият кмет на Варна, та стана малко неловко. Аз реших да "замажа" положението, та запях за баланс: "Батько наш Бандера, Украiна матi, мi за Украiну будем воювати". Но се получи още по-неловко, един вид "обратен ефект":

"Грешка, грешка, голяма грешка, обърках софрата, голяма грешка!" ("Грешка, грешка!", "Обратен ефект" в перифраза)

Накрая нещата леко се поразвеселиха. Стельо буквално строши под тежестта си дървения стол, на който седеше, защото изяде около три тенджери манджа. Столът се разпадна под него. А мене, след като почнах да пия от две чаши едновременно "хем вино, хем люта ракия", ме прихванаха македонските песни... С някои пихме и на брудершафт. Горе-долу се разотидохме нормално, но не знам кой дявол ме бутна да вляза пътьом пак и в храм "Свети Никола". Само ме бутна, не влезе с мене, защото знаем, че дявол в черква не влиза, понеже има алергия към тамян. Евангелие дяволът чете "по свой начин", ама го чете отвънка, на стъпалата на храма, подобно владика празнична проповед пред народа!

И виждам поп Пламен. Нали го знаете онзи, дето в расо ще го видиш само в храма, а навън се носи облечен като лондонско денди и кълчи в походка гъз като балерина от "Болшой Театър"? Той по времето на Негово Вископреосвещенство митрополит д-р Кирил беше нейде изчезнал, даже и от Варна, ама с новия митрополит се появи пак и пак баш в храм "Свети Никола" по чудо Божие! Не, нищо не намеквам, само си "записвам"...

"Батько дасть команду "Бой! Шашки на головой!" (казашка песен)

Пристъпих зад гърба му в храма, изравнихме се странично и с дясната ръка, с китка извъртяна назад, го... прекръстих. Осених го първом с три пръста, събрани заедно, по челото, после по дясното рамо... по лявото рамо и таман до осеня и корема му, оня се усети какво става и отстрани ръката ми.

 

- Аз мога да ти бъда баща!!! - развика се Пламен.

- Ти, мръснико, баща не можеш да си ми, аз баща си, Царство му Небесно, зная и той беше благ, добър, щедър и справедлив човек!

 

И така си беше... Един от сегашните домакини в храма - С., когато се домъкна от Търговище във Варна преди много години и нямаше къде да живее, го прибрахме с тогавашната ми годеница в техния семеен апартамент. Там седя безплатно около два месеца. След това го заведох в дома на татко и там седя около месец... Хайде, ние с Ю. бяхме вярващи, черкуващи се, на тая основа го прибрахме, ама тати беше пълен атеист и мнението му за "възкресението от мъртвите" и "задгробния живот" се събираше в две думи: "Умра ли, ако ще на хуя ми дърва да цепят!" Но на тати му беше просто достатъчно да му кажа: "Тате, тоя човек няма къде да се прибере!"

 

Защо разправям за С. ли и каква му е връзката с поп Пламен в тая история... Ами следната - на вечернята служба в деня преди Никулден гледам С. и другия домакин Кр. се направили пред храма на "Сто кила ракия давам", ама съвсем буквално с ракия. Седнах да се заслушам и понеже за разлика от тях бях трезвен, можех да "ръководя" разговора:

 

- Какво става със Санди? Защо изчезна? - попитах ги.

 

А Санди е еднокракият просяк от копанарски произход, който все стои пред храма от поне 20 години. Той е инвалидизиран работник от БДЖ вследствие на трудова злополука и докато чака пред храма да му помагаме всички, които го обичаме, жена му и двете му деца постоянно прислужват където и с каквото могат насам-натам... Все се усмихва, ама с цяло лице, както се смее дете. И ако нещо не му е нужно, па са му го дарили, преподарява го. Така веднъж получих шише с марков коняк. У дома им коняк никой не бил пиел, та що да го носи до вкъщи. :Личен и близък приятел на покойния отец Христо Фотакиев!

 

И тогава С. решава да да се похвали с отвратителното си гласче, по-уродливо даже от кьопавата му снага и малоумното личице:

 

- Аз го изгоних. Добутах го един ден до баира на уличка "27 юли" в инвалидната му количка и му казах: "Върнеш ли се още веднъж, ще те пусна надолу по улицата"!

 

Поглеждам към Кр. за потвърждение, онзи кима, на другия ден и сам Санди го потвърди, когато го видях... Почнах да заеквам, адът ме задави в гърлото:

 

- Слушай С., как си си го позволил това, няма начин някой да ти го е разрешил от отците!

 - Има, има кой!

 

Мамицата ти, ох, змии да те ядат, боклук търговишки!!!... Но кьопави. луди и уродливи не се бият, та влязох в храма, там беше отец Василий. "Мать твоя также!" рекох си, ама като го погледнах, досрамя ме. Зная го, това няма как да дойде от него! Не няма как!!... Затова просто му разказах Изтърпях до идния обед, когато не видях поп Пламен... и по пиянска интуиция, без да съм съвсем сигурен, че той е крив, стана, както вече ви разказах...

На следния ден разбрах, че С. е заплашвал и сестра В., разбрах го от самата нея, казал й е буквално, че ако пак я види, щял да я улови за косите и завлече в кв. "Владиславово", откъдето е тя... А В. с благословия от отците помага в чистенето на храма, в богослужението и требите срещу парче хляб буквално из всички храмове от десетилетия, даже в Катедралата.

 

Какво се случва, отци и братя?!! Как сатаната влезе в Храма?!