Істочник всього/ Източникът на всичко

 

Так як соняшник тягнеться до сонця і кожна тварина отримує силу від свого істочника,-так і людині треба визнати що Бог їх Творець і лиш Він може дати все необхідне для щасливого життя. Душа наша тягнеться до Отця Небесного і лиш тілесний розум стоїть на заваді возєднанню людини з Богом. Для мене немає нічого ціннішого ніж дружба з Богом і служіння Йому. Моє серце знає добро і стережеться зла, воно відчуває присутність Бога, Який живе на Небі і вірить Йому неістото, бо знає що немає прекраснішого сильнішого всепоглощаючого почуття ніж любов Господа. Біблія- для мене як розмова з Живим Богом, коли я читаю її то ніби чую Його голос і мене наповнює трепет: страх і любов одночасно-два необхідних почуття для взаємопорозуміння з Богом. Я знаю що Він завжди поруч зі мною: радіє зі мною в перемогах і підтримує крепкою рукою в дні випробувань. Я готова повністю з Ним злитися і виконувати Його волю до кінця свого життя- це так солодко угождати Богу і тоді я знаю що моя праця гідно оцінена і я працювала не дарма. Він той Хто-цінує мене і в Його очах я безцінна. Я не розумію як люди по добрій волі можуть відмовитися від величного дару-любові Бога, тільки тому що не бачать Його! А навіщо їм тоді серце? Моє серце відчуло і визнало Його, змогло б і їхнє та люди вагаються доки не стане пізно каятися і тоді ніщо вже не врятує хоч би й вони прозріли. Бог каже в заповіді, що треба любити людей, але я ніяк не можу змусити себе це робити, коли я згадую що люди наругалися над Тим Хто піклується про них і роблять це знов і знов-то в мені прокидається ненависть до них. Я не прийму такої несправедливості- коли на добро відповідають злом! Така я є, хоч знаю що ненависть погана риса і диявол робить боляче людям через ту ж саму ненависть. Бог любить людей, бо вони Його діти, а диявол вважає це слабкістю, бо люди нікчемні і негідні любові Бога. Ні, я з цим не згідна-Бог сильний і немає сильнішого від Нього, з тим що люди такі-згідна. Однак ,як казав мій пастор у проповіді-диявол завжди путьом невеликої правди намагається звести людину зі шляху. Але цей одержимий нічого не отримав від такої розмови зі мною і я його поставила на місце. Він утік, як і писалося в Біблії: «поразіть диявола Словом Божим і він втече від вас». Саме віра і грає ключову роль в боротьбі зі злом. Да, я ненавиджу людей за все огидне що вони коять, але служу їм щоб зробити світ кращим бо саме цього від мене очікує Бог-такий мій завіт з Ним (як і у всіх християн що віддали Йому своє життя). З кожним днем я все більше пізнаю Бога і тому я  завжди намагаюся стати ще кращою, щоб бути гідною Його дружби (адже для мене немає нічого гіршого ніж відлучення від Бога).

Перевод-

Както слънчогледът достига слънцето и всяко животно черпи силата си от неговия източник, така и човек трябва да признае, че Бог е неговият Създател и само Той може да даде всичко необходимо за щастлив живот. Нашата душа се домогва до Небесния Отец и само плътският ум стои на пътя на единението на човека с Бога. За мен няма нищо по-ценно от приятелството с Бог и служенето Му. Сърцето ми познава доброто и пази злото, усеща присъствието на Бог, който живее на небето и вярва в Него, т.к. знае, че няма по-красиво, по-силно, всепоглъщащо чувство от любовта към Господа. За мен Библията е като разговор с Живия Бог, когато я чета, сякаш чувам гласа Му и се изпълвам със страхопочитание: страх и любов едновременно - две необходими чувства за взаимно разбиране с Бога . Зная, че Той е винаги до мен: радва се с мен в победите и ме подкрепя със силна ръка в дните на изпитания. Готов съм да се слея напълно с Него и да изпълнявам волята Му до края на живота си - толкова е сладко да угодя на Бога и тогава знам, че трудът ми е добре оценен и не съм работил напразно. Той е Този, който ме цени и в Неговите очи аз съм безценен. . Не разбирам как хора с добра воля могат да отказват великия дар на Божията любов, само защото не Го виждат! И защо тогава имат сърце? Моето сърце Го усети и позна, тяхното също, а хората се колебаят, докато не стане твърде късно да се покаят, и тогава нищо няма да ги спаси, дори и да са просветени. Бог казва в заповедта, че трябва да обичаш хората, но не мога да се насиля да го направя, когато си спомня, че хората са обидили Този, който се грижи за тях и го правят отново и отново, омразата към тях се събужда в мен. Няма да приема такава несправедливост - когато на доброто се отговаря със зло! Такъв съм аз, въпреки че знам, че омразата е лоша черта и дяволът наранява хората от същата омраза. Бог обича хората, защото те са Негови деца, а дяволът смята това за слабост, защото хората са нищожни и недостойни за Божията любов. Не, не съм съгласен с това - Бог е силен и няма по-силен от Него, съгласен съм с това, че хората са такива. Въпреки това, както каза моят пастор в проповедта, дяволът винаги се опитва да заблуди човека чрез една малка истина. Но този обсебен човек не получи нищо от такъв разговор с мен и аз го поставих на мястото му. Той избяга, както пише в Библията: „порази дявола с Божието Слово и той ще избяга от теб“. Вярата е тази, която играе ключова роля в борбата със злото. Да, мразя хората за всичките отвратителни неща, които правят, но им служа, за да направят света по-добро място, защото точно това очаква Бог от мен - това е моят завет с Него (както с всички християни, които са дали живота си на него). Всеки ден опознавам Бог все повече и повече и затова винаги се опитвам да стана още по-добър, за да бъда достоен за Неговото приятелство (защото за мен няма нищо по-лошо от отделянето от Бога).