Прогнивше суспільство. Прогнивша людська особистість/ Гнило общество. Гнила човешка личност

 

Давайте подивимося правді в очі і перестанемо себе обманювати: ради нас самих. Правильно оцінювати себе і цей світ важливо, щоб жити а не виживати. В цьому світі йде боротьба за виживання і положення яке зачасту виборюється грязними методами. Світ егоїстичний та жорстокий бо кожна людина доклала до цього зусилля. Світ ілюзій-все побудовано на обмані, а тому несправжнє; тому що справжнє-це те що побудовано на правді і свободній волі( де не було насилля). Наскільки світ херовий я дізналася в повній мірі нещодавно, хоча і раніше про це знала але ці сюрпризи які підкинуло мені життя ледве не звели мене з розуму. Я воліла б того не знати, бо це змінило мене: так і буває коли твій світогляд підвергається атакам нових знань. Моя мрія обернулася для мене кошмаром саме тому, що я тікала від проблем замість того щоб їх вирішувати. Солодко прельщала перспектива спокійного життя, але замкнулися двері клітки за мною. Раніше я думала, що життя з мамою то тюрма, але я не знала справжньої тюрми;вона ж бо просто хотіла щоб я стала кращою і мала життя на яке заслуговую та я вперто її не слухала. Пішовши на союз, який ізначально був фікцією, бо там не було любові а лиш вигода-я ступила на опасну дорогу від якої мати мене рік застерігала. Далеко поїхавши я зрозуміла свої помилки, яка цінність була моя сім’я яка любила мене жертвенною Любов’ю, а я натомість була невдячним дівчиськом. І зрозуміла що цей нинішній союз звичайне захоплення було, як і в інших романах котрі були не довгі але палкі. А моя справжня і єдина любов до першого чоловіка-я однолюбка, яка просто була німфоманкою доки не зрозуміла що зраджувати означає втратити людину яка приймає мене і дорожить мною як ніхто інший. Ах, як часто в молодості ми припускаємося низки помилок і в етоге залишаємося з цією проблемою сам на сам, бо завдяки своєму скверному характері втратили всіх хто міг би підтримати і виручити в тяжкі часи. Як виправити фатальну помилку? Повернутися до того від чого тікав і боротися за своє майбутнє; не інакше і чим раніше тим краще, аби не втратити все остаточно. Бог створив нас вільними і зберегти цю свободу необхідно для того, щоб ти значив щось як особистість. Як мало цінності ми маємо в очах інших людей і всі намагаються тебе осудити хоча і самі не кращі. Люди звикли підмічати погане, а хороше-наче того й не було і дякую не скажуть: скажуть зробив хороше ради вигоди а не просто так і ти завжди не такий як того хочуть( проте всім не вгодиш, тож не намагайся а краще живи по совісті не очікуючи нічого взамін). Часто нас не розуміють навіть власні батьки. Якби люди розуміли що всі різні і кожен має право на самовираження, якби поважали чужі ідеали то в світі запанувала б гармонія. Життя непередбачуване, ніколи не знаєш в якій ситуації опинишся і чи не вчиниш так само погано. І я досі не підозрювала на що здатна, але в цей час моя темна сторона(яка є в кожного) сильно проявила себе хоча і ради захисту мрії й істинної любові,-я розумію що вчиняти погане навіть ради чистого і прекрасного також являється гріхом. Та я не стала ненавидіти чи жаліти себе, як зазвичай коли зроблю неправильно,я прийняла істину про себе і цей світ і вирішила застосовувати темну сторону в боротьбі лиш за справедливе добро. Намагаюся оптимістично відноситися до випробувань і уроків Божих, бо знаю що без цього ніяк-того що Небесами призначено, того не уникнути. Я помилилася Болгарія не стала для мене домом ані прихистком; я усвідомила що неможливо досягти щастя втікаючи від чогось або когось і тому вина тяготить приносячи страждання. Боротися доведеться так чи інакше за те чи інше, але краще це робити не на чужині-от що я зрозуміла. Помилки треба виправляти, щоб стати кимось і не опозорити свого роду, тільки тоді можливий духовний ріст: коли більше не повторюєш помилки. Поживши півроку в Болгарії я усвідомила що моя країна найкраща, бо рідна і як чистий діамант; тоді як болгари недосвідчені нечистоплотні егоїсти, які деградують і тому їх нація іде на вимирання. Єдине що мають, то курорт який їм дала матінка-природа але таку красоту засмічують( добре лише зробили, що заводи знищили які повітря забруднювали). Вони хвастаються що азбуку створили, але нині не хочуть істину визнати що знає весь світ( як Росія чинить геноцид над Україною, а вони дебіли люблять руський народ який допускає страхіття, лиш тому що цар руський їх колись освободив). Болгари шукають вигідного життя без великих зусиль, проте як бачимо своєю хитрістю не багато вони досягли. Я пишаюся своєю Україною і те що я їх частинка, бо навіть дурні болгари шукають родства з нами; настільки ми величні що болгари розповідають про спільне коріння з українцями. Сім’я в якої я жила щодня п’ють і третирують один одного, головне щось вимагають один від одного але ніхто нічого не збирається міняти і це такий собі замкнутий круг а всі вони хочуть кращого життя. Були б нормальна сім’я, якби навчилися чути один одного і дбати про благо кожного, але тут кожен думає про. себе а не про благо всіх( так і в суспільстві чинить людина). Отець працює і всіх забезпечує бо мати хвора раком дома виховує дочок дорослих і опікує так що 30-ти річні досі незаміжні і безробітні; одна не працює бо має шизофренію на почві розбитого серця яку її мати ще й неправильно лікує, а інша-просто тому що лінива і поведінка розпущена. А син цієї матері, то окрема тема. Разом і з ними і він збожеволів й закрився від людей да так,що всі його ненавидять, а сім’я яка його любить-для нього вороги хоча він так схожий на матір яку так ненавидить(цікаво що в житті таке часто можна зустріти, ми схожі стаємо до тих до кого відчуваємо сильні емоції). На принципі цієї сімейки я хотіла показати уродливу сторону цього світу. Є звісно і прекрасна, але всі лаври не заслужено дістаються багатіям, які розгадали секрет системи(яку частково побудували) і піднялися на  п’єдестал. Людська система побудована з давніх часів на брудних затіях і борців проти неї знищують або оманою змушують відступити. Князь тьми-сатана зробив так, щоб слабких підкупити і звести з праведного путі а сильних знищити або відволікти на інше аби вони не докопалися до істини. Бог, Творець усього живого-лиш на Нього надія, бо лиш Він в силах перемогти диявола якого колись породив. Це все я веду не до того щоб осудити когось, а для того щоб люди побачили свої помилки і змогли їх виправити. З недавніх пір я учуся смирення і зрозуміла одну істину, як оправдати а не осудити:всі люди слабкі і  від тої слабкості припускаються низки помилок і вони вірять що не було іншого виходу для досягнення своєї цілі. Я-та що говорить, бо більше немає кому:ніхто не насмілиться і я кайфую від того, що своїми словами доставляю їм неудобства. Це мої маленькі кроки на шляху до реформ, які розіб’ють цю систему вщент: цеглина за цеглиною. Всі ми прагнемо до спокійного щасливого життя проте не вчиняємо правильно як того вчили нас батьки, бо система розчарувавши нас з ранніх літ самостійного життя, змушує діяти по рощоту. І цим ми заражаємо все суспільство і наступні покоління, обрікаючи їх на страждання. Дехто прагне до ідеалу і це їх велика помилка, бо ідеалу не існує в цьому світі-земля проклята під владою гріха(якому люди піддаються замість того щоб от вергнути і розірвати порочний круг). Повірте ніякі земні ізвращенні насолоди не варті того, щоб втратити щось таке близьке цінне та дороге серцю. Варто завжди стежити за своїми вчинками, бо вони впливають не лише на нас а й на тих кого ми зустрічаємо на своєму шляху. Зберегти незалежність важливо-це не лише наше право від народження, але й влада вершити великі справи:головне не заходити задалеко, бо незалежність неповинна досягатися порабощанням інших.

Перевод-

Нека се изправим пред истината и спрем да се самозалъгваме: заради нас самите. Важно е да оцените правилно себе си и този свят, за да живеете, а не да оцелявате. В този свят има борба за оцеляване и позиция, която често се печели с мръсни методи. Светът е егоистичен и жесток, защото всеки човек е положил усилия за това. Светът на илюзиите - всичко е изградено върху измама и следователно нереално; защото истинското е това, което е изградено върху истината и свободната воля (където не е имало насилие). Научих колко прецакан е светът наскоро, въпреки че знаех за това и преди, но тези изненади, които животът ми поднесе, почти ме побъркаха. Предпочитам да не знам това, защото това ме промени: това се случва, когато мирогледът ви е атакуван от нови знания. Сънят ми се превърна в кошмар за мен именно защото бягах от проблемите, вместо да ги решавам. Перспективата за спокоен живот ме привличаше сладко, но вратата на клетката се затвори зад мен. Мислех, че животът с майка ми е затвор, но не познавах истински затвор, защото тя просто искаше да стана по-добър и да имам живота, който заслужавам, а аз упорито не я слушах. Влязъл в съюза, който първоначално беше измислица, защото там нямаше любов, а само печалба, стъпих на опасен път, за който майка ми ме предупреждаваше от година. Пътувайки надалеч, осъзнах грешките си, колко ценно е семейството ми, което ме обичаше с жертвена Любов, а аз от своя страна бях едно неблагодарно момиченце. И разбрах, че този сегашен съюз е обикновена страст, както в други романи, които не бяха дълги, но страстни. И моята истинска и единствена любов към първия ми съпруг е моногамна жена, която беше просто нимфоманка, докато не разбрах, че изневярата означава загуба на човек, който ме приема и ме цени като никой друг. Ах, колко често в младостта си правим поредица от грешки и накрая оставаме сами с този проблем, защото благодарение на лошия си характер сме загубили всеки, който би могъл да ни подкрепи и помогне в трудни моменти. Как да поправя фатална грешка? Върнете се към това, от което е бягал и се борете за бъдещето си; няма друг начин и колкото по-рано, толкова по-добре, за да не загубите всичко окончателно. Бог ни е създал свободни и запазването на тази свобода е необходимо, за да означаваш нещо като личност. Колко малка стойност имаме в очите на другите хора и всеки се опитва да те съди, въпреки че самите те не са най-добрите. Хората са свикнали да забелязват лошото, а доброто сякаш не се е случило и няма да ви благодарят: ще кажат, че сте направили добро в името на печалбата, а не просто така, и винаги сте не това, което искат (все пак не можете да угодите на всички, така че не се опитвайте, а живейте според съвестта си, не очаквайки нищо в замяна). Често дори собствените ни родители не ни разбират. Ако хората разбираха, че всеки е различен и всеки има право на себеизразяване, ако уважаваха идеалите на другите хора, в света щеше да цари хармония. Животът е непредвидим, никога не знаеш в каква ситуация ще попаднеш и дали няма да направиш същото лошо нещо. И все още нямах представа на какво съм способен, но в този момент моята тъмна страна (която присъства във всеки) силно се прояви, макар и в името на защитата на една мечта и истинска любов, разбирам, че правейки лоши неща дори за в името на чистотата и красотата също е грях. Но не започнах да мразя или да се самосъжалявам, както обикновено правя, когато направя нещо лошо, приех истината за себе си и този свят и реших да използвам тъмната страна в борбата за добро. Опитвам се да бъда оптимист за Божиите изпитания и уроци, защото знам, че без това не може да се избегне това, което е отредено от Небето. Грешах, България не стана нито дом, нито убежище за мен; Разбрах, че е невъзможно да постигнеш щастие, като бягаш от нещо или някого и затова вината тежи и носи страдание. Ще трябва да се бориш по един или друг начин за това или онова, но е по-добре да не го правиш в чужда държава - така разбрах.  Грешките трябва да се поправят, за да станеш някой и да не опозориш себе си, само тогава е възможен духовен растеж: когато човек вече не повтаря грешки. След като живях шест месеца в България, разбрах, че моята страна е най-добрата, защото е родна и е като чист диамант; а българите са неопитни нечисти егоисти, които деградират и затова нацията им върви към изчезване. Единственото, което имат, е курортът, който майката природа им е дала, но те са осеяни с такава красота (единственото добро нещо, което направиха, беше да унищожат фабриките, които замърсяваха въздуха).  Хвалят се, че те са създали азбуката, но сега не искат да признаят истината, която целият свят знае (как Русия извършва геноцид над Украйна, а тези малоумници обичат руския народ, който допуска страх, само защото руският цар някога е освободил тях). Българите търсят доходен живот без много усилия, но както виждаме, не са постигнали много с хитростта си. Гордея се с моята Украйна и че съм част от нея, защото и тъпите българи търсят родство с нас; толкова сме велики, че българите говорят за общи корени с украинците. Семейството, в което живях, пият и се лекуват всеки ден, основното е, че искат нещо един от друг, но никой няма да промени нищо и това е някакъв затворен кръг и всички искат по-добро живот. Те биха били нормално семейство, ако се научат да се слушат и да се грижат за доброто на всички, но тук всеки мисли за. себе си, а не в полза на всички (така прави човек в обществото). Бащата работи и осигурява всички, защото майката е болна от рак вкъщи, отглежда възрастни дъщери и се грижи за тях, така че 30-годишните все още са самотни и безработни; едното не става, защото има шизофрения от разбито сърце, което майка й също лекува неправилно, а другото просто защото е мързелива и има разпуснато поведение. А синът на тази майка е отделна тема. Заедно с тях той полудя и се затвори от хората, дотолкова, че всички го мразят, а семейството, което го обича, са врагове за него, въпреки че той толкова прилича на майката, че мрази толкова много (интересно е че в живота често можете да срещнете това, ние ставаме подобни на тези, към които изпитваме силни емоции). Въз основа на принципа на това семейство исках да покажа грозната страна на този свят. Има, разбира се, и красива, но всички лаври незаслужено отиват при богатите, които разгадаха тайната на системата (която частично изградиха) и се изкачиха на пиедестала. Човешката система е изградена от древни времена върху мръсни идеи и борците срещу нея са унищожени или принудени да отстъпят чрез измама. . Князът на тъмнината Сатана направи това, за да подкупи слабите и да ги отклони от праведния път, а силните да унищожи или отклони към нещо друго, за да не стигнат до истината. Бог, Създателят на всичко живо, надеждата е само в Него, защото само Той може да победи дявола, когото някога е родил. Правя всичко това не за да осъдя някого, а за да накарам хората да видят грешките си и да могат да ги поправят. Наскоро се научих на смирение и разбрах една истина, как да оправдавам, а не да осъждам: всички хора са слаби и от тази слабост правят поредица от грешки и вярват, че няма друг начин да постигнат целта си. Аз съм този, който говоря, защото няма кой друг: никой не смее и аз се надрусвам от това, че им създавам неудобство с думите си. Това са моите малки стъпки към реформи, които ще разбият тази система тухла по тухла. Всички се стремим към спокоен и щастлив живот, но не постъпваме правилно, както са ни учили нашите родители, защото системата, разочаровала ни от ранните години на самостоятелен живот, ни принуждава да действаме според решетката. И с това заразяваме цялото общество и бъдещите поколения, обричайки ги на страдание.Някои се стремят към идеал и това е голямата им грешка, защото идеалът не съществува на този свят – земята е прокълната под властта на греха (на който хората се поддават, вместо да отхвърлят и да прекъснат порочния кръг). Повярвайте ми, никакви земни извратени удоволствия не си струват загубата на нещо толкова близко, ценно и скъпо на сърцето. Винаги трябва да наблюдавате действията си, защото те засягат не само нас, но и тези, които срещаме по пътя си. Важно е да запазим независимостта - тя е не само наше право по рождение, но и силата да правим велики неща: основното е да не отиваме твърде далеч, защото независимостта не трябва да се постига чрез поробване на другите.